Какво трябва да си престъпил като творец, за да попаднеш в полезрението на Държавна сигурност по времето на социализма?

Сайтът desebg.com публикува онлайн опорните точни на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия за „проявите на вражеска дейност” сред представителите на българската художествена интелигенция.

Идеологическото управление на ДС, създадено през 1967 г. при управлението на Тодор Живков, отговаря за следенето и контрола над интелигенция до рухването на тоталитарната комунистическа власт през 1989 г.

Документът е от 1973 г. и представлява строго секретно окръжно писмо, подписано от началника на Шесто управление на ДС ген. Петър Стоянов, до началните на окръжните управления на МВР-ДС в страната.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка на зам.-председателя на Министерския съвет и министър на отбраната ген. Иван Михайлов до Политбюро на ЦК на БКП относно: Изпращане на подготовка на в Съветския съюз офицери от Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

Документът е от 1958 г. и хвърля светлина върху българското искане за обучение на разузнавателни кадри на военното разузнаване в школите на съветското Главно разузнавателно управление (ГРУ).

Интересното е, че в докладната военният министър информира Политбюро на ЦК на БКП за направена постъпка за обучение на българските военни разузнавателни кадри през 1957 г. до министъра на Въоръжените сили на СССР, но не е последвал положителен отговор.

В КГБ винаги са гледали на САЩ като на главен противник, срещу който трябва да работят, включително и чрез т. нар. активни мероприятия.

Това става ясно от документ на КГБ, предоставен в края на 70-те години на ХХ век на по-малкия „брат“ – комунистическата Държавна сигурност.

Документът представлява Насоки в работата на служба „А“, както и някои конкретни мероприятия по отделни страни и райони от 1979 г., който desebg.com публикува онлайн.

Служба „А“ в КГБ отговаря за подготовката и извършването на активни мероприятия, които на езика на чекистите означава дезинформации, компромати, пропаганда, опити за влияние по нелегален път, фалшификации под различна форма.

Приоритетите на КГБ по линия на активните мероприятия са споделени с ДС в София през 1979 г. от съветския полк. Иванов (малкото му име не се споменава).

„САЩ си остават и в бъдеще главния противник“, категоричен е кадровият офицер от КГБ.

Първо главно управление на ДС (разузнаването) е било без резидентура в Западен Берлин, защото се е опасявало, че едно такова присъствие в града, известен с тоталния шпионаж след Втората световна война, ще предизвика недоволството на източногерманската Държавна сигурност, известна повече като ЩАЗИ.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно мнение на Първо главно управление (ПГУ) на ДС по предложение за разширяване и подобряване на работата в Западен Берлин от 1970 г.

Това предложение е дадено от дипломат в посолството на НРБ в Западен Берлин и от представител на ПГУ в града до Центъра на разузнаването на Държавна сигурност в София (имената на двамата служители са заличени в документа, б.а.).

„Немските другари считат Западен Берлин за своя територия и са много чувствителни по този въпрос”, е посочено в документа.

В края на 60-те години и началото на 70-те години на ХХ век бягствата на представителите на научния, техническия и творчески елит в НРБ са били масови и дори създаденото през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия не е могло да спре напълно този процес.

Това разкрива архивен документ на Шесто управление на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Изменилите на родината през 1969-1971 г. по линия на научната и художествено-творческата интелигенция и е от декември 1971 г.

Служба „Военна информация” (военното разузнаване) не изпълнява закона за разкриване на досиетата, а се опитва по какъв начин да го заобиколи. Това заяви председателят на комисията по досиетата по досиетата Евтим Костадинов в предаването „Лице в лице” по Би Ти Ви днес.

„Военна информация” е наследник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА по време на комунистическия режим и е задължена да предаде архивите си от 9 септември 1944 г. до 1991 г. на независимия държавен орган. Евтим Костадинов посочи, че от 2009 г. водят дълга полемика с различни ръководства на военното разузнаване, но то все още не е предало архива и картотеката си на комисията.

Председателят на комисията по досиетата коментира проблема с военното разузнаване в контекста на скандала със скритото от МВР през 2008 г. досие на зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма в служебния кабинет Божан Стоянов, чиято принадлежност към ДС беше огласена миналата седмица. Костадинов категорично заяви, че докато не бъдат предадени всички картотеки, регистри и архиви, може да се очакват още подобни случаи като този с Божан Стоянов.

В края на 70-те години на ХХ век Държавна сигурност вече се е опасявала, че НАТО се превръща в универсален механизъм за подкопаване на работническото и комунистическото движение в капиталистическите страни и страните от Третия свят.

Това потвърждава документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка – ориентировка за усъвършенстване и засилване на работата срещу НАТО.

Документът е на Първо главно управление на ДС (разузнаването) и е от 1979 г.

ДС определя организацията като „съсредоточен противостоящ на социалистическите държави военно-икономически, научен и ракетно-ядрен потенциал”.

В началото на 70-те години на ХХ век множество западногерманци са помагали на свои сънародници да избягат от ГДР през България чрез фалшиви документи.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Становището на търговското представителство на ФРГ в София по случаите за оказване на помощ за бягство на граждани на ГДР през територията на НР България от граждани на ФРГ.

 Документът е от 1973 г., подписан е от началника на трети отдел, отговарящ на ФРГ, във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), както и от зам.-министъра на вътрешните работи Григор Шопов, като е адресиран до „Другарите от ГДР”.

 
Нещатните служители, които Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е използвало, са прочиствали Комитета за телевизия и радио от лица, определени като „социално чужди” и „идейно-политически нестабилни”.

В БАН същата категория сътрудници са се проявявали като организатори на провеждането на мероприятия за подслушване и на цензори по отношение на определянето на кои точно научни работници следват да бъдат допуснати за специализация в чужбина.

Това разкрива строго секретна справка относно: Състоянието на работата на нещатните служители, използвани от отдел 01 на Шесто управление на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Документът е от 1971 г. и е подписан от началника на отдел 01, натоварен с преследване на интелигенцията полк. Найден Петров, а е изготвен от неговият заместник подп. Иван Янкулов.

Нещатните служители са използвани от Шесто управление на ДС срещу парично възнаграждение. По линия на интелигенцията през 1971 г. са използвани 3-та нещатни служители – двама в Комитета за телевизия и радио и един в БАН.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна от особената важност заповед на началника на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от декември 1954 г.

Документът съдържа щатното разписание на военното разузнаване към края на 1954 г. В него са посочени още заеманите длъжности, званията и заплатите на служители – от началника на управлението до шофьорите.

Към средата на 50-те години щатът на РУ-ГЩ възлиза на 185 души. Така например месечната заплатата на началника на военното разузнаване полк. Илия Кръстев е възлизала на 1058 лв., на заместника му – 918 лв.

Зам.-командирът по политическата част е взимал 798 лв., а секретарят на партийната първична организация в РУ-ГЩ – 718 лв., колкото началник на направление във военното разузнаване. Шофьорите са получавали по 584 лв.

Заповедта за личния състав се смята за едни от най-секретните документи във всяка специална служба, носи най-високия гриф на секретност за времето си и е издаден в един единствен екземпляр.

Оригиналът се съхранява в Държавния военноисторически архив във Велико Търново. Публикува се онлайн за първи път.

Той е включен в сборника на комисията по досиетата „Военното разузнаване при комунизма”, 2012 г.