Комунистическият режим в България създаде тоталитарна държава, фалира я три пъти икономически и произведе няколко национални предателства.

Това заяви президентът Росен Плевнелиев в коментар за същността на 9 септември 1944 г., днес, 68 години след тази дата, на която граждани и репресирани почитат паметта на жертвите на комунизма.

"Виждам и се притеснявам от опитите в последно време за реабилитиране на комунистическия режим, Тодор Живков – баща на нацията, човек от народа”, заяви държавният глава. Той изрази надежда историята да посочи същото като неговото мнение.

Неотдавна президентът постави въпроса за необходимостта от публично достояние на протоколите от тайните пленуми на ЦК на БКП от 1963 и 1973 г., на които върхушката на БКП приема предложението на Живков НРБ да се слее със СССР.

Сайтът desebg.com публикува стенограмите онлайн, с които можете да се запознаете - тук.

Плевнелиев е първият висш политик, който говори за изпадането в неплатежоспособност по времето на управлението на Тодор Живков през 1960 г., 1977 г. и 1989 г.

Първите два пъти той е спасен благодарение на снизходителното отношение на съветските лидери Никита Хрушчов и Леонид Брежнев, но третият път Михаил Горбачов отказва икономическа подкрепа, тъй като не може да спаси и съветската икономика и да предотврати кризата, довела до разпадането на Източния блок.

За първи път трита фалита по време на управлението на Тодор Живков бяха описани от журналиста и изследовател на архивите от епохата на комунизма Христо Христов в документалната му книга „Тайните фалити на комунизма”, издадена през 2007 г. .

Множество от граждани, репресирани, общественици, българки емигранти и политици се събраха днес пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК, за да отдадат почит към паметта на загиналите по време на тоталитарния комунистически режим.

По този начин част от българското общество изразява своето отношение към датата 9 септември 1944 г., на която с помощта на Червената армия в България властта е дадена в ръцете на БКП.

Днес се навършват 68 години от този ден, който поставя България за близо половин век в зависимост от съветската система и я превръща в част от Източния блок.

Панихида отслужиха Неврокопският митрополит Геласий и отец Александър от алтернативния синод на Софийския митрополит Инокентий.

Организатор на традиционното от 1999 г. поклонение пред най-големия Мемориал на жертвите на комунизма в страната са представители на Съюза на репресираните от комунистическия терор.

Сред дошлите да сведат глави в памет на жертвите бяха Стоян Груйчев, бивш зам.-кмет на общината и един от инициаторите за създаването на Мемориала, бившият конституционен съдия Станислав Димитров, Юлия Берберян, публицистът Стоян Райчевски, новият председател на СДС Емил Кабаиванов, депутатът от ДСБ Иван Иванов и др.

Българският политически и обществен елит пропусна да покаже, че уважава собствените си парламентарни решения и да даде пример на обществото за принадлежност към политика на Европейския парламент за изграждане на обща европейска памет.

Това пролича в Европейския ден за възпоменание на жертвите на националсоциалистическите и комунистическите тоталитарни режими – 23 януари.

Единствено евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), който от началото на тази година е зам.-председател на Комисията по външна политика на Европейския парламент, присъства като политическо лице на възпоменанието пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим пред НДК.

Неговото присъствие не е изненада. Той е последователен в изясняването на истината за близкото минало. През 2010 г. Андрей Ковачев организира в Европейския парламент конференция за българската съпротива срещу комунистическия режим, подкрепя сайта desebg.com, финансира разпространението на dvd филма „Горяни” на Атанас Киряков.

Освен евродепутата на поклонението уважиха председателят на Държавна агенция „Архиви” Мартин Иванов, бившият зам.-кмет на София Стоян Груйчев и бившият депутат Дянко Марков. Множеството се допълваше от репресирани, граждани и журналисти.

Европа днес почита паметта на жертвите на нацисткия и комунистическите тоталитарни режими. За трети пореден път той ще бъде отбелязан и в България.

В 18 ч. Съюзът на репресираните, политици и представители на държавни институции ще поднесат венци и отдадат почит пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК. Миналата година във възпоменанието участва председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

На този ден преди 73 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

За първи път датата 23 август да се чества като Ден на жертвите на сталинизма и нацизма е предложена през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага. На форума се приема т. нар. Пражка декларация.

В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

През септември 2008 г. Европейският парламент прие декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. .