През 1971 г. на военното разузнаване е  дадено правомощие да организира и провежда диверсии на територията на Западна Европа, САЩ и съседните на НРБ страни без Румъния.

Това става ясно от секретен документ, разкрит наскоро от комисията по досиетата в архивите на военното разузнаване.

Става въпрос за секретни указания за внасяне на изменения и допълнения във функционалните задължения на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Министерството на народната отбрана от 1971 г., които сайтът desebg.com публикува.

Едно от най-важните правомощия в мирно време, които военното разузнаване получава, е „да организира и провежда при необходимост, с разрешение на правителството на НРБ, диверсии на вражески обекти на територията на разузнаваните страни”.

Сред разузнаваните страни са съседните на България Гърция, Турция, Югославия, както и САЩ, и повечето страни от Западна Европа, а също така и някои от Близкия Изток.

С подобни правомощия две години по-късно е натоварено и Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване). През 1973 г. Политбюро на ЦК на БКП приема строго секретно Положение за работата на външнополитическото разузнаване, с които му е позволено да организира „остри мероприятия” на територията на капиталистически и развиващи се страни срещу лица, определени като вражески. Зад термина остри мероприятия се крият отвличания, убийства и саботажи.

Друго задължение на военното разузнаване е формулирано по селдния начин: „Да съдейства за укрепване на социалистическата общност като разкрива плановете и мероприятията на капиталистическите страни за разкол в социалистическия лагер”.

ЦК на БКП е поставен на първо място, преди правителството и командването на БНА, в задължението на военното разузнаване да следи и редовно да докладва за измененията в разузнаваните страни за измененията във военнополитическата обстановка и подготовката за евентуално нападение. .

В началото на 80-те години на ХХ век Държавна сигурност не е имала възможност за никаква сериозна разузнавателна дейност в Англия.

Това признава самото Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване) в документ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Агентурно-оперативната обстановка в Англия и някои особености в работата с официалните и доверителни връзки и е от месец април 1981 г.

Това е три години след убийството на писателя Георги Марков от ДС в Лондон с техническата подкрепа на КГБ.

От строго секретната справка става ясно, че политиката на Англия към социалистическите страни е „по-твърда”.

Един от малкото прозорци към свободния свят при управлението на БКП  – информационният поток от западните радиостанции, които българите слушат тайно през втората половина на ХХ век е оказвал съществено влияние върху българското общество въпреки пропагандата, наложената цензура на комунистическия режим и опитите за заглушаване.

Сайтът desebg.com публикува онлайн анализ на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, който илюстрира въздействието на радиостанции като „Свободна  Европа”, Би Би Си, „Дойче веле” и „Гласът на Америка”.

Документът е от 1978 г. и е озаглавен строго секретна информация относно: Въздействието на чуждата радиопропаганда върху лица из средите на интелигенцията, младежта и народностните групи.

Покушението срещу Александър Литвиненко е сравнимо с извършеното през 1978 г. убийство на българският дисидент Георги Марков, който бе отровен на моста „Ватерло” със сачма с рицин, пише британския вестник „Гардиън” по повод последните разкрития на британските съдебни власти за ликвидирането на руският беглец преди 10 години.

Разследването на убийството на бившият подполковник на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) Литвиненко (виж подробности за убийството му - ТУК), станал впоследствие критик на Кремъл, не само установи, че в престъплението е замесена руската държава, а и че вероятно то може да се свърже със самия Владимир Путин. Това, че министърът на вътрешните работи Тереза Мей нарече извършеното през 2006 г. в Лондон убийство "безочливо и неприемливо", е хубаво, но не е достатъчно. Британското правителство даде ясно да се разбере, че дипломатическите отношения с Русия няма да пострадат, посочва "Гардиън".

 На британското правителство няма да бъде лесно да предприеме нови действия срещу Москва, въпреки че съдия Робърт Оуен приведе неоспорими доказателства за участие на Русия в убийство на територията на Великобритания, пише в. "Дейли телеграф".

Било ли е подчинено Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Министерството на народната отбрана на Държавна сигурност?

Отговор на този въпрос дава един рядко ценен документ от архивите на военното разузнаване, който desebg.com публикува.

Става дума за секретни въпроси за съвещание на министъра на народната отбрана и председателя на комитета за Държавна сигурност (КДС) от април 1968 г.

Сред подставените точки има два много важни момента. Първият е валидността на всички решения на ЦК на БКП спрямо РУ-ГЩ. И ако преповтарянето на подчинеността военното разузнаване на висшия партиен орган е нещо характерно за секретните служби при комунизма, то вторият момент е напълно нов в документалното изследване на функциите и ролята на Разузнавателното управление на Генералния щаб.

Той е свързан с подчинеността му спрямо създадения през 1965 г. Комитет за Държавна сигурност към Министерския съвет.

Досега винаги се е твърдяло, че военното разузнаване по времето на комунизма е било независимо от ДС, но разсекретените за първи път след 23 години от промените архиви на РУ-ГЩ опровергават това.

От документа се разбира, че през пролетта на 1968 г. председателят на КДС ген. Ангел Солаков е получил правото да получава пълна информация за агентурно-оперативната работа на РУ-ГЩ, както и да изисква от началника на военното разузнаване доклади по всички интересуващи го въпроси.

Освен това се допуска без съгласието на началника на РУ-ГЩ да се извърива вербовка и да се използват лица, картотекирани във военно разузнаване по изключение с разрешение на председателя на КДС.

Дотогава РУ-ГЩе подчинено на министъра на отбраната (по това време ген. Добри Джуров) и на началника на Генералния щаб на МНО. .

Митовете за големите разузнавачи по времето на комунистическия режим са много, но архивите на Държавна сигурност разкриват и друга картина.

И тя е, че присъствието на някои оперативни работници зад граница си е било направи екскурзия и харчене на държавни пари срещу никаква съществена разузнавателна дейност.

Такъв е случая с щатен служител на Първо главно управление на ДС (ПГУ разузнаването), който е прекарал под прикритие в резидентурата на ПГУ в Лондон цели шест години в периода 1983-1989 г., а изпратената до Центъра в София използвана разузнавателна информация се оказва... една на година.

Сайтът desebg.com публикува онлайн неговата строго секретна оценка, дадена от началника на отдел 06 „Информация” в ПГУ през март 1989 г.

Оперативният работник е закодиран под номер, но в документа е посочено, че той е работил в резидентурата в Лондон по линия на външно политическото разузнаване. Резидентурата на ДС в английската столица е смятана за една от най-тежките, тъй като контраразузнавателният режим от страна на МИ 5 е много силен.

Дори натрапването на т. нар. българо-съветска дружба от комунистическата пропаганда и промиването на мозъците повече от четири десетилетия в България не са успели да изличат трезвото отношение към съветския режим, СССР и съветските ръководители в Москва.

Това разкриват архивите на Държавна сигурност. Те показват, че независимо от заплахата да те преследва репресивния апарат на БКП и риска да бъдеш осъден мнозина българи от селяни, през работници, ученици, студенти, университетски преподаватели до членове на ДКМС и компатията, са изразявали противно на официалния режим мнение за истинската роля на СССР в съдбата на България и света.

Подобни мнения са определяни от Държавна сигурност като „антисъветски прояви”, а за следенето на хората, които са си позволявали да ги изрекат е отговаряло Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, известно още като политическата полиция по времето на управлението на БКП.

Сайтът desebg.com публикува онлайн строго секретна справка относно: Антисъветски прояви на отделни български граждани през периода 1979-1981 г. Документът е на Шесто управление на ДС и е от 1982 г.

Сайтът desebg.com публикува кореспонденция на Ройтерс за това как 25 години след Обединението на Германия там продължават усилията за проучването на архивите на репресивния апарат на бившата ГДР, известен като ЩАЗИ. В него става ясно за програмата за възстановяване на архивите, които ЩАЗИ се е опитала да унищожи малко преди през януари 1990 г. гражданското общество да окупира нейните сгради в Източен Берлин, а също така за продължаващия огромен интерес към тоталитарното архивно наследство от страна на жертвите на ЩАЗИ и изследователите. Материалът на Ройтерс се препечатва по БТА.

В плесенясало помещение в лабиринт от офиси в Източен Берлин две жени работят търпеливо върху най-огромния пъзел, който светът е виждал: повече от половин милиард парчета, които събрани заедно, разкриват подробности за безбройните престъпления на източногерманската тайна полиция.

Министерството на държавната сигурност, по-известно като ЩАЗИ, е използвало мрежа от агенти и информатори да събират информация за всеки гражданин на Източна Германия, за да смазва по-успешно инакомислието.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна Инструкция за правата и задълженията на резидента – ръководител на резидентура под прикритие.

Инструкцията е от 1974 г. е основният нормативен документ за дейността на резидента в Разузнавателното управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана.

В документа са посочени правата и отговорностите на ръководителя на резидентура под прикритие (РП).

Изброени са изискванията към неговата подготовка преди поемане на резидентурата, както и задълженията му към ръководството й и изпълнението на поставените задачи.

Сред тях е организирането и ръководството на агентурната дейност.

Задачите и изискванията към резидента във военното разузнаване са сходни с тези за резидента в системата на ДС. За разлика от РУ-ГЩ в Държавна сигурност няма самостоятелно изведена инструкция за правата и задълженията на резидента. Този момент е решен в ДС с обща инструкция за ръководство и възпитание на агентурата, в която резидентът е представен като част от агентурния апарат.

Документът е включен в сборника на комисията по досиетата „Военното разузнаване при комунизма”, 2012 г.

До краха на тоталитарния комунистически режим през есента на 1989 г. специален отдел в Първо главно управление на ДС (разузнаването) се е занимавал с „производството” на фалшиви новини, насочени срещу единството между членовете на НАТО. „Учител” и помощник на ДС в тази дейност, наричана на оперативен език активни мероприятия, е по-големия ѝ „брат” – КГБ.

Това разкриват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретно писмо до Москва от 6 януари 1989 г., подписано от тогавашния началник на Първо главно управление (ПГУ) на ДС ген. Владимир Тодоров (подписа вдясно на втората страница, б.а.).