Българската нация трябва да се обедини около една обща история за близкото минало като отправната точка трябва да е истината.

Това заяви евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ) по време на конференцията "Изстраданата европейска мечта на България - (съпротивата 1944-1989 г.)", която се проведе в Стара Загора.

Форумът е организиран от Съюза на репресираните от комунистическия терор в България под егидата на българските евродепутати Андрей Ковачев и Илиана Иванова.

Той е своеобразно продължение на първата българска инициатива, посветена на съпротивата на комунистическия режим, която се проведе в Европейския парламент в Брюксел през ноември 2011 г. и която беше организирана от евродепутата Ковачев (материалите от нея изтеглете оттук).

Чували ли сте за Ботуш Каишев? Да, да, за партизанския генерал Ботуш Каишев? Ако отговорът ви е „да”, означава, че сте от поколението българи, които тайно са слушали фейлетоните за този „герой” на българския комунизъм, разказвани години наред от Велко Верин по „вражеската” радиостанция „Свободна Европа”.

Ако отговорът е „не”, тогава слушайте. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com имам удоволствието да ви представя историята на Ботуш Каишев и неговият създател.

Той се появява в ефира на „Свободна Европа” през 1966 г. и разказите за „геройствата” му получават възторга и усмивките на свободолюбивите българи, които тайно слушат заглушаваната радиостанция чак до 1989 г., когато Берлинската стена вече е паднала, а след нея и комунизма. Фейлетоните за Ботуш Каишев обаче не са посрещани в тогавашната Народна република България само със смях, защото върхушката на БКП начело с Тодор Живков най-мрази някой да й се надсмива. И тя се разпорежда на репресивната си маша Държавна сигурност да разбере кой я осмива от ефира на „Свободна Европа”.

Радиото обявява, че фейлетоните са на Велко Верин. Велко Верин ли, ще попитат по-младите? Кой е той? Същото се е питала дълго време и Държавна сигурност. Неотдавна, проучвайки един от фондовете на архива на ДС, попаднах на изненадващ факт: от един строго секретен документ се оказа, че дълго време, към средата на 70-те години ДС не е знаела кой се крие зад псевдонимите Борис Босилков и Велко Верин. За да се разреши тази загадка е поставена отговорна задача на Първо главно управление на ДС.

След промените вече знаем, че псевдонимът Борис Босилков е използван от публициста Христо Огнянов, а Велко Верин е псевдонимът на писателя Димитър Инкьов.

Та именно Димитър Инкьов, писател, напуснал на 33 години комунистическия режим в България през 1965 г., е човекът опъвал години наред нервите на другарите комунисти. Днес подобна стъпка не би предизвикала вниманието на по-младите хора, но за годините на комунизма тя е могла да коства главата на автора и да донесе затвор за онзи, който си е позволил тайно да слуша го по „Свободна Европа” и да разказва чутото след това.

На 5 март 1953 г. на 74-годишна възраст в Москва издъхва съветският ръководител Йосиф Висарионович, известен в света като Сталин. Днес се навършват 60 години от смъртта му.

По времето на култа към личността му той е наричан „бащата на народите”, а години по-късно някои изследователи ще го определят като един от най-масовите убийци през XX век. В тази зловеща „класация” той държи второ място с 40 млн. загинали или изтребени в резултат на близо 30-годишното му управлението (1924-1953) след китайския ръководител Мао Дзъдун с 50 млн. души и изпреварвайки Хитлер с 20 млн. души.

България има злощастната съдба да попадне под съветско влияние именно в апогея на властта на Сталин малко преди края на Втората световна война. Това е времето, в което той е представян като победителят на нацистка Германия, но престъпленията му срещу собствения руски народ и други нации стават известни по-късно.

В началото на този месец в електронната библиотека на desebg.com представих трагичната съдба на убития в Пазарджишкия затвор през 1977 г. журналист и писател Георги Заркин, събран в книгата "Вулкан", написана от сина му Лъчезар Заркин. Заглавието е заимствано от името на организацията, която Георги Заркин създава в Старозагорския затвор.

Тази неделя представям продължението – втората част на документалната книга „Вулкан”, чийто автор отново е сина за писателя (виж интервю с него).

Ако първата част се отнася за живота на Георги Заркин преди арестуването и осъждането му през 1966 г. и затворническите му години до 1969 г., във втората част на „Вулкан” синът му излага нови факти и документи за убийството на баща си, до които той се добира в затворническото му досие. Лъчезар Заркин използва и още две важни дела – оперативното досие на Георги Заркин и груповото дело за оперативна разработка на Държавна сигурност под псевдонима „ПРОКЛЕТНИК” от 1970 г.

„Тази книга е за съдбата на Георги Заркин – моя баща. Тя ще ви разкрие механизма и изпълнителите на убийство без смъртна присъда, извършено от органите на „закона”, превърнал потисничеството и унищожението на човешки същества в държавна политика”, пише авторът Лъчезар Заркин. „Написах тази книга заради синовния дълг по тежкия белег, нанесен на моето семейство. Написах я заради истината и справедливостта, на които всички още сме длъжници”, допълва той.

Отново на подсъдимата скамейка

И във втората част на „Вулкан”, както и в първата, авторът комбинира текстове от творчеството на баща си (стихотворения) с документални свидетелства от съдебното му дело. Тук е изложен обвинителният акт срещу Георги Заркин от втората му вътрешна присъда през 1974 г. До излизането му на свобода след присъдите от 6 години през 1966 г. и 5 години през 1969 г. третата присъда идва по-малко от половин година преди той да излезе на свобода.

„Лишеният от свобода отново допуска нарушения на Наредбата за вътрешен ред и Правилника за приложение на част от Закона за изтърпяване на наказанията, за което е санкциониран. Упорито отказва да работи, влияе разлагащо върху дрегите лишени от свобода и като мярка за наказание режимът му отново е възстановен на Усилено строг”, се посочва в обвинителния акт.