Създаването на независимия полски профсъюз „Солидарност” в Полша през 1980 г. и последвалите стачки и протести са имали отражение и в комунистическа България където различни трудови колективи с различни средства са изразявали своето недоволство от тоталитарното управление на БКП.

А комунистическата власт в София е имала сериозни опасения от организирането на стачки и организирани действия в НРБ.

Това разкриват архивни документи на Държавна сигурност от началото на 1981 г., един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна информация относно: Получени сигнали във Второ главно управление на ДС (ВГУ) за подривна дейност, инспирирана от събитията в Полша или свързани с тях.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи ген. Георги Цанков относно мерките за подобряване на работата на Управление безопасност и охрана от 1952 г.

Заповедта съдържа указания към ръководния състав на управлението за промяна на заниженото отношение към агентурния апарат и отстраняване на допусканите към началото на 50-те години на ХХ век слабости в охранителната му дейност на висшето партийно ръководство.

Не е пропуснатата и порцията от идеологическа закалка на кадрите на ДС, възпитавани в "безгранична" преданост към БКП, лично към партийния лидер Червенков, както и към СССР и "великия" Сталин.

Документът е публикуван в документалния сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г.

Сайтът Държавна сигурност.com представа строго поверителна Инструкция за отчитане сумите, отпускани за агентурно-оперативни цели от януари 1949 г. По това време Държавна сигурност е дирекция към Главна дирекция на народната милиция.

Инструкцията осветява механизма на финансиране и отчитане на средствата, изразходване за поддържане на агентурния апарат на ДС и е един от най-ранните документи по този въпрос.

Инструкцията е подписана от тогавашния помощник министър Руси Христозов, който няколко месеца по-късно през август 1949 г. оглавява МВР.

Документът е включен в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г. .

Лично министърът на Министерството на Държавна сигурност в ГДР, известно още като ЩАЗИ, Ерик Милке е благодарил на комунистическото МВР-ДС в България за оказаното съдействие при възпирането на източногермански граждани, които са избрали пътя към свободата на Запад чрез бягство през НРБ.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно благодарствено писмо от Милке до министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Ангел Цанев от 1972 г.

След издигането на Берлинската стена много източногерманци търсят други начини да достигнат на Запад.

Кражби на технологии в сферите на електрониката и електротехниката, химията и микробиологията, машиностроене, енергетика, земеделие и др. е планирало Научно-техническото разузнаване (НТР) към Първо главно управление (ПГУ) на ДС н началото на 80-те години на ХХ век.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен План-задание за придобиване на научно-техническа и икономическа информация от НТР, ПГУ-ДС през 1980-1981 г.

Утвърден е от началника на ПГУ-ДС ген. Васил Коцев през февруари 1980 г.

До 1980 г. Научно-техническото разузнаване е обособено в 07 отдел на Първо главно управление на ДС, а същата поради значението, което комунистическият режим му отдава, неговият статут е издигнат в самостоятелно Управление научно-техническо разузнаване в рамките на ПГУ-ДС.

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 5.1 е посветена на опитите на Научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност през 80-те години на ХХ век, чрез кражби на западни технологии, да компенсира огромното технологично изоставане на съветския лагер от свободния свят. В НТР е работил като щатен служител бащата на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев. Повод за поредицата е неговата позиция за репресивния апарат на БКП, изречена публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

Тоталитарното комунистическо управление на БКП се е интересувало как е защитено населението на страните от НАТО с изграждането на укрития и специални защитни съоръжения в условията на съвременна война.

Това разкрива документ на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна информация №50 „Защитни съоръжения на основните страни от НАТО“.

Документът е от 1981 г. и разкрива как различни държави в Северноатлантическия алианс са организирали защита на населението си.

Основните съоръжения са изграждането на нови скривалища и реконструкция на такива от времето на Втората световна война.

„Самоуправлението и предаването на собствеността на работническите колективи показва, че партията [БКП] е претърпяла пълен банкрут и са средство за прехвърляне отговорността за това върху масите“.

До този извод е стигнал през 1987 г. историкът проф. Мито Исусов, а споделянето му пред колеги е засечено от Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия.

Това разкрива документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн (Комисията по досиетата го публикува частично в един от своите документални сборници, б.а.).

Той представлява бюлетин №81 за получени по-важни данни и проведени мероприятия по линиите на Шесто управление на ДС в периода 13 – 15 октомври 1987 г.

В него е докладвана позицията на проф. Исусов, който по това време е директор на Единния център по история при БАН.

Историкът е посочил още, че „социализмът няма никакво историческо оправдание за съществуването си“.

Според него „по върховете царяло пълно объркване и липсвали здрави и сериозни идеи “.

През 60-те години на ХХ век Държавна сигурност е имала универсална формула, по която е сверявала своите подозрения срещу чужденци, които е подозирала в шпионска дейност.

Това разкрива архивен документ на Второ управление на ДС (контраразузнаването) от 1964 г., който desebg.com публикува онлайн.

Според ДС всеки, който посещава България многократно има вероятност да е свързан със западните специални служби.

Подозренията за чужди агенти падат и върху туристи, които се прибират късно в хотелите си, не се явяват на храна или въобще отказват участие в туристическа обиколка.

През целия период на своето съществуване при комунизма Държавна сигурност винаги е поставяла агентурния си апарат на първо място сред механизмите за постигане на поставяните й от Българската комунистическа партия задачи.

Още през 1947 г., когато Държавна сигурност се води дирекция към Главна дирекция на народна милиция в МВР са приети специфични изисквания за вербуването на агенти. Определен е начина за проучване на набелязаните лица и вътрешния ред, по който се докладва и разрешава вербуването.

Агентурният апарат – най-важното средство на ДС

Още в първите години след 9 септември 1944 г. при изграждането на агентурната мрежа на комунистическата власт в Държавна сигурност е разрешено ценните агенти да получават парични възнаграждения.

Задължително условие е в досието на агента да бъде записвано характера на възнаграждението (пари или друго материално възнаграждение и защото то е давано – за ценно донесение, усърдна работа и др).

Специфичните изисквания за работа са агентите са определяни с инструкции и заповеди на министъра на вътрешните работи. В един от първите документи от този род – „Инструкция по придобиването, възпитанието и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от края на 40-те години – се посочва, че "агентурата е основно и решаващо средство на органите на ДС в безпощадната им борба с подривната дейност на разузнаванията на капиталистическите страни, вражеската подмолна дейност и другите антинародни елементи в нашата страна". .