Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия е полагало „грижи” за репертоара на естрадните изпълнители и подбора на тези, които са имали изпълнения в курортните комплекси и заведения за обществено хранене по времето на комунистическия режим.

Това разкрива документ на идеологическото управление на репресивния апарат на БКП, известно с преследването на българската интелигенция, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява препис-извлечение на строго секретни мероприятия, които ще се проведат от Шесто управление на ДС за подобряване на работата по линия на туризма.

Документът е от 1973 г. и съдържа редица действия, които идеологическото управление на Държавна сигурност е набелязало тогава.

 Една значителна част от тях се отнася до налагането на контрол върху репертоарите на естрадните изпълнители.

Бягствата от армията по времето на комунистическия режим са имали масов характер и са били основен проблем на военното контраразузнаване, определено като „политическия орган” на БКП в БНА (през различните години по се води Пето или Трето управление на ДС, б.а.).

Това сочи документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго поверителен доклад за проявите на врага в Народната армия. Докладът е от 1952 г. и е подписан от началника на Пето управление на ДС (военното контраразузнаване).

В него е посочено, че „най-разпространената и открита форма [на проявите на „врага”] са бягствата и дезертьорствата в Народната армия”.

През 1951 г. са извършени общо 139 бягства, от които 54,7% са от пехотните части.

Държавна сигурност е използвала опита на съветския КГБ при работата си по линия на туризма.

За това свидетелства документ на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго докладна записка относно: Беседите със съветските другари по организацията на агентурно-оперативната работа по туризма.

Документът е на Второ главно управление на ДС от 1969 г. Той отразява посещението на българска делегация на ВГУ в СССР същата година и беседите с началника на съветското ВГУ и други високопоставени кадри на КГБ, с които са имали срещи.

КГБ е споделило своя опит, а офицерите от ДС са го описали в строго секретната докладна.

 В документа са изброени най-съществените моменти от работа на КГБ по линия на туризма, сред които броя на агентите, които води всеки оперативен работник, както и средата, от която са вербовани.

Кубинските тайни служби са искали Държавна сигурност да ги научи как се създават нелегали, които да бъдат внедрявани във вражески страни под чужда самоличност за изпълнението на специални мисии.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Нашите схематични разяснения и отговори на поставените от кубинските другари по линия „Н” – отдел пети, Първо управление на ДС.

Документът е от 1969 г. и отразява подробности от срещата между кубински и разузнавачи от ДС на кубинска земя.

 Кубинците са проявили засилен интерес към работата с нелегалите, едно от най-тайните направление в разузнавателната работа на ДС, закодирано като направление „Н”.

Не само Държавна сигурност, но и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване при комунизма, б.а.) е имало право да претърсва частната кореспонденция, влизаща и излизаща от България по време на тоталитарното управление на БКП.

Негласната проверка на пощата е известна в комунистическите служби като Мероприятие – 9 (М-9).

През 1973 г. са изготвени строго секретни указания относно: Подобряване на работата при организиране на провеждане на мероприятие 9.

Документът е подготвен за утвърждаване от началника на РУ-ГЩ ген. Зикулов.

С него е указано, че оперативните отдели на военното разузнаване имат право да правят заявки за извършване на Мероприятие – 9 при:

С принудителното изселване на около 360 000 български граждани от турски произход през лятото на 1989 г. в Турция, за което основна роля има генералният секретар на БКП Тодор Живков, икономическата криза в страната по това време се е усложнила още повече.

Това разкрива строго секретен документ на Четвърто (икономическо) управление на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Създаденото през 1986 г. управление в Държавна сигурност, специално натоварено с обезпечаване на икономиката, признава за силно влошаване на оперативната обстановка в България.

„С особена острота това се почувства в областта на народното стопанство, където възникнаха сериозни трудности в резултат на масовото напускане на страната на голям брой ислямизирани българи”, се посочва в строго секретния документ, озаглавен „Мероприятия на Четвърто управление на ДС по проблемите на възродителния процес във връзка със становището на Политбюро на ЦК на БКП от 4 септември 1989”.

След като неотдавна президентът Росен Плевнелиев допусна прецедент и награди с най-високо държавно отличие агент на Държавна сигурност в лицето на патриарх Неофит (въпрос на принципи) от президенството поднесе нова изненада.

Този път под светлината на прожекторите се озова  вицепрезидентът Маргарита Попова.  Тя е избрана за Рицар на 2015 г. от Ордена Тамплиерите на Йерусалим, съобщи в. „Стандарт”.

Удостоена е с отличието от великия приор Румен Ралчев по време на коледен благотворителен бал на рицарите в хотел „Маринела” (бивш „Кемпенски-Зографски”) в присъствието на близо 300 дами и рицари.

Изборът на вицепрезидента Маргарита Попова е станал с тайно гласуване, а отличието е статуетка, сертификат и медал на ордена. Според условието на Ордена наградата се присъжда на човек, които най-пълно и точно олицетворява идеала за честност, родолюбие и благородство.

Великият приор Румен Ралчев е известен като собственик на една от най-големите охранителни фирми в България „Балкан секюрити груп”. В битието си преди 10 ноември 1989 г. той е щатен служител на Пето управление на ДС (Управление за безопасност и охрана, УБО) от 1974 г., издигнал се до лична охрана на тогавашния лидер на БКП Тодор Живков. След това той е охрана и на Петър Младенов и президента Желю Желев.

Сайтът desebg.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи за изпълнение на „Инструкцията по следствената работа” и мерки за усилване следствието в органите на МВР.

Документът е от септември 1952 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков. В строго поверителната заповед се подчертава голямото значение, което БКП, правителството и лично партийния и държавен ръководител Вълко Червенков отдават на следствието на Държавна сигурност.

То е призвано да води борба против враговете на „народната власт”. В същото време следствието е сериозно критикувано за това, че не приключва делата в срок и му „липсва необходимата целеустременост и настойчивост при разобличаването на враговете”.

Това е времето, в което следствието е подчинено пряко на съветските съветници, изпратени от Сталин в България за провеждането на редица монтирани политически процеси срещу противници на съветската политика в страната сред висшия партиен апарат.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна информация относно: Съществуването на някои слабости в работата с агентурата при Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

Документът е от 1972 г. и е подписан от зам.-началника на управлението полк. Владимир Тодоров, впоследствие генерал, началник на ПГУ от 1986 г. до февруари 1990 г.

В строго секретната информация са дадени редица примери за провали с конкретни агенти, изведени зад граница. Направен е опит за анализ на работата с агентите при проучването на възможностите им и вербуването им.

От документа става ясно, че в ДС се следват названията на агентурния апарат от „братските органи” и най-вече на тези от КГБ в Съветския съюз. Така например последната промяна е осъществена със заповед на министъра на вътрешните работи през 1972 г., когато названието секретен сътрудник е заменено с агент.  

Също така в периода 1969-1972 г. от сътрудническият апарат на ДС е бил изключен сериозен брой агенти – общо 684. Според ПГУ това говори, че оперативния състав е загубил ценно време и „налице е сериозно замърсяване на агентурния апарат”.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна докладна записка относно: Състоянието на работата сред затворниците – контрареволюционери. Документът е от 1961 г. и е подписан от началника на Трето секретно политическо управление на ДС ген. Георги Кръстев. Трето управление съществува в периода 1952-1961 г. и е предшественик на създаденото след това през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

От документа става ясно, че между 1953 г. и 1961 г. са помилвани над 3400 души, от които 1800 опозиционери. В същия период от всички затворници Държавна сигурност е вербувала 410 агенти за наблюдение на „вражеските елементи в цялата страна”.

Към май 1961 г. осъдените за политически прояви са 1277 души, от които 250 са представители на политическата опозиция, ликвидирана през  1947 г. от комунистическия режим. Сред затворниците са и 400 младежи, осъдени за опит за бягство зад граница.

В докладната ДС посочва, че повечето от оцелелите опозиционни лидери са били „приобщени” към „народната власт”, в резултат на което са освободени от затворите. През май 1961 г. са помилвани 130 политически затворници. От тях са вербувани 11 души, а към други 15 е подходено за сътрудничество.