Съдебният състав от Върховния административен съд (ВАС) по делото на Стоян Сталев, който е сезирал Конституционния съд (КС) за отмяна на основен текст от закона за досиетата (чл. 25, т 3), е прилагал двоен стандарт при решаване на дела, заведени срещу решения на комисията по досиетата за обявяване на принадлежност на лица към бившата Държавна сигурност.

Това установи сайтът Държавна сигурност.com при проверка в базата с решения на ВАС на електронната му страница.

Както вчера първи ви информирахме 3-членен съдебен състав на ВАС с председател Ваня Пунева е сезирал Конституционният съд за обявяване на противоконституционност на чл. 25, т. 3 от закона за досиетата.

На базата на този закон текст през последните 5 години бяха обявени стотици агенти на ДС с унищожени или прочистени дела при тайната операция за прикриването на агентурния апарат на БКП в началото на 1990 г. по времето на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Прилагането на закона за досиетата е изправено пред сериозно изпитание, след като Конституционният съд (КС) ще решава дали агентите на бившата Държавна сигурност, чието досиета са унищожени или в тях не съдържат агентурни донесения трябва да бъдат публично обявявани, научи сайтът Държавна сигурност.com.

От електронната страница на КС стана ясно, че на 2 февруари 2012 г. съдът е допуснал за разглеждане по същество (дело №14 от 2011 г.) искане за обявяване на противоконституционност на един от основните текстове в закона за досиетата.

Става въпрос за чл. 25, т. 3 в частта му, в която Народното събрание е приело, че наличието на документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване или други информационни носители, въпреки че не изхождат от лицето, са достатъчни, за обявяването на неговата принадлежност към ДС.

Сезирането на КС е от страна на 3-членен състав на Върховния административен съд (ВАС) с председател Ваня Пунева и членове Галина Христова и Йовка Дражева. На 9 декември 2011 г. съставът е заседавал по дело, заведено от Стоян Сталев срещу решението на комисията по досиетата, с което той беше огласен в списъка на агентите сред дипломатите през декември 2010 г. Тогава той беше повторно обявен от комисията в качеството му на посланик в Германия (1991-1998) и Турция (1998-2006) в периоди на управление на СДС.

ГЕРБ направи крачка назад в политиката по огласяването на сътрудниците на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА, като не подкрепи предложението на Синята коалиция за отпадане на един от малкото забранителни текстове в закона за досиетата за осветяване на кадрови служители в комунистическия репресивен апарат.

Текстът е известен като параграф 12 от допълнителните разпоредби на закона и гласи, че не се установява принадлежност към ДС и РУ-ГЩ на БНА на лица, които са заемали или заемат длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба „Военна информация” (военното разузнаване, наследник на РУІТЩ на БНА) и началник отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба (НРС, външнополитическото разузнаване, наследник на Първо главно управление на ДС) след 16 юли 1991 г.

 Законът за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е приет от Народното събрание на 6 декември 2006 г. и е обнародван в бр. 102 на „Държавен вестник” на 19 декември 2006 г.

Известен е повече като закона за досиетата.

Сайтът Държавна сигурност.com ви представя основните моменти от него.

Обединяване на всички документи на Държавна сигурност в един независим архив

Три са основните цели на закона за досиетата. Първата цел е обединяването на всички документи на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служба на Българската народна армия в един общ архив.