"На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията...

...Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.

...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце... .

Днес се навършват 67 години от произнасянето на присъдите от Първи състав на т. нар. Народен съд.

На 17 септември 1944 г. министър- председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България".

Законодателството за съдебна разправа с тогавашния държавен елит, е прието с подкрепата на земеделци, социалдемократи, звенари и дори политически необвързани интелектуалци, като част от Отечествения фронт. Впоследствие голяма част от тях попадат под ударите на приетите закони.

На 6 октомври 1944 г. е обнародвана и влиза в сила Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Мисията й, според Кимон Георгиев, е да сложи край на своеволията и саморазправите след 9 септември 1944 г. На практика тя ги узаконява и се превръща в удобно средство за разправата с политическите противници. .

Радио „Свободна Европа” беше огледало, в което обществата, затворени в Източния блок, можеха по-добре да видят това, което им се искаше – свободата. С тези думи някогашният коментатор на радиостанцията Владимир Костов обрисува мисията на „Свободна Европа” през годините на Студената война. Това той направи по време на международна кръгла маса „Война в ефира: Радио „Свободна Европа” и България”, която се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски” на 11 ноември 2011 г.

Тя беше посветена на 60-годишнината от първото предаване на български език на радиостанцията.Според Костов, преживял атентат от страна на Държавна сигурност в парижкото метро през август 1978 г., главният противник на комунистическата власт в България не е било радиото, а собствената върхушка, която сама е изкопала гроба си.

„Добре е да се помни миналото, но за мен „Свободна Европа” не е водила война, а търсеше да подаде ръка, да покаже истината. Даваше информация, без която не може да има свобода”, сподели Владимир Костов. .

През ноември 1989 г. събитията в Германската демократична република (ГДР) поставят началото на срутването на източноевропейските режими. Милиони зрители виждат по телевизията как пада смятаната за вечна Берлинска стена. Тълпите източногерманци, щурмували граничните пунктове с ФРГ, прегръдките между разделените сънародници, откъсващите се парчета от зида, трабантите, посрещани с овации... Всичко това шокира и едновременно вдъхновява жителите на Източна Европа. След кадрите с разбитата Стена рухването на целия Източен блок вече е въпрос на време.

По повод 22- годишнина от падането на Стената сайтът Държавна сигурност.com ви предлага речта на германския пълномощник за документите на ЩАЗИ, Роланд Ян. Той е първият шеф на службата, който е лежал в затвора и пряко е изпитал на гърба си комунистическия терор. Роден е през 1953 г. в Йена, Тюрингия. Изключен е от университета заради критики към режима. Организира публични демонстрации, заради които през 1982 г. е вкаран в ареста на ЩАЗИ. Осъден е на година и 10 месеца затвор, но след протести на Запад е освободен предсрочно.

Ян не мирясва и се включва в опозиционната група Friedensgemeinschaft Jena. През лятото на 1983 г. властите му отнемат гражданството и го натоварват на влак за ФРГ. В Западен Берлин организира мрежа за подпомагане на съпротивата в ГДР и работи като журналист. През януари 2011 г. беше избран за шеф на институцията с близо 1800 служители, която поддържа и проучва огромния документален масив на ЩАЗИ.

Речта на Ян е произнесена на 11 ноември 2011 г. пред местния парламент (Ландтага) на провинция Тюрингия в град Ерфурт. Присъстват депутати, общественици, ученици. В увода Ян отдава почит на покойния правозащитник и писател Юрген Фукс, чиято съпруга Лило е в залата. .