Нашумелият през последните седмици скандал за собствеността на оръжейния завод „Дунарит” принуди един от големите оръжейни търговци Емилиян Гебрев да излезе публично, нещо, което в този бранш босовете не обичат да правят. Неотдавна той заяви пред Би Ти Ви, че той е реалният собственик на русенското дружество чрез фирмата си „Емко”. Лицензът на последната пък ще бъде разгледан окончателно идната седмица от Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност. Гебрев е сочен за близък до банкера на фалираната КТБ Цветан Василев, а в интригата се спряга името на бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски с неявни апетити за придобиване на „Дунарит” (самият Пеевски отрече в отворено писмо да има такива).

Кой обаче е Емилиян Гебрев и как се издига до един от силните фигури в българския оръжеен бизнес?

Повечето медии го представят като бивш служител на „Кинтекс”, а някои издания се ограничиха до търговската му дейност от началото на този век. Сайтът desebg.com припомня малко известни подробности от старта на Гебрев в бизнеса, който започва с една от неявните задгранични фирми на тоталитарното управление на БКП, извършващи ембаргова търговия и с 1 млн. долара кредит и освобождаване от данъци. Текстът е част от документалното изследване на разследващия журналист Христо Христов „Империята на задграничните фирми” (2007).

Сайтът desebg.com публикува част 3 от разследването за „Имекстраком” – първата задгранична фирма на комунистическия режим, регистрирана през 1961 г. чрез подставено лице във Вадуц, Лихтенщайн, за да се прикрие българското участие в нея по няколко оръжейни сделки. В част 3 се разказва за ликвидирането на „Имекстраком” и предаването на ръководителя на „Тексим” Георги Найденов от ДС в резултат на ефекта върху няколко икономически субекта в НРБ след смачкването на Пражката пролет от СССР. Поредицата е част от документалното изследване на журналиста Христо Христов „Империята на задграничните фирми” – създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961-2007 г., издадено от „Сиела” през 2009 г. и преиздадено през 2015 г.

Под съветски натиск Живков нарежда разформироването на „Тексим”

Един от малко известните ефекти на смачкването на Пражката пролет през 1968 г. от СССР в НРБ е замразяването на експериментите в икономиката на България през 60-те години. Под натиск от Москва, която се опасява от отклонения в плановата икономика, Тодор Живков дава нареждане „Тексим“ да се разформирова, а Георги Найденов да бъде осъден.

Сайтът desebg.com публикува част 2 от поредицата, посветена на първата неявна фирма на комунистическия режим – „Имекстраком”, регистрирана чрез подставено лице още през 1961 г. в една от офшорните зони – Лихтенщайн с цел да бъде прикрито участието на НРБ в нея. В тази част се хвърля светлина върху оръжейните сделки и други финансови операции, извършени от дружеството, управлявано от офицера от ДС Георги Найденов, ръководител на държавното търговско предприятие „Тексим”.

Поредицата е част от документалното изследване на журналиста Христо Христов „Империята на задграничните фирми” – създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961-2007 г., издадено от „Сиела” през 2009 г. и преиздадено през 2015 г. Виж част 1 - ТУК.

„Имекстраком” и тайните оръжейни сделки с левия Алжирски фронт за национално освобождение

Голяма част от дейността на „Тексим“ е свързана с първата му задгранична фирма „Имекстраком“. Регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн през 1961 г. чрез поставено лице, чрез което се прикрива българското участие дружеството е пряко ангажирано с осъществяване на първите оръжейните доставки за Алжир. По това време левият Алжирски фронт за национално освобождение води неуспешна и продължителна партизанска война (1954-1962) срещу Франция. Фронтът има нужда от оръжие и в лицето на комунистическа България го получава. Тогавашният вицепремиер Живко Живков си спомня:

Върхушката на БКП е използвала успешно прототипи на офшорни зони чрез Държавна сигурност още в началото на 60-те години на миналия век, за да прикрие участието си в сделки с оръжие и други финансови операции, показва разследване на журналиста Христо Христов, посветено на източването на държавни капитали чрез задграничните фирми, създадени по време на комунистическия режим.

Първата фирма при управлението на БКП, регистрирана зад граница”, е „Имекстраком”, основана през 1961 г. във Вадуц, Лихтенщайн, чрез подставен адвокат, представлявана от офицера от Първо управление на ДС Георги Найденов, който в същото време е ръководител на търговско предприятие „Тексим”. Малко по-късно той регистрира в Панама и дружеството „Интернационале трейдинг инвестмънт банк инкопорейтед“.

Сайтът desebg.com припомня тези факти на фона на разразилия се скандал с разкриването на огромно количество вътрешни документи на адвокатска кантора в „Мосак Фонсека” в Панама, разкриваща схеми за прикриване на финансови потоци чрез хиляди офшорни компании.