Комунистическият режим в НРБ, както и този в СССР се страхувал от ядрената мощ на САЩ и НАТО.

Това разкриват множество документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява Ориентировка-задание относно подготовката на САЩ за война и признаците за своевременно разкриване на подготовката за ракетно-ядрено нападение.

Документът е на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от 1982 г. и носи подписа на тогавашния зам.-началник на ПГУ-ДС ген. Владимир Тодоров.

Ориентировката е изпратена на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) и в нея се излагат характерни белези от дейността на специалните служби на САЩ и НАТО, които биха могли да предвещават за подготовка за ракетно-ядрено нападение.

МВР-ДС се е обърнало към източногерманското Министерство на Държава сигурност, известно като ЩАЗИ, с искане да се разшири сътрудничеството по линия на научно-техническото разузнаване и по-специално да се осъществи широка обмяна на информация за обектите, представляващи интерес за агентурно проникване в областта на електрониката, роботиката, атомната физика, химията и др.

Това става ясно от документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна информация относно: Разговорите на министъра на вътрешните работи на НР България Димитър Стоянов с министъра на Държавна сигурност на ГДР Ерих Милке и с министъра на вътрешните работи на ГДР Фридрих Дикел.

Документът е от февруари 1980 г. и представлява изложение на визитата на делегацията на МВР-ДС начело с министър Стоянов в Източен Берлин, състояла се на 23-25 януари същата година.

Сайтът desebg.com продължава поредицата „Добрата ДС“ (по Васил Терзиев). Част 2 е посветена на създаването на разузнаването на Държавна сигурност (Първо главно управление на ДС), там където са работили бащата и майка на кандидата за кмет на София на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Спаси София“ Васил Терзиев. Повод за поредицата е неговото обяснение за репресивния апарат на БКП, изречено публично неотдавна:

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Буренди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“

Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (РУ-ГЩ, военното разузнаване при комунистическия режим, б.а.) е създало в края на 70-те години на ХХ век тайна спомагателна картотека, която символично е могла да бъде кръстена картотека „Запознанства“, тъй като в нея са картотекирани данните за всички лица, с които военните разузнавачи, работещи под дипломатическото  прикритие,  както и сътрудниците на РУ-ГЩ са се запознавали независимо от повода за запознанството.

Това става ясно от документ на военното разузнаване, съхранен в Централизирания архив на Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис на секретни Указания на зам.-началника на Генералния щаб на БНА и началник на Разузнавателното управление на ГЩ ген. Васил Зикулов относно: Завеждане на отчет на гражданите от капиталистическите и развиващите се страни, с които оперативните работници и сътрудниците от РУ-ГЩ установяват лични запознанства.

Социализмът не е имал никакво историческо оправдание за съществуването си. Самоуправлението и предаването на собствеността на работническите колективи показвали, че партията е претърпяла пълен банкрут и били средство за прехвърляне на отговорността за това върху масите.

Тези думи са на историка проф. Мито Исусов, които изрича пред свои колеги, а Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия ги долавя чрез своята агентура, за да ги предаде по каналния ред на комунистическата върхушка и ръководството на МВР-ДС.

Проф. Исусов е известен на времето си с критиките си към използването на историята от властта за политически инструмент при насилствената смяна на имената на турското малцинство.

А „вражеската“ проява на проява е в точно в този период – октомври 1987 г., малко преди да се срути режима.

 Неговото изказване стига до нас чрез архива на ДС, а конкретният документ desebg.com публикува онлайн.

Не само Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е автор на редица доноси срещу представители на българската естрада, но Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването) също е събирало такива за български певци и музиканти.

Това показват документи от архивна на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Доносът на ВГУ е съставен от агент жена, действала под псевдонима „СВЕТЛА” през втората половина на 70-те години.

Нейното донесение е срещу българската рок-група „Танга” само две години след създаването ѝ през 1976 г., а също така и срещу певицата Богдана Карадочева.

Резидентът е друга основна категория секретен сътрудник на Държавна сигурност. В строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. той е определен така:

„Резидентът е квалифициран и надежден секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който по задачи, възложени му от оперативните работници ръководи, възпитава, инструктира прикрепените към него информатори от 5 до 15 души. Резидентът е най-близък помощник на оперативния работник. Поради това, както той, така и оперативният работник трябва да бъде безпределно предан на комунистическата партия и народната власт, да притежава нужните лични и разузнавателни качества.

Резидентите като правило се вербуват сред надеждните особено проверени членове на БКП, а също така и на ДНСМ (Димитровска народна социалистическа младеж). В изключителни случаи се разрешава използването като резиденти и на безпартийни граждани сред преданите на народната власт и добре проявилите се в практическа работа с наши органи информатори." .

Държавна сигурност си е поставила непосилната задача, надхвърляща далеч нейните възможности, да компрометира американския президент Роналд Рейгън.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен отчет относно: Работата на направление „САЩ – НАТО“ през 1986 г. на Първо главно управление на ДС (разузнаването).

Бившият актьор и губернатор на Калифорния печели президентските избори в САЩ през 1980 г., както и втори мандат през 1984 г., а с редица инициативни във външната политика се превръща в гробокопача на съветския лагер и довежда до разпада на тоталитарната комунистическа система в Източния блок.

Още по време на първия си мандат Рейгън се превръща в прицелна точка на съветския КГБ, който не предвижда избора му и е неподготвен пред съветското партийно ръководство за отговор на неговата политика срещу СССР.

През 1981 г. Министерството на Държавна сигурност на ГДР, известно още като ЩАЗИ, е поискало от Държавна сигурност да работи по „придобиването“ (разбирай кражбата, б.а.) на новия документ за самоличност на Федерална република Германия.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Посещение на делегация на РУ [разузнавателното управление] на ГДР в НРБ.

Документът е на Първо главно управление на ДС (разузнаването) и е от януари 1981 г.

От него става ясно, че ЩАЗИ е имало нужда да се добере до новите образци на паспорти на ФРГ, които по това време са подменени.

„Това, което се видя е всъщност колко много има да говорим по тази тема [за Държавна сигурност], за да имат хората по-добро разбиране какви са тези служби, кой какво е правил, че не всички са били еднакви, не всяка една структура е била мракобесна и не се е занимавала с доносничество, с мръсни поръчки, износ на каптагон и всякакви други неща, които слагаме под един знаменател. И че много от тези хора, които са работили в тези структури, като моите родители… Всъщност всяка една нормална държава от Бангладеш до Буренди и най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин.“