Днес, 9 ноември 2014 г., се навършват 25 години от падането на Берлинската стена – превърнала се в едно от най-уродливите творения на тоталитарната комунистическа диктатура в бившия Източен блок и разделението на Европа.

В тържествата в Берлин участват германският президент Йоахим Гаук, канцлерът Ангела Меркел и
други видни германски политици, както и множество високопоставени гости от чужбина, сред които съоснователят на първия синдикат в съветския блок „Солидарност” и след промените полски президент Лех Валенса.

Президентът Гаук посети мемориалния комплекс на улица "Бернауер", където е запазен фрагмент от стената. Там поднесе цветя в памет на загиналите при опит за бягство на Запад, след което беше отслужена литургия в близка църква. В изложбените зали на комплекса канцлерът Меркел открие постоянна експозиция „1961-1989. Берлинската стена”.

Как комунистическият режим променя литературата в България? Какво се случва с творчеството на писатели и поети през три кризисни за комунизма години: 1956 г. – Народното въстание в Унгария, 1968 г. – погазването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор и 1989 г. – крахът на тоталитарната комунистическа система? Отговор на тези въпроси ще откриете в книгата на Пламен Дойнов „Българският соцреализъм 1856, 1968, 1989” – норми и криза в литературата на НРБ, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com.

Авторът Пламен Дойнов (1969) е поет, драматург, литературен историк, доцент в Нов български университет. Дълго години е редактор на седмичника „Литературен вестник”, автор е на редица литературни изследвания. Съставител е на множество сборници в областта на литературната и културна история на комунизма. Директор е на научноизследователската програма „Литературата на НРБ (1946-1990)” на департамент „Нова българистика” на НБУ.

Носител е на редица литературни награди. Изследването му „Българският соцреализъм 1856, 1968, 1989” е носител на националната награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата и община Пловдив за 2012 г. в категория „Хуманитаристика“.

По времето на комунизма за социалистическия реализъм може да бъде чут като виц следното определение за него: „Възхваляване на властта в достъпна за нея форма”. Изключеният от БКП заради отказа да заклейми книгите на Александър Солженицин поет и преводач Валери Петров определя метода в изкуството така: „Обикновен натурализъм с връзки в ЦК”.

Една от най-точните дефиниции на соцреализма прави руският дисидент Андрей Синявски: „Полукласическо полуизкуство, не съвсем социалистическо и съвсем не реализъм”.

Мемориално място за памет (Музей на насилието) може да бъде организирано в Пловдив, ако общинските власти окажат нужното съдействие, научи сайтът desebg.com.

 През 2012 г. на конференция в Пловдив репресирани, музейни работници, архивисти и представители на европейски неправителствени организатори инициират създаването на подобен музей. Идеята е изключително уместна, тъй като в Пловдив съществува запазено в автентичния си вид място. Това са килиите, в които където са били задържани противниците на режима – от 9 септември 1944 г. до 1959 г. Става въпрос за подземния етаж на сградата на пл. „Ст. Стамболов” №1, която до края на 50-те години е била Областно управление на милицията. По спомени на пловдивчани подземията са се използвали за арест и местата за изтезание.

Какво е наложило кражбата на черновата на „История славянобългарска” и защо демократичната държава не е потърсила отговорност на хората, замесени в обществената манипулация за истината по този случай – това бяха част от въпросите, които варненци и гостите на морската столица задаваха по време на премиерата на книгата „Операция МАРАТОН” на разследващия журналист и основател на сайта desebg.com Христо Христов.

Снощи, в рамките на Четвъртото поредно книжно изложение „Алея на книгата” във Варна, авторът представи своето последно документално разследване, издадено от издателство „Сиела” през декември 2012 г.

Христо Христов посочи, че преките участници в операцията, изнесли свещената книга от Зографската света обител – оперативните работници от бившето Първо главно управление на ДС Иван Генев и Венцислав Агайн са проговорили едва миналата година, когато журналистът ги е потърсил, след като е открил документите за тяхното участие в архивите на ДС.