И репресираните от комунистическия режим изразиха протеста си след скандала с концлагера „Белене“, за който повече от две години и половина държавните институциите блокират процедурата по обявяването му за историческа групова недвижима културна ценност от най-ново време с категория „национално значение“. Съюзът на репресираните от комунизма – памет огласи протестна позиция по този повод, която desebg.com публикува по-долу.

На 11 септември 1978 г., точно преди 44 години, в лондонската болница „Сейнт Джеймс” издъхва българският писател и критик на комунистическия режим в България Георги Марков.

Той почива от отравяне на кръвта 4 дни, след като е атакуван на моста „Ватерло“ в Лондон от агент на Държавна сигурност, който чрез малко пневматично устройство успява да вкара в дясното бедро му миниатюрна сачма, съдържаща рядката отрова рицин – произведена в тайна лаборатория на КГБ и неоставяща следи в кръвта (виж повече за атаката срещу писателя в разследването на журналиста Христо Христов – ТУК).

„Чувствам, че целия си съзнателен живот, от детството до старостта си, съм жертвал за една порочна идеология, която противоречи в практиката си на основните права на човека и на свободния дух в човешкото общество, винаги маскирана с демократични фрази, а по същество – едно брутално насилие върху човешката личност и световния прогрес, или както заключава едно вицово определение за социализма – това е победа на „прогресивните“ сили над здравия разум“.

Думите са на Стефан Богданов – комунистически функционер далеч преди 9 септември 1944 г., завършил Международната ленинска школа в Москва, агент на съветското ГРУ, лежал в селищата на Държавна сигурност преди Деветосептемврийския преврат и в лагерите и комунистическите затвори след преврата, първият началник на отделение „Б“ (контраразузнаването) на Държавна сигурност след 9-ти.

Тридесет години след първото издание (1991) разтърсващите признания от първо лице за червения терор на Стефан Богданов отново са на книжния пазар.

Този път обаче те са обогатени от свидетелствата за репресията на тоталитарната БКП, проникнала и засегнала психиката на семействата на жертвите на режима от самата комунистическа партия.

Живот на това уникално издание дава издателство „Сиела“, като в книгата освен спомените на Стефан Богданов, завършени през 1986 г. са включени и свидетелствата на един от неговите синове – Петър Богданов, написани през 2020 г.

Desebg.com препечатва интервюто с проф. Евелина Келбечева, публикувано в сайта Faktor.bg. Темата е края на Втората световна война. В него тя посочва, че целта на Сталин е била не само унищожаването на Германия, а налагането на съветския режим над цяла Европа. По думите ѝ ултът към победата на СССР във войната се превръща в грандиозен ритуал, който удобно и изцяло  изтрива историческата памет за началото на Втората световна война. „Заради комунизма и  съветския модел на историография години наред мълчахме, че Кремъл е окупатор, а не освободител“, казва още историкът.

Проф. Келбечева, кога и къде за първи път дата 9- ти май се обявява за празник?

– На 8 май 1945 Сталин обявява със заповед тази дата за Ден на победата на съюзниците над нацистка Германия. Най-яркият образ на този паметен ден е парадът на Червения площад в Москва. Той се провежда на 24 юни 1945 година и поставя традицията 9-и май да се чества като национален празник в СССР.