„Бивши хора”. Срещали ли сте някога този израз? Как е възможно някой да бъде определен така, за кого става въпрос? Ако отворите архивите на Държавна сигурност ще откриете това определение в много документи. То е патент на репресивния апарат на БКП и с него са заклеймени и дамгосани широк кръг хора – политици, участвали в управлението на страна преди 9 септември 1944 г., оцелели от „народния съд” и концлагерите, офицери от българската армия на Царство България, индустриалци, търговци, банкери, а често под общия знаменател на „бившите хора” ДС е поставяна цялата „буржоазна класа”.

Това е класовият враг на БКП, който комунистическата партия никога не подценява и се опитва да смачка през всичките 45 години на своя режим, подлагайки го на видими и невидими репресии чрез Държавна сигурност. И не само „бившите хора”, а и техните наследници и потомци.

От близо две години темата за „бившите хора” е изследвана в архивите на ДС от Вили Лилков, професор по физика, общински съветник от „Демократи за силна България” и председател на Софийската организация на ДСБ.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям едно от първите документални изследвания след 10 ноември 1989 г., посветени на може би от най-жестоките и масови престъпления на комунистическия режим в България – създаването на лагерите за политически противници и системата за изселване на такива лица или семействата им.

Книгата е на Пенка Стоянова и Емил Илиев, „Политически опасни лица” и може да я намерите само в големите библиотеки. Това е така, защото е издадена през 1991 г. и доколкото ми е известно оттогава не е преиздавана.

„Проблематиката за лагерите продължава да вълнува много хора. Обърнахме се към нея с очите на професионалиста – историк, интересуващ се от обективната истина, която се базира най-вече на документите и след това – на спомените. Нашата цел е да изложим фактите според достъпните до момента архивни материали”, посочват авторите в началото на книгата.

Припомням, че лагерите по времето на комунизма беше една от най-болезнените още в първите месеци след 10 ноември 1989 г. Те са част от въпросите на сформирана от самата БКП Парламентарна комисия за разглеждането на  някои деформации и закононарушения (при управлението на Живков, бел. ред.). Престъпленията в лагерите стават обект на официално разследване на Главна прокуратура през март 1990 г., когато е образувано следствие (води се секретно, поради секретността на повечето документи, произлизащи от структури на МВР и ДС, бел. ред.).

В тази връзка в МВР, което по това време е оглавявано от ген. Атанас Семерджиев, е инициирана специална комисия за подпомагане на официалното разследване. Отделно от това тогавашния Клуб на репресираните също изнася разтърсващи обществото факти за комунистическите лагери. Режисьорът Атанас Киряков е първият, който създава документален филм в две части, посветени на темата.

Президентът Румен Радев се изложи, като пропусна и тазгодишното отбелязване на Деня за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари. Той не изпрати нито поздравителен адрес до участниците в поклонението пред Мемориала на жертвите на тоталитарната диктатура край НДК, нито венец или букет цветя.

Тази важна за българската държавност дата, която се отбелязва за седми пореден път, не присъства и по никакъв начин на официалната страница на президенството, както и на профила на държавния глава във Фейсбук (към 13 ч., когато настоящата статия е публикувана).

Сайтът desebg.com препечатва публикацията на радио „Дойче веле”, посветена на бившия лидер на кримските татари Мустафа Джемилев, който беше удостоен с наградата „Солидарност” на полското правителство във Варшава. 70 години след принудителното му изселване от Крим той отново се бори за правото да живее в родината си.

 Последният опит на Мустафа Джемилев да стъпи отново на родна земя е само отпреди месец – когато руски полицейски кордон му попречва да премине отвъд новосъздадената граница между Украйна и анексирания от руснаците полуостров Крим. Действието се развива недалеч от град Армянск. Новата власт в Крим така и не го допуска до родината му.

На 3 юни 2014 г. Джемилев беше удостоен с наградата „Солидарност”, дотирана с един милион евро. Тя е учредена от полското правителство в чест на профсъюза, чиято дейност доведе до смяната на комунистическия режим в Полша през 1989 г. Джемилев получава наградата за „принос към демокрацията и зачитането на правата и гражданските свободи на кримските татари в Украйна”.