Още преди да прерасне в Управление „Безопасност и охрана“  (УБО) на Държавна сигурност отделът, който се е грижил за обслужването на комунистическата върхушка, е наброявало близо 400 служители.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад от министъра на вътрешните работи Георги Цанков до Политбюро на ЦК на БКП относно изпълнение на решение на висшето партийно ръководство от 1951 г. за подобрение  на работата на отдела, натоварен с обслужването на червения елит.

В документа е посочено, че са взети мерки за специалното снабдяване и обслужване на комунистическите управници.

Те са зареждане с „добър асортимент хранителни продукти, текстил, кинкалерия и всичко друго , необходимо за задоволяване нуждите на обслужваните другари“.

Десетилетия наред офицерите от Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия (военното разузнаване по време на комунистическия режим, б.а.) се кълнят в идеологическа вярност на своите по-големи „братя“ от съветското ГРУ, които ги напътстват и ръководят как да работят срещу „враговете“ на светлите комунистически идеи.

Затова не е никак учудващо, че онези, които са действали срещу НАТО до 1989 г. след това, че и до наши дни не продължават да работят срещу съюзниците на демократична България в алианса.

Последният шпионски скандал само потвърди някои тъжни закономерности. Без истинска кадрова реформа в специалните служби и в сектор сигурност България е обречена да бъде опитно поле на режима в Москва.

Държавна сигурност и източногерманското Министерство на Държавната сигурност, известно още като ЩАЗИ, са обменяли опит как организират външното наблюдение на чуждестранните дипломати.

Това става ясно от документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Посещението в нашата страна на група ръководни работници на ВН (външно наблюдение, б.а.) в ГДР.

Документът е от 1975 г. и хвърля светлина върху взаимодействието между репресивните органи на комунистическите режими в НРБ и ГДР по организацията на външното наблюдение на техни обекти.

Още в първите години след Деветосептемврийския преврат през 1944 г. в Държавна сигурност е обособен структура по външно наблюдение, която впоследствие прераства в самостоятелен отдел в ДС, който се развива и запазва до краха на комунистическата система през 1989 г.

„В процеса на изграждане на развито социалистическо общество непрекъснато нараства значението на художествено-творческата интелигенция и средствата за масова информация… Спокойната и творческа обстановка, която съществува в тези среди, се дължи на правилната партийна политика и системните грижи на др. Тодор Живков към творците на културата“.

Това е само малка част от „умозаключенията“, правени от Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия по отношение на процесите в интелигенцията във втората половина на 70-те години на ХХ в. в един от своите документи, които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен доклад относно: Състоянието на агентурно оперативната работа на органите на ДС сред художествено-творческата интелигенция и работещите в средствата за масова информация от 1976 г.

На днешната дата 29 януари през 1990 г. точно преди 30 години комунистическият режим започва паническо прочистване на архивите на своя репресивен апарат – Държавна сигурност.

Целта е тайно от обществото и от оформящата се политическа опозиция в страната тоталитарното управление на БКП да прочисти архивите от компрометиращи партията материали за различни нейни престъпления, и не по-маловажно е да постави в зависимост по време на прехода към демокрация агентурния апарат, с който си е служила дотогава.

И двете цели са изпълнени успешно въпреки огромните страхове и опасения, които тогава тресат МВР-ДС.

Бягствата от армията по времето на комунистическия режим са имали масов характер и са били основен проблем на военното контраразузнаване, определено като „политическия орган” на БКП в БНА (през различните години по се води Пето или Трето управление на ДС, б.а.).

Това сочи документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго поверителен доклад за проявите на врага в Народната армия. Докладът е от 1952 г. и е подписан от началника на Пето управление на ДС (военното контраразузнаване).

В него е посочено, че „най-разпространената и открита форма [на проявите на „врага”] са бягствата и дезертьорствата в Народната армия”.

През 1951 г. са извършени общо 139 бягства, от които 54,7% са от пехотните части.

Държавна сигурност е използвала опита на съветския КГБ при работата си по линия на туризма.

За това свидетелства документ на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго докладна записка относно: Беседите със съветските другари по организацията на агентурно-оперативната работа по туризма.

Документът е на Второ главно управление на ДС от 1969 г. Той отразява посещението на българска делегация на ВГУ в СССР същата година и беседите с началника на съветското ВГУ и други високопоставени кадри на КГБ, с които са имали срещи.

КГБ е споделило своя опит, а офицерите от ДС са го описали в строго секретната докладна.

 В документа са изброени най-съществените моменти от работа на КГБ по линия на туризма, сред които броя на агентите, които води всеки оперативен работник, както и средата, от която са вербовани.

С принудителното изселване на около 360 000 български граждани от турски произход през лятото на 1989 г. в Турция, за което основна роля има генералният секретар на БКП Тодор Живков, икономическата криза в страната по това време се е усложнила още повече.

Това разкрива строго секретен документ на Четвърто (икономическо) управление на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Създаденото през 1986 г. управление в Държавна сигурност, специално натоварено с обезпечаване на икономиката, признава за силно влошаване на оперативната обстановка в България.

„С особена острота това се почувства в областта на народното стопанство, където възникнаха сериозни трудности в резултат на масовото напускане на страната на голям брой ислямизирани българи”, се посочва в строго секретния документ, озаглавен „Мероприятия на Четвърто управление на ДС по проблемите на възродителния процес във връзка със становището на Политбюро на ЦК на БКП от 4 септември 1989”.

Сайтът desebg.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи за изпълнение на „Инструкцията по следствената работа” и мерки за усилване следствието в органите на МВР.

Документът е от септември 1952 г. и е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков. В строго поверителната заповед се подчертава голямото значение, което БКП, правителството и лично партийния и държавен ръководител Вълко Червенков отдават на следствието на Държавна сигурност.

То е призвано да води борба против враговете на „народната власт”. В същото време следствието е сериозно критикувано за това, че не приключва делата в срок и му „липсва необходимата целеустременост и настойчивост при разобличаването на враговете”.

Това е времето, в което следствието е подчинено пряко на съветските съветници, изпратени от Сталин в България за провеждането на редица монтирани политически процеси срещу противници на съветската политика в страната сред висшия партиен апарат.

Сайтът desebg.com публикува строго секретна информация относно: Съществуването на някои слабости в работата с агентурата при Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването).

Документът е от 1972 г. и е подписан от зам.-началника на управлението полк. Владимир Тодоров, впоследствие генерал, началник на ПГУ от 1986 г. до февруари 1990 г.

В строго секретната информация са дадени редица примери за провали с конкретни агенти, изведени зад граница. Направен е опит за анализ на работата с агентите при проучването на възможностите им и вербуването им.

От документа става ясно, че в ДС се следват названията на агентурния апарат от „братските органи” и най-вече на тези от КГБ в Съветския съюз. Така например последната промяна е осъществена със заповед на министъра на вътрешните работи през 1972 г., когато названието секретен сътрудник е заменено с агент.  

Също така в периода 1969-1972 г. от сътрудническият апарат на ДС е бил изключен сериозен брой агенти – общо 684. Според ПГУ това говори, че оперативния състав е загубил ценно време и „налице е сериозно замърсяване на агентурния апарат”.