Сайтът desebg.com публикува обръщението на Дружеството за
правосъдие, права и културно сътрудничество на Балканите по повод годишното почитане на жертвите на комунистическия концлагер „Белене”.  Дружеството обединява концлагеристите в „Белене” от турското малцинство през периода 1984-1988 година и техните семейства.    

Скъпи братя по съдба и техни близки,

И тази 2020 година бихме искали да споделим чувството си с Вас и да бъдем заедно на поклонението в памет на жертвите на комунистическия режим, затворени или унищожени на остров Белене. През лагера на смъртта "Белене" минаха хиляди български граждани поради политическите им възгледи и етническия им корен.

След Втората световна война хората, живеещи в Европа, си мислеха, че няма вече да има концлагери, защото подобни лагери са характерни за нацистка Германия и Съветския съюз начело с лидерите на болшевишкия режим. След края на Втората световна война обаче в страните от съветския блок комунистическите тоталитарни режими създадоха много концентрационни цлагери, като в България те бяха най-жестоките.

На 27 април 1949 г., преди 71 години, с поверително постановление на Министерския съвет, ръководен от вицепремиера Васил Коларов (премиерът Георги Димитров е на лечение в Москва, където малко по-късно умира). С него комунистическото правителство взима решение да бъде създадено трудово-възпитателно общежитие (ТВО).

С тази задача е натоварено МВР-ДС, на което са предадени островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милка, Кичето, Магареца, Белица, Совата и Предела.

Така е поставено началото на най-големия лагер за политически противници на БКП в България по времето на тоталитарния комунистически режим. Сайтът desebg.com припомня историята му.

Придобил известност като концлагера „Белене”, той е изграден на остров Персин, най-големият от всички изброени острови. Мястото става известно като Втори обект в източната част на Персин, където през юли 1949 г. под конвой е прехвърлена първата група от около 300 лагеристи от лагера „Богданов дол”.

Там противниците на комунистическата диктатура са поставени да живеят при нечовешки условия – всекидневен тежък физически труд, непосилни норми под постоянна въоръжена охрана.

На този ден преди 34 години се взривява един от реакторите на АЕЦ „Ленин” до гр. Чернобил в Украинска ССР, което довежда до най-тежката ядрена катастрофа в света.

Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г.

Как се стига до аварията

Аварията става в резултат на планирано учение на персонала за спиране на реактор №4 при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система на 26 април 1986 г.

Имитирана е авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

Днес, 16 април 2020 г., се навършват 95 години от зловещия атентат в църквата „Свети Крал” (днес „Света Неделя”), извършен от военната организация на БКП, отнел живота на над 200 души и причинил различни степени на нараняване на над 500.

Невиждан брой жертви

Убити са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително жени и деца. Членовете на правителството се отървават само с леки наранявания, а цар Борис III не е в катедралния храм по време на взрива.

В историята атентатът, финансиран и подпомогнат от военното разузнаване на СССР и организиран от членове на военната организация на Българската комунистическа партия, остава като най-кървавият терористичен акт на ХХ век.