Сайтът desebg.com публикува строго секретен отчетен доклад на отделение „Духовенство” на Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията.

Трето управление на ДС е предшественикът на Шесто управление на ДС, известно като политическата полиция по време на Живков, съществувало в периода 1952-1961 г.

В неговата структура е действало и специално отделение, натоварено със следенето на духовенството.

Публикуваният доклад съдържа данни за т. нар. вражески контингент сред православието и католиците и други изповедания.

Той дава и информация за следенето на духовниците в различните окръзи в страната и разработките по най-активните от тях.

Докладът е в два варианта, които се публикуват.

Документът е включен в разширеното издание на сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – политическа полиция”, 2012 г. .

Сайтът desebg.com публикува строго секретен доклад за оперативната дейност на 01 отдел на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия за 1978 г.

Това е отделът, който отговаря за творческата интелигенция, следи творческите съюзи и проявите на отделни интелектуалци, които не се вписват в партийната политика. Документът е подписан от началника на отдела полк. Найден Петров.

В своеобразния отчет за работата на отдела през 1978 г. се говори за дисидентски прояви и дискредитиране на НРБ чрез някои творци.

Някои от разработките срещу определени интелектуалци са посочени с псевдоними. Така например под „Монахиня” Шесто управление рразработва Блага Димитрова, а под псевдонима „Монах” – съпруга й Йордан Василев.

Както е известно от други материали, публикувани на desebg.com, Радой Ралин е разработван под псевдонима „Козел”. „Предател” е писателят Атанас Славов, третиран от ДС като „невъзвращенец” от САЩ.

Прави впечатление, че името на Георги Марков отсъства в документа. Шесто управление го разработва под псевдонима „Скитник” от 1971 г., а 01 отдел, който му води разработката, го „пропуска” и то точно в годината на неговото убийство – 1978 г.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен отчетен доклад на Трето секретно политическо управление на Държавна сигурност за 1956 г., годината в която на априлския пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е утвърден като първи секретар на партията.

Трето управление на ДС е малко известно на широката общественост, но задачите, с които е натоварено, го правят предшественик на Шесто управление на ДС.

Цялото название на тази управление, съществувало в периода 1952-1961 г. е показателно – Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията.

Репресиите, които то извършва, засягат различни слоеве в обществото – интелигенцията, духовенството, селяните, българската емиграция и не на последно място т. нар. бивши хора – представители на политическия елит преди 9 септември 1944 г., оцелели политически опоненти, бивши офицери от армията и др.

Строго секретният доклад за дейността на управление за 1956 г. дава по-подробна представа за съпротивата в българското общество срещу комунистическия режим, наложен с Червената армия 12 години по-рано.

Както се вижда от документа и през 1956 г. ДС помага на партията в провеждането на изборите, там където земеделската опозиция е била още силна.

Докладът съдържа подробни статистика за водените разработки и агентурен апарат, както и за т. нар. вражески контингент.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка относно „Оперативната обстановка по направление художествено-творческата и научна интелигенция през периода 1970-1972 г.” на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия.

В нея са проследени процесите и настроенията в творческите съюзи в началото на 70-те години на миналия век.

Цитирани са изказвания на писатели срещу режима на БКП, СССР и срещу намесата на партията в изкуството.

Изложени са опасностите за дискредитиране на наложения от партията като метод в изкуството социалистически реализъм. Една от тях е допускането на публикации, с които се защитават естетическите позиции на автори, които на „нездрави позиции”.

Като такъв пример е посочен случая с поместването на статия в сп. „Литературна мисъл”, в която Георги Марков, който Шесто определя като „активно работещият изменник на родината”, е обявен за най-големия български белетрист.

В документа не е посочен автора на статията, но става въпрос за литературния критик Розалия Ликова. В резултат на публикацията Ликова е изключена от Съюза на българските писатели и изгонена от Софийския университет като преподавател.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува секретна справка относно противообществените прояви с политически, криминален и друг характер сред младежта в НРБ.

Секретният документ е от 1976 г. и в него се съдържат статистически данни за лица до 30 години, които са извършили подготовка за бягство зад граница; такива, които са направили опит за подобно бягство и онези, които са успели да го извършат.

Справката съдържа и данни за т. нар. невъзвращества – хора, напуснали легално България, но които не са се завърнали в страната.

Периодът на изнесените данни се отнася за годините 1974-1976 г.

Отбелязано е, че  над 30 процента от бегълците сред младежите са членове на ДКМС.

Документът съдържа и данни за осъдени лица до 30 години, които са участвали в нелегални групи и са извършили противодържавна пропаганда или агитация.

Изложена е и статистика за сексуални прояви сред младежта по това време в НРБ, като опити за изнасилвания и изнасилвания, хомосексуализъм, блудство и сводничество, а също така и броя на настанените в трудововъзпитателни училища младежи.

Секретната справка съдържа данни за членове на ДКМС, преминалите през отрезвители за посочения период. Освен обща статистика в този раздел са изложени и сведения за градовете София, Пловдив и Плевен.

Посочен е и броя на проституиращите сред младежта за 1976 г. – над 450 лица. .

Сайтът desebg.com публикува строго секретно предложение на министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков до Секретариата на ЦК на БКП относно необходимостта от вербовка на агентура из средите на чуждестранните студенти, учещи в НРБ.

Документът е от 1964 г. и с него е поставено началото на системното вербуване на чужди студенти от ДС.

В него министърът се мотивира за целесъобразността от привличането към сътрудничество на чужди студенти.

Той отбелязва, че дотогава ДС е разработвала този контингент чрез свои агенти – български граждани, което не е позволявало своевременно да се научават намеренията на чуждестранната студентска общност.

Секретариатът на ЦК на БКП, който се оглавява от Тодор Живков не се е противопоставил на този подход, тъй като в последващи документи на Шесто управление на ДС има подробни сведения и статистика за броя на агентурата сред студентите от други страни (сайтът ще публикува и тях).

Сайтът desebg.com публикува строго секретна справка за работата по обекта на обслужване Софийския държавен университет.

Документът е от 1960 г. и е на Държавна сигурност. По това време политическото преследване в ДС се извършва от Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията, предшественик на създаденото през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

В Трето секретно политическо управление е съществувала специална структура, която отговаря за следенето и контрола във висшите учебни заведения, в това число и СУ „Св. Климент Охридски”.

Документът съдържа кратък анализ на академичния състав на Софийския университет по отношение на неговата партийна принадлежност.

От документа става ясно, че един от приоритетите на ДС в началото на 60-те години е да придобие качествена агентура сред професорския състав, както и сред студентите със западни езици.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна справка относно данни за враждебни и нелоялни прояви в средите на художествената интелигенция.

Документът е от септември 1975 г. и е на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, познато още като политическата полиция по времето на Живков.

Справката с гриф „Строго секретно” съдържа имената на представители от различни творчески съюзи и организации, които Шесто управление води на отчет и наблюдава поради тяхната неблагонадежност.

Според идеологическото управление на ДС в резултат на подривната дейност на Запада отделни представителите на интелигенцията са деградирали в идейно и политическо отношение.

„Обявяват се против ръководната роля на БКП в изкуството и културата, злословят, че у нас „липсва свобода” в творчеството, застават на ревизионистични, антисоциалистически и антисъветски позиции, пропагандират различни модернистични течения, разпространяват вражески слухове и вицове”, е посочено в справката.

Тези уж отделни представители на интелигенцията обаче наброяват повече от 30 души. За всеки един от тях срещу името му Шесто е резюмирало „вражеската” дейност или позиция.

Сред изброените интелектуалци са проф. Любомир Тенев, проф. Гочо Гочев, Радой Ралин, Борис Димовски, Вера Смилкова, Валери Петров, Исак Паси, Иван Теофилов, Барух Шамлиев, Михаил Величков и др. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува строго секретна справка относно вражеските прояви сред учениците и студентите през 1949-1950 г.

Документът е изготвен от структурата към І отдел на Дирекция Държавна сигурност, която е натоварена с контрола върху образователната система в България в края на 40-те години на миналия век.

Справката дава представа за организирането на нелегални различни групи, в които участниците са предимно ученици и студенти. Тяхната дейност е насочена срещу установения с помощта на Съветската армия комунистическо управление в страната.

През периода, който се отчита, политическата опозиция в България вече е сломена и комунистическата власт е установила еднопартийно управление в страната.

В същото време обаче се засилва въоръжената съпротива срещу режима, чиято най-ярко проявление е движението на горяните. Въпреки че не са посочени в справката една част от проявите на младите хора са свързани именно с нелегалната въоръжена съпротива. .

Сайтът Държавна сигурност.com публикува „Отчет за едногодишната работа групите по районно разузнаване в столицата и по разузнаването в основните, средни и висши училища”. Документът е от 1946 г. и е адресиран до началника на отделение „А” в отдел „Държавна сигурност.

Това е първоначалната структура в ДС след 9 септември 1944 г., която се занимава с политическо преследване на противниците на комунистическата партия или заподозрени като „врагове” на властта.

Отчетът съдържа данни за дейността на районното разузнаване към отделение „А” в столицата от 9-септемврийския преврат до 1946 г., когато то разполага с над 100 информаторски групи и с над 900 информатори. .