Сайтът Държавна сигурност.com представя строго секретна от особена важност Инструкция за реда на прехвърляне на задграничната агентура през граничната линия.

Документът урежда правилата и правомощията по извеждането на агентите зад граница от дирекция „Държавна сигурност”, Разузнавателния отдел (Р.О.) при Генералния щаб (военното разузнаване) и от Гранични войски.

Инструкцията е от втората половина на 40-те години, когато в България е наложен съветския модел на развитие по сталински тип.

Документът, носещ най-високо ниво на секретност е изготвен през ноември 1948 г. и е утвърден от министъра на вътрешните работи Антон Югов на 6 февруари 1949 г.

Инструкцията е издадена в един единствен екземпляр и с нея е била запознат ограничен кръг от висши ръководители в МВР, ДС и военното разузнаване.

Публикуваната е в документалния сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010. .

Още през 60-те години на ХХ век Държавна сигурност е заложила в плановете си като цел да проникне в Постоянната мисия на САЩ в Организацията на обединените нации (ООН) в Ню Йорк.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен план за агентурно-оперативната работа по линия на САЩ за 1868 г. на резидентурата в Ню Йорк.

Представители на отдел „Следствен“ в МВР-ДС са присъствали на показно организиран съдебен процес в Източен Берлин, по който подсъдими са били организатори на бягства на граждани от комунистическата диктатура в ГДР на Запад.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна докладна записка от полк. Атанас Трендафилов, зам.-началник на отдел „Следствен“ ДС, до началника на отдел „Следствен“ от 21 ноември 1973 г.

 В 10-странична докладна подробно е описано посещението на делегация на следствието в Държавна сигурност в Източен Берлин.

И Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунистическия режим) е извършвало контрол на кореспонденцията на хора в НРБ, от които се е интересувало.

Тайният контрол на кореспонденцията по време на тоталитарното управление на БКП се е извършвало предимно от Държавна сигурност и е било закодирано като „Мероприятие №9“.

Под същото той се е прилагал и от военното разузнаване, разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на строго секретни указания относно: Подобряване на работата при организиране на провеждането на Мероприятие 9.

Указанията са на зам.-началника на Генералния щаб и началник на военното разузнаване ген. Васил Зикулов от 1973 г.

Социализмът не е имал никакво историческо оправдание за съществуването си. Самоуправлението и предаването на собствеността на работническите колективи показвали, че партията е претърпяла пълен банкрут и били средство за прехвърляне на отговорността за това върху масите.

Тези думи са на историка проф. Мито Исусов, които изрича пред свои колеги, а Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия ги долавя чрез своята агентура, за да ги предаде по каналния ред на комунистическата върхушка и ръководството на МВР-ДС.

Проф. Исусов е известен на времето си с критиките си към използването на историята от властта за политически инструмент при насилствената смяна на имената на турското малцинство.

А „вражеската“ проява на проява е в точно в този период – октомври 1987 г., малко преди да се срути режима.

 Неговото изказване стига до нас чрез архива на ДС, а конкретният документ desebg.com публикува онлайн.

Държавна сигурност се е грижила да не попадат в населението оставени в различни транспортни средства – влаковете, корабите, самолетите и други – инкриминирани от БКП материали и литература.

Това става ясно от архивни документи на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен план на мероприятията, които ще провежда отдел 07 в борбата против идеологическата диверсия на противника от 1970 г.

Въпросната структура е към Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) и е натоварена с контрола на транспорта.

Сайтът Държавна сигурност.com представа строго поверителна Инструкция за отчитане сумите, отпускани за агентурно-оперативни цели от януари 1949 г. По това време Държавна сигурност е дирекция към Главна дирекция на народната милиция.

Инструкцията осветява механизма на финансиране и отчитане на средствата, изразходване за поддържане на агентурния апарат на ДС и е един от най-ранните документи по този въпрос.

Инструкцията е подписана от тогавашния помощник министър Руси Христозов, който няколко месеца по-късно през август 1949 г. оглавява МВР.

Документът е включен в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г. .

„От извършената досега проверка се установява, че империалистическите разузнавания са успели вече да се доберат със сведения за някои наши строго секретни военни и стопански обекти“.

Това признава Държавна сигурност в документ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява лично, строго секретно предложение до министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков от ген. Господин Гочев, началник на Първо управление на ДС.

Документът е от 1963 г. и разкрива, че за западните разузнавателни служби разполагат със сведения за местонахожденията на стратегически обекти във военния и стопански сектор, изградени от комунистическия режим, които би трябвало да представляват тайна за чужди страни.

 Разузнаването на ДС информира министъра, че поради тази причина следва да се провеждат дезинформационни мероприятия, но не навън, а вътре в страната по военна и стопанска линия.

Източногерманското министерство на Държавна сигурност, известно като ЩАЗИ, заедно с Държавна сигурност, са използвали западногермански медии, за да прокарат активни мероприятия за компрометиране на ФРГ и за създаване на напрежение между Турция и Гърция.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Командировката на полк. Иван Иванов в Берлин – ГДР.

Документът е от февруари 1980 г. и в него офицерът от отдел „Активни мероприятия“ на Първо главно управление на ДС докладва за своята командировка в Източен Берлин.