В първите няколко години след преврата на 9 септември 1944 г. комунистическият режим е подозирал, че книжарницата на Софийския университет е място за явка на освободени при чистките в армията царски офицери.

Това разкрива документ от архивите на тоталитарните комунистически служби, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад-коментар относно: Книжарница Алма матер от агентурна група „Х-11“ при Разузнавателния отдел към Щаба на войската от декември 1947 г.

В него се посочва, че книжарницата е печелившо търговско предприятие, което се ръководи от Тодор Попов, брат на ген. Георги Попов (генерал от артилерията), генерал-губернатор на Южна Добруджа в периода (11 септември 1940 – 11 август 1941) и командир на 3-та армия през Втората световна война (1941 – 1945).

Още в самото начало на своето съществуване „Литературен кръг 39“ Държавна сигурност се е опасявала новата алтернативна организация на официозните литературни органи в края на комунистическия режим да не се превърне в независима структура.

Това разкрива документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен бюлетин за получените по-важни данни и проведени мероприятия по линиите на Шесто управление на ДС през периода 27 – 29 май 1987 г.

В раздела за художествено-творческата интелигенция е поместена информация за втората сбирка на „Литературен кръг 39“.

Държавна сигурност е използвала опита на съветския КГБ при работата си по линия на туризма.

За това свидетелства документ на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго докладна записка относно: Беседите със съветските другари по организацията на агентурно-оперативната работа по туризма.

Документът е на Второ главно управление на ДС от 1969 г. Той отразява посещението на българска делегация на ВГУ в СССР същата година и беседите с началника на съветското ВГУ и други високопоставени кадри на КГБ, с които са имали срещи.

КГБ е споделило своя опит, а офицерите от ДС са го описали в строго секретната докладна.

 В документа са изброени най-съществените моменти от работа на КГБ по линия на туризма, сред които броя на агентите, които води всеки оперативен работник, както и средата, от която са вербовани.

Ген. Димитър Димитров, директор на Националната служба за охраната (НСО) е подал оставка пред президента Росен Плевнелиев, съобщи прессекретариатът на държавния глава.

В официалното съобщение се посочва, че причините за оставката са от личен характер и тя е приета.

Ген. Димитров беше назначен за директор на НСО от президента Георги Първанов през 2007 г, като преди това през 2004 г. е издигнат с указ на президента за зам.директор на службата.

Димитров е бивш кадър на Държавна сигурност. През септември 2010 г. комисията по досиетата официално обяви, че кариерата му е започнала през 1987 г. в тогавашното Пето управление на ДС – Управление безопасност и охрана, известно повече под абревиатурата УБО.

Любопитното е, че ген. Димитров не фигурира в списъка на сътрудниците на ДС в НСО, което комисията по досиетата първоначално оповести, а това става с последващо решение, в което беше обявена единствено неговата принадлежност.

Той е роден в Етрополе, рожденото място и на ген. Димитър Гръбчев, който 18 години е началник на УБО при Тодор Живков. През последните години Етрополският балкан се превърна в едно от любимите места за лов на бившия президент Георги Първанов, за чиято сигурност денонощно се грижи НСО, както и на други известни ловджии като Христо Стоичков. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува докладната записка рег. №ІV-68, утвърдена от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на 25 януари 1990 г. с която е поставено началото на тайното прочистване на досиетата в МВР.

Върху документа е поставен най-високия гриф за секретност – „Строго секретно от особена важност”.

Докладната записка има пряко отношение по въпроса за това как са създадени т. нар. картотекирани сътрудници и агентите с прочистени дела в архивите на ДС.

През 1997 г. Конституционният съд (КС), в чийто състав участват трима бивши сътрудници на ДС, скри от обществото имената точно на тези агенти. Това стана, след като КС обяви за противоконституционен текст от тогавашния закон за досиетата, по който те трябваше да бъдат публично огласени.

В мотивите си мнозинството от конституционните съдии заемат тезата, че наличието на картон с име на съответно лице не е достатъчно доказателство за агентурна принадлежност.

По този начин се прокарва твърдението, че в системата на ДС е било възможно фабрикуването на досиетата.

Умишлено или не обаче КС изобщо не е разгледал документалните свидетелства, разкриващи по каква причина и по какъв път част от агентите на ДС са станали „картотекирани сътрудници”.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго поверителна заповед №4027-П на министъра на вътрешните работи от 3 март 1951 г. относно „Правилната организация на агентурно-оперативната работа в органите на Държавна сигурност и за внасяне пълна яснота в правата и задълженията на ръководните лица при МВР”.

Документът е от ранния период на обособяване на ДС като самостоятелен институт в системата на МВР в началото на 50-те години на миналия век.

Министър на вътрешните работи по това време е ген. Георги Цанков, а в страната се вихри чистката срещу враговете с "партиен билет", оглавена от лидера на БКП Вълко Червенков.

Секретната заповед хвърля светлина върху правомощията във висшия ръководен състав на МВР по отношение на образуването и контрола върху ключови агунтурни разработки.

Документът е публикуван в сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува устройствения документ, по който Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР) се е ръководило от началото на 60-те години до края на 80-те години на миналия век.

Секретният документ е утвърден през 1963 г. от един от висшите партийни органи – Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван по това време от лидера на БКП Тодор Живков.

Това е направено с т. нар. секретно „Б” решение на Секретариата. С подобни секретни решения висшето партийно ръководство е утвърждавало ръководните документи на Държавна сигурност и различните нейни управления.

След 9 септември 1944 г. контраразузнавателният орган в армията е структура, която първоначално е в системата на Министерството на войната (1944-1947), а след това в преименуваното Министерство на народната отбрана (1947-1949).

КГБ е бил островният генератор на осъществяваните от Държавна сигурност дезинформационни операции или т. нар. активни мероприятия (АМ).

Това признава самата ДС в документ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни бележки относно: Работата на отдела за АМ от 1970 г.

Документът е на отдел 08 „Активни мероприятия“ в Първо главно управление на МВР (разузнаването, б.а.).

В него е описано обособяването на отдела и неговата дейност и щатен състав.

Посочено е, че в началото работата на отдела за активни мероприятия се е състояла в публикуването на материали в чуждестранния печат и „провеждането на дребни, незначителни и с краткотраен ефект мероприятия“.

Държавна сигурност активно се е интересувала как източногерманското Министерство на държавна сигурност, известно повече като ЩАЗИ, е използвало пропагандата като средство за извършване на профилактика на обществото.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява Въпроси относно: Работата на органите на ГДР в областта на профилактиката със средствата на пропагандата, които да бъдат проучени при посещението на нашите представители.

Документът е на Първо главно управление на ДС (разузнаването) и е от 1970 г.

От него се разбира, че ДС предварително е подготвила въпроси по темата, на които да потърси отговори от офицерите на ЩАЗИ при посещение в тяхната централа в Източен Берлин.

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 5.4 е посветена на секретния проект „Нева“ и източването на завода за дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) в Стара Загора чрез неявните фирми на научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност. Повод за поредицата е позиция за репресивния апарат на БКП на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев, изречена публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Бурунди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“