ГЕРБ направи крачка назад в политиката по огласяването на сътрудниците на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, като не подкрепи предложението на Синята коалиция за отпадане на един от малкото забранителни текстове в закона за досиетата за осветяване на кадрови служители в комунистическия репресивен апарат.

Текстът е известен като параграф 12 от допълнителните разпоредби на закона и гласи, че не се установява принадлежност към ДС и РУ-ГЩ на БНА на лица, които са заемали или заемат длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба „Военна информация” (военното разузнаване, наследник на РУІТЩ на БНА) и началник отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба (НРС, външнополитическото разузнаване, наследник на Първо главно управление на ДС) след 16 юли 1991 г.

 Законът за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е приет от Народното събрание на 6 декември 2006 г. и е обнародван в бр. 102 на „Държавен вестник” на 19 декември 2006 г.

Известен е повече като закона за досиетата.

Сайтът Държавна сигурност.com ви представя основните моменти от него.

Обединяване на всички документи на Държавна сигурност в един независим архив

Три са основните цели на закона за досиетата. Първата цел е обединяването на всички документи на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служба на Българската народна армия в един общ архив.

Законът за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСЗСБНА) е приет от Народното събрание на 6 декември 2006 г. и е публикуван в бр. 102 на Държавен вестник на 19 декември 2006 г. и е придобил публичност като закона за досиетата.
Той е третият опит за законодателно решаване на въпросите с отварянето на архивите на репресивните комунистически служби и огласяването на сътрудниците на ДС по време на управлението на БКП (1944-1989).

Първият закон е приет през 1997 г., а през 2001 г. парламентът разширява неговото поле на действие с прибавянето нови категории публични длъжности и проверка на лицата, заемали ги след 10 ноември 1989 г.

Законът за досиетата от 2006 г. е гласуван от Народното събрание броени дни преди приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Той е приет в резултат на рядък политически консенсус – в негова подкрепа се обявяват управляващите от тогавашната тройна коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, както и от страна на опозицията в лицето на СДС, ДСБ, Български народен съюз.

По това време ГЕРБ не е парламентарно представена партия, но нейният формален лидер Цветан Цветанов публично подкрепя гражданските призиви пред парламента за пълно отваряне на досиетата.

До приемането на закона обаче не се стига в резултат на воденето на последователна държавна политика по въпросите на прекъсване на зависимостите от ДС и влиянието й върху демократичните процеси, а по силата на закона на досиета – онзи, който се изкуши да ги употреби за собствени цели в крайна сметка се оказва губещ, когато бумерангът на досиетата се върне със страшна сила към него. Сайтът Държавна сигурност.com представя някои малко известни или забравени факти от непредвидена от управляващите ситуация през 2006 г., от която днес печелившо се оказва българското общество. .