Служба „Военна информация” (СВИ) официално призна, че във военното разузнаване са унищожавани досиета след 10 ноември 1989 г., катопрочистването е извършвано по време на двете правителства на Луканов (1990 г., БКП/БСП), кабинета Попов (1991 г., БСП, СДС и БЗНС), служебният кабинет на Ренета Инджова (1994) и кабинета Костов (1999), когато управлява коалицията Обединени демократични сили (СДС и Народен съюз).

Това стана ясно от писмо на директора на СВИ бригаден генерал Светослав Даскалов в отговор на заявление за достъп до обществена информация, подадено от основателя на desebg.com разследващият журналист Христо Христов.

До този момент официално се знаеше само за тайното прочистване на досиетата на бившата Държавна сигурност през 1990 г. (виж статистика – ТУК) по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев (БКП), разкрит по-късно като агент на ДС (виж досието му – ТУК).

И след 10 ноември 1989 г. Държавна сигурност е събирала информация за основателя на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) в България Илия Минев, който е с над 30 години затворническо досие по времето на комунизма, а вчера се навършиха 15 години от смъртта му.

Това показват архивни документи, разсекретени от Комисията по досиетата, един от които сайтът desebg.com публикува онлайн.

Документът е строго секретно агентурно сведение от месец март 1990 г. относно „Проведена конференция на Независимото дружество за защита на правата на човека. Той е оформен в Националната служба за защита на конституцията, в която през февруари 1990 г. по съветски образец се трансформира Второ главно управление на ДС (контраразузнаването).

В края на комунистическия режим в България Научно-техническото разузнаване (НТР) е заделяло в специален „рисков“ фонд част от печалбата от ембаргови операции, които е извършвало, с мотива да използва заделените средства за „финансиране на оперативни операции“.

Това разкрива документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Реекспортни операции на УНТР, ПГУ-ДС от декември 1987 г.

Документът е адресиран до зам.-министъра на вътрешните работи, отговарящ за разузнаването (Управление Научно-техническо разузнаване функционира в рамките на Първо главно управление на ДС, б.а.) ген. Стоян Савов, който го е утвърдил с подписа си.

Лично министърът на Държавна сигурност в ГДР ген. Ерик Милке е оправил благодарност към комунистическия режим в България за това, че е взел присърце молбата на източногерманската диктатура за възпиране, преследване, задържане и предаване на източногермански граждани, които са се опитвали да достигнат до свободата, преминавайки нелегално границата на НРБ.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно лично писмо на Ерик Милке до министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Ангел Цанев от 1972 г.

В него Милке подчертава значението на политеческото и оперативното сътрудничество между страните от Източния блок по разкриването на бегълците от ГДР.

През март 1989 г., осем месеца преди началото на края на тоталитарната комунистическа система в България, Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е изразява опасения, че младото поколение българи ще се оформи на антисоциалистическа основа.

Причината за това обаче не е отдадена на провала на социалистическия експеримент, а на „нарастващата по своите мащаби и интензивност идеологическа диверсия”.

Това се посочва в документ на идеологическото управление на ДС, известно още като политическата полиция по времето на режима на БКП, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Характерни особености на оперативната обстановка сред младежта и основни насоки и задачи за преустройство в дейността на ДС.

В края на 80-те години на ХХ век Шесто управление на ДС се опасява, че идеологическата диверсия на Запада ще създаде младо поколение, което да се противопостави на компартията и създаването на условия за бъдещи политически промени в страната.

Архивните материали в Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА (военното разузнаване), включително и делата на сътрудниците, е трябвало да бъдат микрофилмирани преди да се пристъпи към тяхното унищожаване.

Това постановява секретна Инструкция относно: Работата по делата в секретните секции (деловодства) и архивите на РУ-ГЩ, която desebg.com публикува онлайн.

Документът, по който РУ-ГЩ се е ръководило в края на комунистическия режим е от март 1989 г., осем месеца преди падането на Берлинската стена и рухването на комунизма, и е утвърден от началника на военното разузнаване ген. Васил Зикулов.

Въпросът с архивното наследство на военното разузнаване при комунистическия режим е особено актуално, след като наскоро стана официално ясно, че почти половината от досиетата в РУ-ГЩ са унищожени след промените, въпреки забраната за унищожаване на архивни документи, наложена с разпореждане от Министерския съвет през 1991 г. (виж повече - ТУК).

Днес се навършват  46 години от нахлуването на войските на Варшавския договор (без Румъния) в Чехословакия, които смачкват Пражката пролет през 1968 г.

Сайтът desebg.com публикува донесения до Второ управление (контраразузнаването) на Комитета за Държавна сигурност, които съдържат информация за положението в Чехословакия в периода 19 август – 30 август 1968 г.

В телеграфен стил на Държавна сигурност е предавана информация най-вероятно от оперативен работник, работещ под дипломатическо прикритие в посолството на НРБ в Прага.

Освен за ситуацията в Чехословакия след съветската инвазия, източникът е предавал и информация на ДС за различни срещи на българския посланик в Прага, както и са негови (на източника) срещи и разговори с представители на съветското посолство.

Безпринципни, авантюристи, корумпирани лица, без особена перспектива в живота – това са профилите на агенти на Държавна сигурност, която тя се подбирала за извеждане извън страната.

Условието е записано в Основни насоки на оперативната дезинформация с агентура, която извеждаме чрез изселване.

Документът е на Първо управление на ДС (разузнаването, от 1969 г. Първо главно управление, б.а.), а desebg.com го публикува онлайн.

Освен изброените профили отделът в разузнаването на Държавна сигурност, натоварен с активните и остри мероприятия, е посочил и други характеристики за подбор на такава агентура.

Държавна сигурност е искала от Министерството на Държавна сигурност на Източна Германия, известно като ЩАЗИ, разработки и провеждане на разобличителни акции срещу западните радиостанции на територията на ФРГ „Свободна Европа и „Дойче веле“.

Това разкрива документ от архивите на българската Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка на Първо управление на ДС (разузнаването) относно: Въпросите, които бихме желали да се обсъдят при евентуални срещи с германските другари.

Документът е от началото на 1969 г. и съдържа информация за основните направления, по които ДС е искала да получава оперативни данни от ЩАЗИ.

От средата на 60-те години между двете репресивни служби започва активно сътрудничество, което отстъпва само на контактите на ДС със съветския КГБ.

Специално за разработването и провеждането на „разобличителни акции“ срещу „Свободна Европа“ и „Дойче веле“ ДС е търсила опита на ЩАЗИ, защото двете западни радиостанции са смятани за източник на идеологическа диверсия.

Малко след 10 ноември 1989 г. Държавна сигурност е предвиждала прочутото със своите репресии върху интелигенцията Шесто управление на Държавна сигурност не да бъде закривано, а да бъде трансформирано в ново управление, чиято основна функция е да защитава социалистическия стой.

Това разкрива документ от архивите на МВР-ДС, който desebg.com публикува онлайн, показвайки, че БКП изобщо не е предвиждала да изпуска властта и да създава многопартийна политическа система.

Докуметът представлява строго секретно от особена важност предложение относно: създаване на Управление за защита на социалистическия конституционен строй и разформироване на Шесто управление ДС на МВР от 4 декември 1989 г.