|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Президентът Росен Плевнелиев подкрепи идеята за музей на Държавна сигурност ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Сряда, 04 Юли 2012 17:12

Президентът Росен Плевнелиев е лансирал идеята за създаване на музей на Държавна сигурност в България по време на срещата с президента на Германия Йоаким Гаук.

Българският държавен глава е на двудневна официална визита в Германия.

Това стана ясно след срещата му с германския си колега. Един от въпросите, които двамата президенти са обсъдили, е пътят за преосмислянето на комунистическото минало.

Според Плевнелиев създаването на музей на Държавна сигурност може да се реализира до две години.

Президентът едва ли може да намери по-удачен привърженик за подкрепа на подобна идея в лицето на германския президент Йоаким Гаук, който е известен като правозащитник в бившата ГДР и първият ръководител на германската служба за разкриването на архивите на ЩАЗИ. Той е и горещ поддръжник на създаването на последователна държавна политика в Германия за справяне с наследството на комунистическото минало чрез изследването и прочита на архивите на репресивните служби от ерата на комунизма.

Самият пастор Гаук е гостувал неколкократно в България през последните години в качеството си на експерт в отварянето на досиетата и винаги е давал своята подкрепа на процеса за отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност.

Идеята за създаването на музей, който да даде представа за репресивния характер на ДС, беше лансирана от председателя на Държавна агенция „Архиви (ДАА) Мартин Иванов през 2011 г. Музеят ще бъде в подземията на държавните архиви на ул. „Московска” 5 в столицата, които навремето са използвани като арест от Държавна сигурност, а впоследствие и от милицията.

„Безкрайно съм щастлив, че идеята получи политическа подкрепа в лицето на президента Росен Плевнелиев”, коментира пред сайта desebg.com Мартин Иванов. Той посочи, че от 10 месеца ДАА работи по реализирането на проекта. По думите му фондациите „Конрад Адеануер” и „Отворено общество” вече са подкрепили финансово проекта за изработването на идейния и архитектурен план.

„Музеят условно ще бъде разделен на две части. Първата, която ще заема около 35 процента от площта, ще представлява автентични помещения – килии на ДС, чрез които ще се възстанови духа и атмосферата в подземията на Държавна сигурност”, посочи още Мартин Иванов. Останалите 65 процента от площта, с която ДАА разполага, ще бъде използвана за експозиции, които ще разкриват различни аспекти от дейността на репресивния апарат на БКП срещу българското общество през годините на тоталитарния комунистически режим.

Директорът на държавните архиви се надява, че властта ще финансира изграждането на музея. „Длъжни сме реализираме такъв проект, тъй като това е морален въпрос за обществото. То трябва да познава своето минало, за да не се повтаря”, заяви Мартин Иванов.

Президентът Росен Плевнелиев е вторият висш държавник, който се обявява за реализирането на подобен музей. Преди него идеята беше подкрепена от министъра на външните работи Николай Младенов в началото на тази година по време на правителственото заседание, на което МС прие становище в подкрепа на закона за досиетата по делото в Конституционния съд, заведено по казуса на бившия посланик и агент на ДС Стоян Сталев.

През 2011 г. с подкрепата на правителството министърът на културата Межди Рашидов успя да осигури финансирането на музей, който първоначално трябваше да бъде Музей на тоталитарното изкуство, но беше открит като Музей на социалистическото изкуство, поради което беше силно критикуван за подмяната на историческата истина.

В него са изложени предимно скулптори и произведения на изобразителното изкуство от периода на комунистическия режим и на практика музея по никакъв начин не може да претендира, че показва всички аспекти на изкуството по времето на тоталитаризма в България.

.
 
Черната статистика за жертвите на тоталитарните режими ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Събота, 23 Август 2014 06:21

alt

Днес, 23 август, в Европа се отбелязва Деня в памет на жертвите на националсоциалистическия,  комунистическия и други тоталитарни режими.

На този ден преди 75 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

Трудно е да се посочат точни данни за жертвите на тоталитарните режими в света, но съществуват приблизителни цифри, които не се нуждаят от коментар. Сайтът desebg.com ги припомня.

продължава>
 
Художникът Младен Младенов: С пиесата „Да се провреш под дъгата” Георги Марков стигна Достоевски ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Инициативи
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 18 Юни 2012 11:07

Представям ви интервю с художника сценограф Младен Младенов. Роден през 1932 г. в София той завършва живопис през 1958 г.

Бил е част от постановъчния екип на повече от 250 спектакъла в редица театри в столицата и страната в близо 45-годишната си театрална кариера.

Работил е с режисьорите Юлия Огнянова, Леон Даниел и Вили Цанков, Асен Шопов, Коко Азарян, Красимир Спасов, Борислав Чакринов, Стоян Камбарев и др. Особено високо е оценена работата му в бургаските постановки „Чудак” и “Варшавска мелодия”, в пазарджишките „Януари” и „Голямата печалба”, в пловдивската „Олимпий или реквием за приятеля”, в пернишката „Опит за летене”, в софийските „Хамлет”, „Последен срок”, „Завръщане у дома”.

Художник е на игрални и телевизионни филми, между които дебютния за него и Вили Цанков – „Между релсите”, спечелил награда във Венеция. С Азарян е поставял Радичков в Полша и в Югославия. В съавторство е написал десетина драматизации и две книги. Неотдавна беше отличен и с наградата „Златен век” на Министерството на културата за цялостно творчество.

Към Младен Младенов ме насочиха актьорите Руси Чанев и Валентин Ганев, които участват в новата постановка на пиесата „Да се провреш под дъгата” на Георги Марков в Народния театър.

Младенов е сценограф на пиесата, поставена за първи път през 1967 г. в Театъра на Народната армия. Той се отзова на поканата ми да даде интервю за desebg.com. Използвам срещата с ценния си събеседник, за да опише  не само историята със спирането на „Дъгата”, но и процесите и обстановката в творческите среди през годините на комунизма в България.

.
продължава>
 
23 август: Европейски ден на жертвите на националсоциализма и комунизма ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Петък, 22 Август 2014 12:51

alt
Утре, 23 август, Европа отдава почит на жертвите на националсоциалистическия,  комунистическия и други тоталитарни режими.

На този ден преди 75 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

За първи път датата 23 август да се чества като Ден на жертвите на сталинизма и нацизма е предложена през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага. На форума се приема т. нар. Пражка декларация.

В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

продължава>
 
Зад кулисите на новата студена война, която Русия печели ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 28 Юли 2013 09:53

alt
Напоследък не един или два коментара за политическите събитията в България през последната половин година се свързват с влиянието на руската политика у нас и стратегическите интереси на Москва, с които страната ни е превърната в заложник, а днешните управляващи – сервилните изпълнители на руската воля.

Как Русия днес реализира своите планове и цели, на какво се крепи властта на Кремъл и защо политиката на Запада търпи провал? Отговор на тези въпроси могат да бъдат намерени в книгата на Едуард Лукас „Новата студена война”, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com. Дългогодишният кореспондент на сп. „Икономист” в Русия предлага един много точен анализ на случилото се в бившия Съветски съюз в годините на разпада му в началото на 90-те години на ХХ век, през раждането на руските олигарси около президента Елцин до изграждането на новия безотказен властовия механизъм при бившия сътрудник на КГБ Владимир Путин.

Това е „новата студена война”, която по думите на политолога Иван Кръстев, автор на предговора към изданието, се води с пари, природни ресурси, дипломация и пропаганда. Идеологическият конфликт на новата студена война е между невярващия в закона руски национализъм и западния мултилатерализъм. Посланието на автора е, че Западът губи тази нова война и като че ли не си дава сметка, че тя е започнала.

За онези, които не са запознати с книгата на британския журналист Едуард Лукас, когато тя се появи в България през 2008 г., тя ще бъде още по-интересна, защото четейки я те ще могат да се убедят в правотата на авторовите изводи по отношение на руската политика и реализирането й през последните пет години.

„Ако наистина има страна, в която появата на тази книга е важна, то тази страна е България”, посочва Иван Кръстев. – Ако вярваме на социологическите проучвания, българското обществено мнение е най-проруското обществено мнение в Европа... Това, което отсъства в българския дебат, е един критичен поглед към политическите процеси в Русия”. За разлика от България с появата си през 2008 г. книгата на Едуард Лукас се превърна в бестселър в балтийските републики, Полша и Грузия. Неговият анализ на ситуацията до голяма степен отразява начина, по който обществата в тези страни гледат на случващото се в Русия и в отношенията между Москва и Запада.

продължава>
 
<< Начало < Предишна 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 Следваща > Край >>

Страница 111 от 135
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов