В средата на 70-те години на ХХ век Министерството на Държавна сигурност на ГДР, известно като ЩАЗИ, е поискало от комунистическата ДС да сключат договор за взаимна помощ при разследването на лица от ГДР, заловени на българска територия.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна справка относно: Сътрудничеството с Министерството за държавна сигурност на ГДР през 1975 г.

В него е посочено, че през 1974 г. МВР-ДС е подписало ново споразумение за сътрудничество с ЩАЗИ, което „даде нов тласък на съвместната работа и сътрудничество между двете министерства“.

За една година са проведени общо 18 срещи между различни структури на ДС и ЩАЗИ от предвидените 22 срещи.

„За да се получи активизиране и правилно използване възможностите на целия оперативен състав на разузнаването по линия на активните мероприятия, с лице към тази задача трябва да се обърнат всички заместник-началници на Управлението [Първо главно управление на ДС], началниците на оперативните отдели и резидентите“.

Това е посочено в един от документите на ДС, подчертаващ значението на тайните операции за дезинформация, които комунистическият режим се е опитвал да пробутва в чужбина до 1989 г.

Той представлява строго секретни бележки относно: Работата на отдел 08 ПГУ-ДС по активните мероприятия и desebg.com го публикува онлайн.

Документът е от 1981 г. и в него са разгледани различни възможности за активизиране на активните мероприятия (АМ).

Заради дублиране на информацията, изпращана от МВР-ДС и от Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ, военното разузнаване) на Българската народна армия на Тодор Живков, от военното разузнаване са поискали в кабинета на генералния секретар на БКП да има служебно лице, което да следи информационния поток от двете ведомства и да спира материали, които се дублират.

Това става ясно от документ, запазени в архива на РУ-ГЩ, които desebg.com публикува онлайн.

Тоталитарното управление на БКП е криело от обществото чрез наложената цензура за случващите се в страната тежки аварии, катастрофи, трудови злополуки, които са причинявали немалко човешки жертви, големи морални и материални щети.

Истината за тези укривани факти достигат днес до нас от архивите на Държавна сигурност, която е събирала подробна информация и е водила отчет за тях.

Сайтът desebg.com публикува един от многото архиви документи на ДС, хвърлящи светлина върху нелицеприятните за комунистическия режим аварии и катастрофи.

Той представлява строго секретна информация относно: Възникналите през 1983-1984 г. извънредни произшествия в икономиката, нанесените от тях морални и материални щети и оперативна оценка на породилите ги причини.

Още в самото начало на своето съществуване „Литературен кръг 39“ Държавна сигурност се е опасявала новата алтернативна организация на официозните литературни органи в края на комунистическия режим да не се превърне в независима структура.

Това разкрива документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен бюлетин за получените по-важни данни и проведени мероприятия по линиите на Шесто управление на ДС през периода 27 – 29 май 1987 г.

В раздела за художествено-творческата интелигенция е поместена информация за втората сбирка на „Литературен кръг 39“.

Още преди да прерасне в Управление „Безопасност и охрана“  (УБО) на Държавна сигурност отделът, който се е грижил за обслужването на комунистическата върхушка, е наброявало близо 400 служители.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад от министъра на вътрешните работи Георги Цанков до Политбюро на ЦК на БКП относно изпълнение на решение на висшето партийно ръководство от 1951 г. за подобрение  на работата на отдела, натоварен с обслужването на червения елит.

В документа е посочено, че са взети мерки за специалното снабдяване и обслужване на комунистическите управници.

Те са зареждане с „добър асортимент хранителни продукти, текстил, кинкалерия и всичко друго , необходимо за задоволяване нуждите на обслужваните другари“.

Бягствата от армията по времето на комунистическия режим са имали масов характер и са били основен проблем на военното контраразузнаване, определено като „политическия орган” на БКП в БНА (през различните години по се води Пето или Трето управление на ДС, б.а.).

Това сочи документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго поверителен доклад за проявите на врага в Народната армия. Докладът е от 1952 г. и е подписан от началника на Пето управление на ДС (военното контраразузнаване).

В него е посочено, че „най-разпространената и открита форма [на проявите на „врага”] са бягствата и дезертьорствата в Народната армия”.

През 1951 г. са извършени общо 139 бягства, от които 54,7% са от пехотните части.

С принудителното изселване на около 360 000 български граждани от турски произход през лятото на 1989 г. в Турция, за което основна роля има генералният секретар на БКП Тодор Живков, икономическата криза в страната по това време се е усложнила още повече.

Това разкрива строго секретен документ на Четвърто (икономическо) управление на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Създаденото през 1986 г. управление в Държавна сигурност, специално натоварено с обезпечаване на икономиката, признава за силно влошаване на оперативната обстановка в България.

„С особена острота това се почувства в областта на народното стопанство, където възникнаха сериозни трудности в резултат на масовото напускане на страната на голям брой ислямизирани българи”, се посочва в строго секретния документ, озаглавен „Мероприятия на Четвърто управление на ДС по проблемите на възродителния процес във връзка със становището на Политбюро на ЦК на БКП от 4 септември 1989”.

Сайтът desebg.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи за изпълнение на „Инструкцията по следствената работа” и мерки за усилване следствието в органите на МВР.

Документът е от септември 1952 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков. В строго поверителната заповед се подчертава голямото значение, което БКП, правителството и лично партийния и държавен ръководител Вълко Червенков отдават на следствието на Държавна сигурност.

То е призвано да води борба против враговете на „народната власт”. В същото време следствието е сериозно критикувано за това, че не приключва делата в срок и му „липсва необходимата целеустременост и настойчивост при разобличаването на враговете”.

Това е времето, в което следствието е подчинено пряко на съветските съветници, изпратени от Сталин в България за провеждането на редица монтирани политически процеси срещу противници на съветската политика в страната сред висшия партиен апарат.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна информация относно: Съществуването на някои слабости в работата с агентурата при Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

Документът е от 1972 г. и е подписан от зам.-началника на управлението полк. Владимир Тодоров, впоследствие генерал, началник на ПГУ от 1986 г. до февруари 1990 г.

В строго секретната информация са дадени редица примери за провали с конкретни агенти, изведени зад граница. Направен е опит за анализ на работата с агентите при проучването на възможностите им и вербуването им.

От документа става ясно, че в ДС се следват названията на агентурния апарат от „братските органи” и най-вече на тези от КГБ в Съветския съюз. Така например последната промяна е осъществена със заповед на министъра на вътрешните работи през 1972 г., когато названието секретен сътрудник е заменено с агент.  

Също така в периода 1969-1972 г. от сътрудническият апарат на ДС е бил изключен сериозен брой агенти – общо 684. Според ПГУ това говори, че оперативния състав е загубил ценно време и „налице е сериозно замърсяване на агентурния апарат”.