Desebg.com публикува резюме от доклада на проф. Вили Лилков, изнесен на конференцията „Народният съд“ – истината за него 80 години по-късно“, проведена на 21 февруари 2025 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докладът е посветен на последващите поръчкови процеси на политическото „правосъдие“, последвало в България след провеждането на „народния съд“ (1994-1945).

Desebg.com препечатва от сайта Faktor.bg интервюто на Стойко Стоянов с бившия лагерист от концлагера „Белене“ Руфат Юмер. Той е роден през 1960 г. с. Башево, община Ардино, област Кърджали и е студент, когато през декември 1984 г. тоталитарният комунистически режим започва насилствената асимилация на българските граждани от турски произход като акцията най-напред обхваща бившия Кърджалийски окръг. Юмер е един от организаторите на първия протест в с. Млечино, община Ардино, смачкан от режима на БКП със сила. Той е и в първа група арестувани от Кърджалийско, изпратени без съд и присъда в концлагера „Белене“. Руфат Юмер е член на гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, която заедно с НБУ и фондация „Истина и памет“ организират конференцията „Жертвите помнят“ – 40 години от насилствената асимилация на турското малцинство от тоталитарния комунистически режим в България. Тя ще се проведе на 12 декември 2024 г. в НБУ. Преди събитието г-н Юмер бе любезен за даде отговори на въпросите на главния редактор на Faktor.bg Стойко Стоянов. Заглавието е на desebg.com.

Сайтът desebg.com публикува част 3 от текста на д-р Петър Богданов, политически емигрант по времето на комунистическия режим, живеещ в Кьолн, Германия, с който той представа книгата „Разбиране на трансгенерационното наследство на тоталитарните режими: парадокси на културното обучение“ на д-р Елена Черепанова, професор в Кеймбридж Колидж. Изданието е от 2020 г. и не е преведено в България. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com (виж част 1 – ТУК и част 2 – ТУК).

Д-р Черепанова е и ръководител на поведенческото здраве за интегрирана грижа за бежанците в Центъра за здравеопазване на общността Лин в щата Масачузетс, САЩ. Тя основава една от първите сертификационни програми по травматология в Съединените американски щати. Д-р Черепанова е носител на наградата Carol Hacker за своите отлични постижения в работата с травми и работи по целия свят с множество хуманитарни организации. Тя е автор на над 50 статии и книги, преведени на различни езици.

Токсичният „подарък“, предаван от поколение на поколение

Постоянството на културната травма означава схващането, че веднъж започнала, виктимизацията никога не свършва. Усещането е, че тя винаги е била част от тъканта на обществото и ще продължи и в бъдеще. По подобен начин вечна е и културата: Никой не знае кога се е зародила, а усещането е, че винаги е била и винаги ще бъде там.

Оказва се, че с времето спомените за виктимизация никога не губят или дори намаляват своята сила и остават лесно задействани: Травмата от робството се подсилва от продължаващия расизъм, тази от Холокоста - от съвременния антисемитизъм, а тази от тоталитаризма - от възраждащите се тоталитарни тенденции.

Последните концлагеристи от концлагера „Белене“ по време на насилствената асимилация (1984-1989) срещу българските граждани от турски произход в НРБ, проведена от комунистическия режим, са поискали публично извинение от фондация „Софийска платформа“ за допуснатата грешка в тяхната изложба на Втори обект на бившия концлагер, с която е подменен техния турски етнически произход, но не са получили публично извинение.

Това разкри вчера (четвъртък, 3 юли 2025 г.) в предаването „Честно казано с Люба Кулезич“ по телевизия „Евроком“ Сафие Юрдакул, председател на гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“.