Съдии от Върховния административен съд (ВАС), зависими от тоталитарното комунистическо минало, продължават да създават противоречива практика по дела срещу решения на Комисията по досиетата, с които тя е обявила сътрудници на Държавна сигурност.

Последният случай е по делото на  сътрудника на бившата Държавна сигурност и бивш кмет на село Брестовица Георги Варадинов, който съди Комисията по досиетата за вреди в резултат на огласяването на принадлежността му към ДС.

С решение от 3 юли 2-18 г. състав на ВАС, публикувано на сайта на съда, е отмерил предишно решение на Административния съд в Пловдив, с което е отхвърлен иск на Варадинов за присъждане на обезщетение и връща делото за повторно разглеждане в Пловдив.

Съдии от Върховния административен съд (ВАС) и Административния съд – София-град (АССГ) се опитват да саботират процеса на разкриване на сътрудниците на тоталитарния комунистически режим като прокарват нова абсурдна съдебна практика.

Те обявяват за нищожни  решения на Комисията по досиетата, с които тя е разкрила принадлежността към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА на сътрудници повече от веднъж – въз основа на заеманата от тях различна ръководна длъжност в годините на преход, ако Комисията не е представила нови доказателства за сътрудничеството (нови архивни документи, удостоверяващи принадлежността).

Състав на Върховния административен съд (ВАС) не разреши да бъде сниман от медии при разглеждане на делото, по което сътрудник на бившата Държавна сигурност и бивш кмет на село Брестовица Георги Варадинов съди Комисията по досиетата за нанесена вреда от огласяването му.

Това се случи днес по време на заседанието във ВАС, на която делото се разглежда на втора инстанция. Буквално преди началото на разглеждането на делото репортер на сайта desebg.com поиска разрешение от секретаря в съдебната зала да по време на заседанието.

Секретарят се смути от искането, вероятно защото не е честа практика присъствието на журналисти по административни дела, но се обърна към председателя на съдебния състав съдия Галина Христова, която изненадана отрони само: „О, не”. Така на практика съдебният състав отказа да бъде сниман на работното си място.

Желанието на българското общество за отварянето на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е непроменлива константа през годините на прехода още от самото му начало досега, но процесът на осветляването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби е обект на нескончаеми опити за блокиране.

 През последните осем години най-малко една дузина са сериозните атаки срещу закона за досиетата и срещу независимата държавна Комисията, която го изпълнява. Противниците на отварянето на архивите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия опитаха всевъзможни начини да спрат осветяването на огромната мрежа от сътрудници, които са заемали или заемат ръководни постове в различните власти и редица сектори на цялото общество след краха на комунистическия режим през 1989 г.