Европейският парламент в Брюксел стана домакин на българо-германски дебат за опита на двете страни в прочита на комунистическото минало и справянето с неговото наследство.

Дискусията в ЕП в белгийската столица се проведе в рамките на международната конференция „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало”, организирана от евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и германския му колега Йоаким Целер (ЕНП) в сряда (29 януари 2014 г.).

Освен дебатът за комунистическото минало, неговото отражение и влияние в настоящето, както и значението за познаването му, в Европейския парламент беше открита и пътуващата изложба „България 1944 – 1989 г. Забранена истина”, разказваща за малко познати факти и събития от комунистическия режим в България.

Българското събитие в Европейския парламент се проведе в присъствието на голяма група студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и младежи от страната, поканени от Андрей Ковачев специално за изложбата и конференцията. Освен тях на събитието присъстваха изследователи на комунистическия режим, издатели и журналисти.

„Много е важно да знаем истинската българска история от периода на комунистическия режим и неговото влияние в настоящето”, заяви при откриването евродепутатът Андрей Ковачев. По думите му има много факти, които показват, че това минало действително има отражение върху случващото се днес в политическия и икономически живот в България.

„В много страни от Европа и в света битува убеждението, че България е била най-верният сателит на СССР, представа, която не отговаря на обективната история”, посочи Ковачев. Той припомни, че от всички страни в Източния блок след 1944 г. в България е организирана най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическия режим в лицето на горянското движение.

 Евродепутатът подчерта, че неслучайно пътуващата изложба, показана в Европейският парламент, е озаглавена „Забранена истина”, тъй като от периода на комунистическия режим се знаят много малко факти.

България липсва на световната издателска карта с преводни издания, изследващи периода на управление на БКП от 9 септември 1944 до 1990 г. Вакумът е драстичен, когато България бъде сравнена с останалите страни от бившия Източен блок като Полша, Чехия, Унгария, Румъния и балтийски страните, попаднали под съветската окупация.

В преосмислянето на тоталитарното комунистическо минало публикуването на изследвания, проследяващи различни негови аспекти в чужбина, които да станат достояние на световната общественост и специалисти, е важна част от разбирането на режима във всяка една отделна страна, преживяла комунистическия режим.

Както посочих България прави драстично изключение от другите държави с липсата на подобни трудове, които да бъдат важни документални източници за режима в страната по време на управлението на БКП.

Проблемът е очевиден още повече, че в България комунистическият режим е наложен след съветската окупация с особена жестокост, репресиите за изключително всеобхватни, а васалната подчиненост на комунистическото управление към Москва е най-раболепното за 45-годишния период на властване на БКП.

Тази неделя в електронна библиотека на desebg.com имам честа да ви представя английското издание на книгата ми „Убийте Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков.

За първи път от промените насам годишното поклонение на мястото на т. нар. Втори обект на остров „Персин”, където по решение на комунистическото правителство на Васил Коларов през 1949 г. се основава лагера „Белене” – най-големият лагер за политически противници на БКП в страната, беше отбелязано с участието на почетен взвод от българската армия и военна духова музика.

Стотици граждани от цялата страна и от чужбина, сред които много близки на лагеристи в „Белене” и оцелели от лагерия ад мъже,  се стекоха днес на беленския остров „Персин”, за да отдадат почит към жертвите, като поклонението съвпадна с Черешова задушница.

Освен, че се превърна в едно от най-многолюдните от последните години събитието беше почетено от председателя на 43-то Народно събрание Цецка Цачева (за първи път в историята председател на парламента посещава лагера „Белене”) , министърът на отбраната Николай Ненчев, депутатите Вили Лилков и Найден Зеленогорски (Реформаторски блок), Владислав Николов (ГЕРБ), председателят на Държавна агенция „Архиви” доц. Михаил Груев, областният управител на Плевен Ралица Добрева, кметовете на Плевен и Белене проф. Димитър Стойкови Момчил Спасов, президентски съветници, председателят на партия „Обединени земеделци” Петя Ставрева и др.

Със сутрешна молитва „Отче наш” започва днес националното поклонение в памет на жертвите на комунистическия лагер „Белене” на остров Персин. Деца от гр. Белене отправиха молитвата на мястото на бившия Втори обект на остров Персин, където през 1949 г. режимът на БКП създава най-големия лагер за политически противници в България.

Децата и свещеникът бяха първите, които днес стъпиха на острова, където малко по-късно ще се съберат граждани от цялата страна и от чужбина, за да почетат паметта на жертвите на тоталитарния комунистически режим в традиционното годишно поклонение, първото от които се провежда през месец май 1990 г.