Общо 27 сътрудници на тоталитарните комунистически служби са избрани за кметове още на първия тур на честните избори в неделя (27 октомври 2019 г.), а още 21 сътрудници отиват на балотаж (на 3 ноември т. г.).

Това показа проверка на desebg.com на официалните данни от вота в страниците на общинските избирателни комисии на всички 137 лица, обявени от Комисията по досиетата с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА сред кандидатите за кметове в страната.

Най-много кметове с агентурно минало са избрани от ДПС – 14 души, следвани от ГЕРБ – 5 и БСП – 3 лица. Още 5 други кандидати, издигнати от коалиции или инициативни комитети, които са с установена и обявена принадлежност към тоталитарните служби, са избрани на първия тур на местните избори.

Други 8 такива, издигнати от коалиции или инициативни комитети ще се явят на балотажа тази неделя 3 ноември, показва още справката на desebg.com, извършена по официалните данни в сайтовете на ОИК в страната.

Първият тест за това в каква посока ще поеме новият президент Румен Радев ще бъде не само състава на служебния кабинет, който той предстои да назначи, но и дали в него ще допусне лица, свързани с тоталитарните комунистически служби.

През последните шест години различните управляващи мнозинства, включително БСП и ДПС се въздържат от назначаването на министри и зам.-министри в изпълнителната власт.

Служебните правителства на Плевнелиев

Политиката за неназначаване на лица, свързани с тоталитарните сулжби, беше възприета и от президента Росен Плевнелиев по отношение на служебните кабинети. По време на своя мандат той назначи две служебни правителства.

Регистърът на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби (agentibg.com) публикува досието на Райко Райчев, директор на генерална дирекция „Глобални въпроси” в Министерството на външните работи.

Миналия месец той беше представен като ръководител на групата от МВнР за координация на кампанията на Ирина Бокова по кандидатурата ѝ за генерален секретар на ООН.

Произход и образование

В собственоръчно написаната си автобиография Райчев посочва, че „произхождам от семейство на стари, изпитани комунисти”.

Завършва международни отношения в Висшия икономически институт „Карл Маркс” (днес УНСС) през 1982 г.

Няма близки, „засегнати от мероприятията на народната власт или съдени от Народния съд”.

В Министерството на външните работи

В МВнР започва работа като специалист референт през 1982 г. в отдел „Международни икономически организации”, а през 1985 г. заминава на задгранична мисия в Ню Йорк като старши аташе.

Именно тогава привлича вниманието на Първо главно управление на ДС (ПГУ) и е вербуван за секретен сътрудник преди изпращането му в постоянното представителство на НРБ в Ню Йорк. В доклада на оперативния работник, който го вербува е посочено, че Райко Райчев дава съгласие за сътрудничество.

Миналата седмица desebg.com публикува новооткритите от Комисията по досиетата документи, разкриващи характера на унищоженото през 1993 г. от тогавашния директор на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Бриго Аспарухов досие на Атанас Тилев, собственик на фалиралите през 1996 г. Банка за земеделски кредит и Добруджанска банка и близък приятел на Симеон Сакскобургготски по време на неговото изгнание преди промените в България.

Архивните документи еднозначно потвърдиха, че Тилев е бил специален агент на Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването) под псевдонима „РУМЯНЦЕВ”, като от 1976 г. работата с него е под контрола на КГБ поради факта, че по това време той е зет на министъра на външните работи на Финландия Ахти Карялайнен, който се кандидатира за президент.

Преди обаче Тилев да бъде привлечен като нещатен оперативен работник в отдел 05 „Нелегали” на ПГУ през 1972 г. той става сътрудник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА. Това се случва през 1969 г., когато той е привлечен от военното разузнаване като сътрудник под псевдонима „ЗИНГЕР” с намерение за извеждането му като нелегал в ГФР, Австралия или в Бейрут като кипърски гражданин.

Макар и оскъдно (50 страници) досието „ЗИНГЕР” на Атанас Тилев хвърля светлина върху методите на военното разузнаване, брутално използващо дори най-интимните страни от човешките взаимоотношения за постигане на своите оперативни цели.