След медийния и обществен натиск Централната избирателна комисия (ЦИК) днес е преразгледала своя отказ от миналата седмица да предостави всички необходими данни на Комисията по досиетата за проверката на кандидатите за депутати и евродепутати на предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни 2024 г.

Това научи desebg.com от източници от Комисията по досиетата.

Днес, независимият държавен орган, натоварен с осветяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, е получил ново писмо (виж документа по-долу), подписано от председателя на ЦИК Камелия Нейкова, с което тя потвърждава, че ще предоставят и отказаните първоначални данни за политическата номинация на кандидатите, както и в кой избирателен район са издигнати.

Централната избирателна комисия (ЦИК) отказа да предостави важни данни на Комисията по досиетата за кандидатите на евродепутати и народни представители на предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни 2024 г., на базата на които пред обществото трябва да бъдат огласени сътрудниците на тоталитарните комунистически служби сред лицата, регистрирани за двата вота, научи desebg.com от информиран източник.

ЦИК е отказала да предостави на Комисията по досиетата данните от коя политическа сила са кандидатите, подлежащи на проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, както и в кой избирателен район са издигнати.

„Мотивът“ на ЦИК е, че тя счита, че „няма законово основание“ Комисията да изисква от коя политическа партия, коалиция или инициативен комитет са издигнати кандидатите“ (виж по-долу отговора на председателя на ЦИК до Комисията по досиетата).

Помните ли първия случай, когато бе направен опит да се сложи прът в процеса на разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби след влизане в сила на закона за досиетата, приет с невиждан дотогава политически консенсус в края на 2006 г.?

Това се случи през 2007 г., съвсем в началото на отварянето на досиетата след като новоизбраната от парламента Комисия с председател Евтим Костадинов започна работа.

Тя бе обявила резултатите в няколко институции по списъка в закона за досиетата за проверка на лица, заемащи публични длъжности в България след 10 ноември 1989 г., когато дойде първото съдебно дело срещу решение на независимия държавен орган за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност.

Стари и нови зависимости лъснаха в българския парламент днес при гласуването на поправка в закона за досиетата, с която бе потвърдено правото на Комисията по досиетата публично да разкрива с второ или последващи решения ръководните постове, които сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА са заемали, заемат или за които кандидатстват.

Поправката бе приета на второ четене след остър политически дебат, продължил час и половина и прекъснат от физически сблъсък между лидера на пропутинската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов и депутата Искрен Митев от „Продължаваме промяната“.