Преди две седмици комисията по досиетата обяви сътрудниците на Държавна сигурност в средните училища. Оказа се, че директорите и заместниците им в няколко десетки елитни гимназии и специализирани училища в България са сътрудници на репресивния апарат на комунистическия режим преди 10 ноември 1989 г.

Една част от тях се оправдава, че няма нищо общо с това – какво означавало да си прочете името в „някакъв картон” на ДС или „изобщо не знаели” и т.н. Архивите на Държавна сигурност обаче не са прочистени изцяло и хвърлят светлина върху дейността на репресивния апарат на БКП в образованието. Комисията по досиетата дори издаде документален сборник, посветен на темата за проникването на Държавна сигурност в образованието и за опита да контролира процесите в училищата и висшите учебни заведения.

Сайтът desebg.com публикува един такъв документ, който показва с какво се е занимавала ДС в края на 70-те години по линия на средните училища в столицата.

Документът е секретна информация на Софийско градско управление на МВР относно: Вражеските прояви сред учащите се в столицата през периода 1978-1979 г.

 В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя поредица, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.
Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.
В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.
Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.
Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.
В част 5.1 се разказва за неявните фирми на НТР и по-специално за ИНКО.
Част 5.2 е посветена на проекта „Монблан” и неявните фирми на ДЗУ.

Част 5.3 разкрива подробности за проекта „Нева”.

Сайтът desebg.com публикува строго секретно предложение относно: Инструктажа във връзка с провеждане на мероприятия за подмяна на турско-арабските имена. Документът е на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия, но се отнася до целия състав на Държавна сигурност.

Той е подготвен на 17 януари 1985 г. в разгара на насилствената смяна на имената на българските турци и бунтовете срещу акцията, засегнала над 800 000 души и е подписан от началника на Шесто управление ген. Антон Мусаков.

„Мероприятията по подмяната на турско-арабските имена ще се провеждат при изключително сложна оперативна обстановка. Това налага целият състав на Държавна сигурност да работи при пълна мобилизация и натовареност, при удължено или непрекъснато работно време”, се посочва в началото на документа.

В него е описана организацията в МВР при провеждането на „възродителния процес” и задълженията на ръководителите в централните поделения на ДС, както и по места.

В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя поредица, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.
Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.
В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.
Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.
Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.
В част 5.1 се разказва за неявните фирми на НТР и по-специално за ИНКО.
Част 5.2 е посветена на проекта „Монблан” и неявните фирми на ДЗУ.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен план за основните агентурно-оперативни мероприятия на отдел 02 (младеж) на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1983 г.

Става въпрос за отдела в идеологическото управление на ДС, който се занимава със следенето и преследването на антипартийните прояви сред учениците, студентите (български и чуждестранни) и академичната общност.

Строго секретният документ дава представа за широкообхватната дейност на отдела, натоварен да следи и пресича „негативни процеси и явления сред младежта и учащите се в НРБ”.

В плана са набелязани редица агентурно-оперативни мероприятия за предотвратяване на „нелоялните и вражески прояви сред младежта”.

Отдел 02 на Шесто управление планира и „целенасочена работа” по различни западни и други научноизследователски институти за „недопускането разлагането на нашите специалисти”.

Една от важните задачи, които структурата, отговаряща за учащите и ВУЗ-те, си поставя е „подобряване координацията и взаимодействието с братските органи за сигурност и най-вече с КГБ, изучаване и прилагане на опита им в работата по проблемите на младежта”.

Така например плановете, които отдел 02 изработва за различни младежки научни прояви и фестивали, „при необходимост ще се съгласуват с КГБ”, е посочено в документа.

Създаденото през 1967 г. Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е отговаряло и за следенето на проявите на студентите и университетските преподаватели. За това се е грижило специален отдел 02 в управлението.

Сайтът desebg.com публикува строго секретен отчетен отчет за работата на отделението от въпросния отдел по линия на висшите учебни заведения през 1977 г. От него става ясно, че са основни обекти на „обслужване” от страна на Шесто управление са Софийският университет ( тогава „Климент Охридски”, днес „Св. Климент Охридски”) и Висшият икономически институт „Крал Маркс” (днес Университет за национално и световно стопанство).

В тях по това време следват 10 600 студенти, а обучението им се провежда от 1160 души академичен състав. От тях като „вражески контингент” са следени 81 студенти и 49 преподаватели, както и 10 души от административния персонал. В своята агентурна работа срещу студентите Шесто е разчитало на 78 агенти.

В отчета е посочено, че „чувствително бе завишен броя на агентурата в Софийския университет в изпълнение на разпорежданията на ръководството на министерството”.

В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя поредица, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.

Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.

В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.

Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.

Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.

В част 5.1 се хвърля повече светлина върху т. нар. неявни фирми на Научно-техническото разузнаване (НТР), сред които е и „Индустриално коопериране” (ИНКО).

Сайтът desebg.com публикува строго секретно Предложение относно: изграждане на централизирана система на ДС за оказване на положително въздействие върху съзнанието на националистически настроените български турци чрез използване на силите и средствата на органите на МВР и преди всичко агентурата за влияние.

Документът е от 1981 г. и предшества насилственото преименуване на българските турци през 1985 г. Предложението е изведено за подпис от началника на Шесто управление ген. Петър Стоянов, но такъв липсва. Въпреки че е замислен да бъде утвърден от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов. Неговият подпис обаче също не е положен.

Независимо от това документът представлява интерес от гледна точка на позицията на управлението за борба с идеологическата диверсия в ДС по отношение на политиката, която репресивния апарат на БКП трябва да води срещу активните българските турци, определени от режима като лица, провеждащи „протурски национализъм”.

 В Шесто управление се позовават на политиката на БКП спрямо българските турци и приобщаването им чрез комплексни мероприятия в икономиката, изкуството и културата.

В секцията „Системата ДС” сайтът Държавна сигурност.com представя част 5 от поредицата, посветена на дейността на Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Част 1 е за разузнаването в първите години след 9 септември 1944 г.

Част 2 разкрива подчинеността и зависимостта на ПГУ от КГБ.

В част 3 се хвърля светлина върху методите и средствата, използвани от българското разузнаване при комунизма за неутрализиране на противници чрез остри мероприятия.

Част 4 проследява някои от основните насоки на развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години на миналия век.

Част 5 е за Научно-техническото разузнаване.

Държавна сигурност използва специално създадени фирми за прикритие на тайни операции, с които се нарушава технологичното ембарго, наложено от Запада след Втората световна война. Дейността на тези фирми е дълбоко засекретена и е извън контрола на Министерството на външната търговия (МВТ), отговарящо за търговски дружества с българско участие зад граница.

Фирмите на комунистическото разузнаване стават известни след промените през 1989 г. като т. нар. неявни фирми на Първо главно управление на ДС (разузнаването). Създаването им започва през втората половина на 70-те години и продължава през 80-те. Образувани са от научно-техническото разузнаване към ПГУ.