Директорът на служба „Военна информация” Веселин Иванов е бил офицер в бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА. Този скандален факт беше разгласен от политолога Антон Тодоров на специална пресконференция днес по повод опитите на БСП да върне защитата върху кадрите на комунистическите тоталитарни служби в двете съвременни разузнавателни служби – Националната разузнавателна служба (НРС) и служба „Военна информация” (СВИ).

През февруари 2013 г. комисията по досиетата на законово основание разкри, че настоящият директор на Националната разузнавателна служба ген. Драгомир Димитров също е с минало отпреди 10 ноември 1989 г., но в структурите на бившата Държавна сигурност.

Така се оказва, че ръководителите на двете съвременни разузнавателни служби всъщност за свързани пряко с тоталитарните комунистически служби и са в тежък конфликт на интереси.

С нежеланието си да изпълнят закона за досиетата на практика те не защитават националните интереси, както се твърди, а бранят бивши и настоящи разузнавачи, които като тях са свързани с ДС или подведомственото на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР (ГРУ) военно разузнаване по време на комунистическия режим.

Връщането на параграф 12 от закона за досиетата е продължение на политиката Пеевски, която БСП прилага от самото начало на управлението на кабинета Орешарски, само че по отношение на задкулисието в разузнавателните служби на България.

Това заяви разследващият журналист и основател на специализирания сайт desebg.com Христо Христов днес на пресконференция по повод внесения миналата седмица от група депутати от БСП и един от партия „Атака” законопроект на промяна на закона за досиетата. С изменението се цели да се върне чадъра върху оповестяване на служителите на ръководни постове в Националната разузнавателна служба (НРС, наследник на Първо главно управление на ДС) и в служба „Военна информация” (наследник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА), които са работили в комунистическите тоталитарни служби. Параграфът беше отменен през декември 2012 г. от парламентарната група на ГЕРБ и Синята коалиция в 41-то Народно събрание.

Христов, заедно с председателя на комисията по досиетата в периода 2001-2002 г. Методи Андреев, политолога Антон Тодоров и юриста Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на фондация „Програма достъп до информация”, бяха категорични, че предприетият законодателен ход е връщане назад в разкриването на досиетата на репресивния апарат на БКП и пореден опит да се блокира този процес.

БСП показа, че 24 години след края на тоталитарния комунистически режим е напълно зависима от репресивния апарат на БКП, след като днес няколко депутати социалисти внесоха в Народното събрание законопроект за изменение за закона с досиетата, с което на практика искат да бъде възстановен отменения през декември от ГЕРБ и Синята коалиция прословут параграф 12. С него не се разрешаваше обявяването на кадрите на Държавна сигурност на ръководни постове в Националната разузнавателна служба – наследник на Първо главно управление на ДС и в служба „Военна информация” – наследник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване).

Вносители са депутатите от БСП Младен Червеняков, Стефан Данаилов, Атанас Мерджанов и  Таско Ерменков. Показателно за това, че най-вероятно „Атака” ще подкрепи предложението е факта, че вносител освен депутатите от БСП е и и колегата им от "Атака" Явор Нотев. За ДПС не ще и съмнение, че ще гласуват „за” връщане на чадъра срещу кадрите репресивния комунистически апарат в двете съвременни разузнавателни служби на България, тъй след Доган – агент „САВА” се ръководи от Лютви Местан – агент „ПАВЕЛ” на ДС.

Представителите на Националната разузнавателна служба (НРС) и служба „Военна информация” (военното разузнаване) са започнали активно да лобират пред управляващите за спешно връщането на стария закон за досиета, който забраняваше обявяването на досиетата на кадрови служители в службите. Това съобщи в. „Сега”, позовавайки се на неофициална информация.

Вече са били проведени разговори на най-високо ниво за спешни законодателни промени, които да върнат параграф 12, който забраняваше да се разгласяват досиетата на началници на сектори и отдели, работили за бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

 Аргументите на ръководствата на двете разузнавателни служби са, че оповестяването на сътрудниците на комунистическите служби на ръководни постове в НРС и военното разузнаване ще разкрие прикритието на български разузнавачи като дипломати или военни аташета. От военното разузнаване са изтеглили от чужбина близо 20 свои служители, за да ги предпазят от съответно разкриване. Подобни действия са предприети и от НРС.