Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд (ВАС) днес гласува да се преформулира въпросът по тълкувателно дело № 9 от 2019 г., свързан с прилагането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Както desebg.com информира Общото събрание на ВАС трябва да уеднакви съдебната си практика по дела срещу решения на Комисията по досиетата, с които тя огласява вече установена принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА на лица, но в качеството им на публични фигури, заемащи различни ръководни длъжности след 10 ноември 1989 г.

Тълкувателното дело във ВАС беше образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров през юли 2019 г., който беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Кстадинов.

Тринадесет години след началото на прилагането на закона за досиетата процесът по разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби е изправен пред ново изпитание. Върховният административен съд трябва да уеднакви съдебната си практика по някои дела, свързани с осветяването на агентите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. През последните години някои съдии се опитват да наложат цензура върху дейността на Комисията по досиетата в усилията ѝ да изпълнява закона и информира обществото за това какви ръководни постове са заемали сътрудниците на репресивния апарат на БКП през прехода.

По темата сайтът desebg.com потърси мнението на известния юрист – адвокат Александър Кашъмов, който отговаря на въпроси на журналиста Христо Христов. Адвокат Кашъмов е специализирал във Великобритания и САЩ, ръководител е на правния отдел на фондация „Програма достъп до информация“. Обявен е за „Адвокат на годината“ от сп. „Правен свят“ за 2008 г. Носител е на наградата за правосъдие „Темида – цената на истината” в категорията „Дело на годината“ за 2016 г., организирана от Балканска Медийна Асоциация и Софийска Адвокатска Колегия. Ангажирането му с редица обществени каузи му е извоювало име на един най-влиятелни общественици в България. Александър Кашъмов е безспорен авторитет по проблема с наследството на Държавна сигурност и преодоляването на зависимостите от него. Участва в изработването на закона за досиетата през 2006 г., както и в защитата на процеса по разкриването на сътрудниците на комунистическите служби при редица атаки срещу закона и Комисията в годините след това.

В петък, 27 ноември 2020 г., Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС) ще решава дали да наложи цензура върху осветяването на агентите на тоталитарните комунистически служби от Комисията по досиетата или да остави тя да довърши единствения успешен декомунизационен процес – разкриването на лицата с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, които са заемали или заемат ръководни постове в държавата и обществото след 10 ноември 1989 г.

На своята страница ВАС съобщи, че председателят на съда Георги Чолаков е насрочил за този петък тежкия казус, след като бе сезиран по него преди повече от година и половина от вече бившия главен прокурор Сотир Цацаров.

„Осветяването [на сътрудниците на Държавна сигурност] има за цел подобряване на прозрачността на публичния живот и допринася за увеличаване на доверието в институциите на страната след падането на комунистическия режим”.

Това реши Европейският съд за правата на човека в началото на 2018 г. по дело, по което отхвърли жалбата на Хараламби Анчев, български адвокат, вицепремиер и министър на правосъдието в служебния кабинет на Софиянски (1997 г., назначен от тогавашния президент Петър Стоянов от СДС), че с разкриването му като агент на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия Комисията на досиетата е нарушила основните му човешки права.

Две години по-късно състав на българския Върховен административен съд (ВАС) обяви за нищожно решение на Комисията по досиетата, с което през 2018 г. тя е оповестила пред обществото сътрудничеството на същия този Анчев, но в друго негово ръководно качество – на лице, член на контролен орган на „Българска холдингова компания“ АД и член на управителен орган на „Аугуста-91“ АД,на които дружества са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от „Корпоративна търговска банка“ АД, които прилага към своите вложители и кредитополучатели.