Държавна сигурност е подготвяла активни мероприятия (специални дезинформационни акции, б.а.) на връх 40-годишнината на НАТО през 1989 г.

Това става ясно от документ от документите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретно писмо на началника на Първо главно управление на ДС (разузнаването) ген. Владимир Тодоров до Първо главно управление на КГБ в Москва от януари 1989 г.

С него началникът на ПГУ-ДС информира по-големия „брат“, че освен активните мероприятия, заложени в годишния план на разузнаването, управлението е предвидило и други АМ „по повод 40-годишнина на НАТО“.

Както е известно за всяка подобна операция комунистическата ДС информира и иска разрешение КГБ, на когото е идеологически, оперативно, технически и кадрово подчинена.

„Идеите“ на ПГУ-ДС за активни мероприятия срещу НАТО се състоят в подготовката и разпространението на… листовки, възвания и кратки брошури в някои от страните, членки на Северноатлантическия алианс.

Спуснатата от комунистическата партия заповед за чистка на царските офицери в българската армия след 9 септември 1944 г. е изпълнена от назначените по съветски образен политически офицери, от партизаните, вкарани в във военните части и от Държавна сигурност.

Това разкрива документ от Централизирания архив за материалите на комунистическите тоталитарни служби, изграден от Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад на Кирил Игнатов, началник на Разузнавателния отдел (РО, военното разузнаване) към Генералния щаб на БНА за кратък период от време през 1948 г.

Документът представлява обзор на състоянието на българската армия през отчета на военното разузнаване в първите няколко години след Деветосептемврийския преврат, с който Българската работническа партия (комунисти) влиза във властта в условията на съветска окупация.

Посочено е, че най-трудният период за овладяване на армията е бил свързан с най-голямата чистка, извършвана в българската войска, а именно 1945-1946 г.

На днешната дата, 29 януари през 1990 г., преди 33 години тоталитарният комунистически режим започва паническо прочистване на архивите на своя репресивен апарат – Държавна сигурност.

Целта е тайно от обществото и от оформящата се политическа опозиция в страната тоталитарното управление на БКП да прочисти архивите от компрометиращи партията материали за различни нейни престъпления.

И не по-маловажно – да постави в зависимост по време на прехода към демокрация агентурния апарат, с който си е служила дотогава.

И двете цели са изпълнени успешно въпреки огромните страхове и опасения, които тогава тресат МВР-ДС.

 В резултат на незаконното прочистване са унищожени около 42% от агентурните дела (виж подробности за видовете унищожени документи – ТУК).

В средата на 70-те години на ХХ век Министерството на Държавна сигурност на ГДР, известно като ЩАЗИ, е поискало от комунистическата ДС да сключат договор за взаимна помощ при разследването на лица от ГДР, заловени на българска територия.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка относно: Сътрудничеството с Министерството за държавна сигурност на ГДР през 1975 г.

В него е посочено, че през 1974 г. МВР-ДС е подписало ново споразумение за сътрудничество с ЩАЗИ, което „даде нов тласък на съвместната работа и сътрудничество между двете министерства“.

За една година са проведени общо 18 срещи между различни структури на ДС и ЩАЗИ от предвидените 22 срещи.

Тоталитарното управление на БКП е криело от обществото чрез наложената цензура за случващите се в страната тежки аварии, катастрофи, трудови злополуки, които са причинявали немалко човешки жертви, големи морални и материални щети.

Истината за тези укривани факти достигат днес до нас от архивите на Държавна сигурност, която е събирала подробна информация и е водила отчет за тях.

Сайтът desebg.com публикува един от многото архиви документи на ДС, хвърлящи светлина върху нелицеприятните за комунистическия режим аварии и катастрофи.

Той представлява строго секретна информация относно: Възникналите през 1983-1984 г. извънредни произшествия в икономиката, нанесените от тях морални и материални щети и оперативна оценка на породилите ги причини.

Още преди да прерасне в Управление „Безопасност и охрана“  (УБО) на Държавна сигурност отделът, който се е грижил за обслужването на комунистическата върхушка, е наброявало близо 400 служители.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад от министъра на вътрешните работи Георги Цанков до Политбюро на ЦК на БКП относно изпълнение на решение на висшето партийно ръководство от 1951 г. за подобрение  на работата на отдела, натоварен с обслужването на червения елит.

В документа е посочено, че са взети мерки за специалното снабдяване и обслужване на комунистическите управници.

Те са зареждане с „добър асортимент хранителни продукти, текстил, кинкалерия и всичко друго , необходимо за задоволяване нуждите на обслужваните другари“.

Бягствата от армията по времето на комунистическия режим са имали масов характер и са били основен проблем на военното контраразузнаване, определено като „политическия орган” на БКП в БНА (през различните години по се води Пето или Трето управление на ДС, б.а.).

Това сочи документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго поверителен доклад за проявите на врага в Народната армия. Докладът е от 1952 г. и е подписан от началника на Пето управление на ДС (военното контраразузнаване).

В него е посочено, че „най-разпространената и открита форма [на проявите на „врага”] са бягствата и дезертьорствата в Народната армия”.

През 1951 г. са извършени общо 139 бягства, от които 54,7% са от пехотните части.

С принудителното изселване на около 360 000 български граждани от турски произход през лятото на 1989 г. в Турция, за което основна роля има генералният секретар на БКП Тодор Живков, икономическата криза в страната по това време се е усложнила още повече.

Това разкрива строго секретен документ на Четвърто (икономическо) управление на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Създаденото през 1986 г. управление в Държавна сигурност, специално натоварено с обезпечаване на икономиката, признава за силно влошаване на оперативната обстановка в България.

„С особена острота това се почувства в областта на народното стопанство, където възникнаха сериозни трудности в резултат на масовото напускане на страната на голям брой ислямизирани българи”, се посочва в строго секретния документ, озаглавен „Мероприятия на Четвърто управление на ДС по проблемите на възродителния процес във връзка със становището на Политбюро на ЦК на БКП от 4 септември 1989”.

Сайтът desebg.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи за изпълнение на „Инструкцията по следствената работа” и мерки за усилване следствието в органите на МВР.

Документът е от септември 1952 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков. В строго поверителната заповед се подчертава голямото значение, което БКП, правителството и лично партийния и държавен ръководител Вълко Червенков отдават на следствието на Държавна сигурност.

То е призвано да води борба против враговете на „народната власт”. В същото време следствието е сериозно критикувано за това, че не приключва делата в срок и му „липсва необходимата целеустременост и настойчивост при разобличаването на враговете”.

Това е времето, в което следствието е подчинено пряко на съветските съветници, изпратени от Сталин в България за провеждането на редица монтирани политически процеси срещу противници на съветската политика в страната сред висшия партиен апарат.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна информация относно: Съществуването на някои слабости в работата с агентурата при Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

Документът е от 1972 г. и е подписан от зам.-началника на управлението полк. Владимир Тодоров, впоследствие генерал, началник на ПГУ от 1986 г. до февруари 1990 г.

В строго секретната информация са дадени редица примери за провали с конкретни агенти, изведени зад граница. Направен е опит за анализ на работата с агентите при проучването на възможностите им и вербуването им.

От документа става ясно, че в ДС се следват названията на агентурния апарат от „братските органи” и най-вече на тези от КГБ в Съветския съюз. Така например последната промяна е осъществена със заповед на министъра на вътрешните работи през 1972 г., когато названието секретен сътрудник е заменено с агент.  

Също така в периода 1969-1972 г. от сътрудническият апарат на ДС е бил изключен сериозен брой агенти – общо 684. Според ПГУ това говори, че оперативния състав е загубил ценно време и „налице е сериозно замърсяване на агентурния апарат”.