В края на 2012 г. ви представям най-често задаваните въпроси от читатели на сайта, които се обърнаха с въпроси или потърсиха консултации на служебната му поща.

Къде мога да прочета досието си?

В комисията по досиетата. Тя се намира на ул. „Врабча” №1 в София (до сградата на операта). Там трябва да подадете заявление за достъп до документи. В приемната на комисията ще ви предложат да попълните този документ. Комисията приема и заявления по пощата. В този документ трябва да се посочи, че желаете комисията да установи дали в архивите на бившата Държавна сигурност се намират документи за вас.

Не забравяйте да оставите телефон или адрес за обратна връзка, чрез които комисията да се свърже с вас. Повече информация може да получите на сайта на комисията (comdos.bg) или да се свържете с нея по телефона 02/800-45-06.

Комисията е длъжна да ви отговори на заявлението  в рамките на 30 дни от подаването му. През това време комисията извършва проверка. Ако за вас са установени документи, комисията ще ви информира писмено кога и къде може да се запознаете с тях. Обикновено това става в читалнята на комисията на същия адрес. Имате право да си поръчате копия от интересуващите ви документи.

Възможно е да получите отговор, че комисията е установила материали за вас, но те са били унищожени. В този случай комисията може да ви представи протокола за унищожение на документите и евентуално картони с вашите именна и данни, запазени в някоя от картотеките на ДС.

Ако комисията не открие материали за вас, ще получите съответния писмен отговор за това.

Директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) по време на двата мандата на президента Георги Първанов (2002-2012)  о. р. ген. Кирчо Киров се обяви против разкриването на кадрите на бившата Държавна сигурност в разузнаването.

Както сайтът desebg.com съобщи във вторник парламентарната група на ГЕРБ подкрепи предложението на Иван Костов и Йордан Бакалов за отпадане на забраната за осветяването на ръководните кадри на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА в двете съвременни разузнавателни служби – НРС и служба „Военна информация” (военното разузнаване) известна като параграф 12 от закона за досиетата. Забраната беше наложена от тройната коалиция в последния момент при приемането на закона през декември 2006 г.

„Това (осветяването на сътрудниците на ДС, б. а.) ще се отрази по-тежко на НРС, защото нейните служители са под прикритие. А изтеглянето им от райони, важни за българските национални интереси, ще доведе до тежки последици. Биха могли да възникнат колизии и недоумение. Силата на разузнаването не е в неговата публичност", посочи Киров пред БНР днес. .

Ден, след като БСП не успя да спаси в парламента отмяната на забраната за огласяване на сътрудниците на комунистическите тайни служби в Национална разузнавателна служба (НРС) и служба „Военна информация” (военното разузнаване), известна като параграф 12 от закона за досиетата, от наследницата на БКП обявиха, че ще поиска от президента да наложи вето на поправката, макар той да не се казва Георги Първанов – „ГОЦЕ”, а Росен Плевнелиев.

Депутатът социалист Ангел Найденов заяви днес, че ще иска среща с държавния глава Росен Плевнелиев, в която да участват ръководителите на НРС и военното разузнаване, на която ще бъде поискано президентско вето върху промените. Росен Плевнелиев твърдо подкрепи кабинета на ГЕРБ в решението да не се назначават за дипломати и генерални консули сътрудници на бившия тоталитарен, а още с встъпването си в длъжност в началото на тази година настоя администрацията му да бъде с чисто минало. Плевнелиев е един от малкото държавници, които открито подкрепят идеята за създаването на музей, който да разкрива истинската дейност и роля на Държавна сигурност. До момента Плевнелиев не е коментирал публично новите поправки в закона за досиетата и конкретно параграф 12. .

Големият чадър върху огласяването на кадрите на бившата Държавна сигурност на ръководни постове в съвременните разузнавателни служби беше успешно свален.

Най-радикалната промяна в закона за досиетата, извършвана досега, стана факт в резултат на гласуването на парламентарната група на управляващата партия ГЕРБ в Народното събрание днес заедно с подкрепата на депутати от други парламентарни групи. Единствено БСП се противопостави на поправката, което в крайна сметка се оказа безуспешно.

Новината беше пропусната от централните медии и повечето електронни издания.

Казусът с параграф 12

Забраната за огласяване на сътрудниците на бившата Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия (РУ-ГЩ на БНА) е известна като параграф 12 от закона за досиетата. Тя беше приета в последния момент при гласуването на новия закон за досиетата през декември 2006 г. от БСП, ДПС и НДСВ. Параграф 12 беше предложен от тогавашният народен представител от БСП Татяна Дончева, въпреки че тогава тя изигра положителна роля за убеждаването на социалистическата партия в цялостната подкрепа на това отричано дотогава от „Позитано” 20 законодателство.