Какво отражение има върху сънародниците ни, преживели лично насилствената асимилация, проведена от БКП в периода 1984-1989 г., изложбата на фондация „Софийска платформа“, поставена на Втори обект на бившия концлагер „Белене“ без разрешение от Министерството на културата, което от 2018 г. провежда процедура по обявяването на мястото за недвижим паметник на културата от национално значение? Изложбата съдържаше невярна информация и спестяваше фактите за етническия произход на различни групи български граждани и чужденци, преминали през „Белене“ за периода 1949-1987 г. Отговор на този въпрос desebg.com потърси от преки наследници на бивши лагеристи в „Белене“ от третия период (1984-1987). Сайтът предлага интервю с Несрин Филиз, дъщеря на Алиосман Филиз от Добрич, учител и бивш лагерист от „Белене“.

Несрин Филиз е родена през 1969 г. в гр. Добрич (тогава гр. Толбухин). Завършила е немска езикова гимназия „Гео Милев“ в гр. Добрич, а след това Богазичи университет в Истанбул, специалност консултант психолог. Повече от 15 години живее със семейството си в Германия. Там работи в Службата по обществения ред и миграцията като психолог, консултант за бежанци. Несрин Филиз е член на ръководството на гражданската организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, основана от бившите лагеристи от третия период (1984-1987) на концлагера „Белене“ и техните семейства. Тя бе любезна да отговори на въпросите на журналиста Христо Христов.

Четиридесет години след началото на опита за асимилация на българските граждани то турски произход през декември 1984 г., извършен с брутално насилие и репресии от Българската комунистическа партия начело с Тодор Живков, оцелели лагеристи от „Белене“ в този период и техни близки свидетелстваха с потресаващи разкази за извършените от комунистическия режим престъпления.

Това те направиха в Нов български университет в четвъртък (12 декември 2024 г.) в присъствието на университетски преподаватели, студенти, граждани и журналисти.

Тяхното участие бе в в рамките на конференцията „Жертвите помнят“ – 40 години от насилствената асимилация на турското малцинство от тоталитарния комунистически режим в България (декември 1984 г.).

На 7 август 1977 г., преди 47 години, в Пазарджишкия затвор репресивният апарат на БКП – Държавна сигурност – убива журналиста и писател Георги Заркин.

Сайтът desebg.com припомня 47-годишнина от неговата насилствена смърт, защото Георги Заркин е един от образците на онези политически затворници по времето на тоталитарния комунистически режим, които платиха най-висока цена за свободата и демокрацията днес.

Както повечето жертви на БКП и Георги Заркин обаче е непознат на голяма част от българското общество, а богатото му затворническо творчество и тежка съдба не се изучават в учебниците по литература и история.

Той е роден през 1940 г. в село Бели Искър, Самоковско. Деветосептемврийският преврат през 1944 г. обаче белязва семейството му завинаги.

Сайтът desebg.com препечатва интервюто с руския опозиционер Гари Каспаров, дадено за информационния портал „РБК-Украйна“ по повод смъртта на руския дисидент и политически затворник Алексей Навални в една от най-северните наказателни колонии на територията на Руската федерация, за която Москва съобщи днес (16 февруари 2024 г.).

Desebg.com припомня, че Навални бе лидер на партията „Бъдещето на Русия“, на която режимът на Путин отказа регистрация през 2019 г. Той е основател на Фонда за борба с корупцията, а също така поддържаше блог на своето име с подзаглавието „Последната битка между доброто и неутралността“. През 2019 г. Кремъл обяви антикорупционния фонд на Навални за „чуждестранен агент“.