„Самоуправлението и предаването на собствеността на работническите колективи показва, че партията [БКП] е претърпяла пълен банкрут и са средство за прехвърляне отговорността за това върху масите“.

До този извод е стигнал през 1987 г. историкът проф. Мито Исусов, а споделянето му пред колеги е засечено от Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия.

Това разкрива документ на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн (Комисията по досиетата го публикува частично в един от своите документални сборници, б.а.).

Той представлява бюлетин №81 за получени по-важни данни и проведени мероприятия по линиите на Шесто управление на ДС в периода 13 – 15 октомври 1987 г.

В него е докладвана позицията на проф. Исусов, който по това време е директор на Единния център по история при БАН.

Историкът е посочил още, че „социализмът няма никакво историческо оправдание за съществуването си“.

Според него „по върховете царяло пълно объркване и липсвали здрави и сериозни идеи “.

Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия (военното разузнаване по време на комунистическия режим, б.а.) постоянно се е консултирало с Главното разузнавателно управление на Въоръжените сили на СССР, като верен негов сателит по време на комунистическата тоталитарна диктатура в бившия съветски лагер.

Това разкрива документ от архивите на РУ-ГЩ на БНА, съхранявани в Комисията по досиетата, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретен доклад за проведената консултация в ГРУ на съветската армия от 19 до 26 ноември 1963 г.

Документът разкрива въпросите, до които комунистическото военно разузнаване на НРБ се е допитвало със съветското ГРУ.

Основната задача е била РУ-ГЩ да получи съгласие по информационните задачи за 1964 г.  Посочено е, че те са разгледани „точка по точка“.

Държавна сигурност е искала от Министерството на Държавна сигурност на Източна Германия, известно като ЩАЗИ, разработки и провеждане на разобличителни акции срещу западните радиостанции на територията на ФРГ „Свободна Европа и „Дойче веле“.

Това разкрива документ от архивите на българската Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка на Първо управление на ДС (разузнаването) относно: Въпросите, които бихме желали да се обсъдят при евентуални срещи с германските другари.

Документът е от началото на 1969 г. и съдържа информация за основните направления, по които ДС е искала да получава оперативни данни от ЩАЗИ.

От средата на 60-те години между двете репресивни служби започва активно сътрудничество, което отстъпва само на контактите на ДС със съветския КГБ.

Специално за разработването и провеждането на „разобличителни акции“ срещу „Свободна Европа“ и „Дойче веле“ ДС е търсила опита на ЩАЗИ, защото двете западни радиостанции са смятани за източник на идеологическа диверсия.

Още преди да прерасне в Управление „Безопасност и охрана“  (УБО) на Държавна сигурност отделът, който се е грижил за обслужването на комунистическата върхушка, е наброявало близо 400 служители.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад от министъра на вътрешните работи Георги Цанков до Политбюро на ЦК на БКП относно изпълнение на решение на висшето партийно ръководство от 1951 г. за подобрение  на работата на отдела, натоварен с обслужването на червения елит.

В документа е посочено, че са взети мерки за специалното снабдяване и обслужване на комунистическите управници.

Те са зареждане с „добър асортимент хранителни продукти, текстил, кинкалерия и всичко друго , необходимо за задоволяване нуждите на обслужваните другари“.

На днешната дата 29 януари през 1990 г. точно преди 30 години комунистическият режим започва паническо прочистване на архивите на своя репресивен апарат – Държавна сигурност.

Целта е тайно от обществото и от оформящата се политическа опозиция в страната тоталитарното управление на БКП да прочисти архивите от компрометиращи партията материали за различни нейни престъпления, и не по-маловажно е да постави в зависимост по време на прехода към демокрация агентурния апарат, с който си е служила дотогава.

И двете цели са изпълнени успешно въпреки огромните страхове и опасения, които тогава тресат МВР-ДС.

Бягствата от армията по времето на комунистическия режим са имали масов характер и са били основен проблем на военното контраразузнаване, определено като „политическия орган” на БКП в БНА (през различните години по се води Пето или Трето управление на ДС, б.а.).

Това сочи документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго поверителен доклад за проявите на врага в Народната армия. Докладът е от 1952 г. и е подписан от началника на Пето управление на ДС (военното контраразузнаване).

В него е посочено, че „най-разпространената и открита форма [на проявите на „врага”] са бягствата и дезертьорствата в Народната армия”.

През 1951 г. са извършени общо 139 бягства, от които 54,7% са от пехотните части.

Държавна сигурност е използвала опита на съветския КГБ при работата си по линия на туризма.

За това свидетелства документ на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго докладна записка относно: Беседите със съветските другари по организацията на агентурно-оперативната работа по туризма.

Документът е на Второ главно управление на ДС от 1969 г. Той отразява посещението на българска делегация на ВГУ в СССР същата година и беседите с началника на съветското ВГУ и други високопоставени кадри на КГБ, с които са имали срещи.

КГБ е споделило своя опит, а офицерите от ДС са го описали в строго секретната докладна.

 В документа са изброени най-съществените моменти от работа на КГБ по линия на туризма, сред които броя на агентите, които води всеки оперативен работник, както и средата, от която са вербовани.

С принудителното изселване на около 360 000 български граждани от турски произход през лятото на 1989 г. в Турция, за което основна роля има генералният секретар на БКП Тодор Живков, икономическата криза в страната по това време се е усложнила още повече.

Това разкрива строго секретен документ на Четвърто (икономическо) управление на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Създаденото през 1986 г. управление в Държавна сигурност, специално натоварено с обезпечаване на икономиката, признава за силно влошаване на оперативната обстановка в България.

„С особена острота това се почувства в областта на народното стопанство, където възникнаха сериозни трудности в резултат на масовото напускане на страната на голям брой ислямизирани българи”, се посочва в строго секретния документ, озаглавен „Мероприятия на Четвърто управление на ДС по проблемите на възродителния процес във връзка със становището на Политбюро на ЦК на БКП от 4 септември 1989”.

Сайтът desebg.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи за изпълнение на „Инструкцията по следствената работа” и мерки за усилване следствието в органите на МВР.

Документът е от септември 1952 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков. В строго поверителната заповед се подчертава голямото значение, което БКП, правителството и лично партийния и държавен ръководител Вълко Червенков отдават на следствието на Държавна сигурност.

То е призвано да води борба против враговете на „народната власт”. В същото време следствието е сериозно критикувано за това, че не приключва делата в срок и му „липсва необходимата целеустременост и настойчивост при разобличаването на враговете”.

Това е времето, в което следствието е подчинено пряко на съветските съветници, изпратени от Сталин в България за провеждането на редица монтирани политически процеси срещу противници на съветската политика в страната сред висшия партиен апарат.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна информация относно: Съществуването на някои слабости в работата с агентурата при Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

Документът е от 1972 г. и е подписан от зам.-началника на управлението полк. Владимир Тодоров, впоследствие генерал, началник на ПГУ от 1986 г. до февруари 1990 г.

В строго секретната информация са дадени редица примери за провали с конкретни агенти, изведени зад граница. Направен е опит за анализ на работата с агентите при проучването на възможностите им и вербуването им.

От документа става ясно, че в ДС се следват названията на агентурния апарат от „братските органи” и най-вече на тези от КГБ в Съветския съюз. Така например последната промяна е осъществена със заповед на министъра на вътрешните работи през 1972 г., когато названието секретен сътрудник е заменено с агент.  

Също така в периода 1969-1972 г. от сътрудническият апарат на ДС е бил изключен сериозен брой агенти – общо 684. Според ПГУ това говори, че оперативния състав е загубил ценно време и „налице е сериозно замърсяване на агентурния апарат”.