Няма как в седмицата, когато официално почитаме 1 февруари – Деня за почит към паметта на жертвите на комунизма, да не припомня изключително ценната книга на Петър Семерджиев за „народния съд”.

Бързам да кажа, че изданието е библиографска рядкост, тъй като е отпечатано през 1997 г. в Ерусалим, където Семерджиев намира убежище след напускането на НРБ през 1973 г. със съпругата си Ема Герон. Инициативата за издаването на книгата е на дългогодишния приятел на Петър Семерджиев – емигранта д-р Иван Гаджев, директор на Македоно-българския институт „Св. Климент Охридски”, който подпомага издаването и на други ръкописи на бившия кандидат-член на ЦК на БКП.

Не съм сигурен дали в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” има копие от изданието, но в книгата е отбелязан каталожния номер, под който тя присъства в Библиотеката на американския конгрес във Вашингтон.

„За първи път се заговаря за Народен съд в партийните документи, издавани през есента на 1941 г. В обръщение на Централния комитет от септември към българските граждани е отправено предупреждение към народните представители, служителите в администрацията и военните съдилища, както и към органите на полицията, че за своите действия щели да бъдат изправени пред народен съд”, пише Петър Семерджиев.

Управляващата коалиция, държавните и общински власти показаха пълно пренебрежение (или незнание) към Европейския ден за почитане паметта на жертвите на нацизма и комунизма, който от 2008 г. се отбелязва официално в Европейския съюз на 23 август.

Народното събрание, чиито депутати са в лятна отпуска,  не зачете по никакъв начин собственото си решение от 2009 г., с което 23 август, денят на подписването на Пакта между Хитлер и Сталин през 1939 г. е обявен за официален ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане на техните жертви.

Властите, сред които и президентската институция, останаха равнодушни към 23 август и паметта на жертвите на тоталитарните режими и не инициираха нито едно мероприятие в София или страната, с което да отбележат този ден.

Тази неделя ви представям книгата на колегата Крум Благов – „Първият милион”. Тя е на пазара от края на 2011 г. и вече предизвика засилен интерес на читателите.

До броени дни комисията по досиетата ще обяви първата част от агентите на бившата Държавна сигурност сред кредитните милионери – без съмнение още една линията, която ще освети задкулисното влияние на силовите структури на комунистическата партия в икономиката след 10 ноември 1989 г.

Не знам дали Крум Благов е планирал излизането на книгата си, но какво по-добро четиво от това за първия милион преди да разберем кой кой е сред кредитните милионери.

Но и да не беше това съвпадение книгата е ценна поради няколко факта. На първо място интерес предизвикват имената, които в центъра на повествованието. Нека ги изброя: Валентин Моллов, Васил Божков, Георги Гергов, Димитър Барбуков, Добромир Гущеров, Иво Недялков, Илия Павлов, Николай Банев, Славчо Христов, Христо Ковачки.

Някои от тях респектират най-вече с влиянието си и в момента, така че се иска известен кураж да потърсиш интервю от подобни бизнесмени, темата на което да е произхода на началните капитали.

Не е необходимо да ви уверявам, че това е последното нещо, което искат да бъдат питани онези, които мнозина днес определят като българските олигарси.  „Първият милион – няма човек, който да обясни как го е спечелил”, е откровението на един от героите на книгата Георги Гергов, което е достатъчно показателно за българската действителност.

Второ, мисля, че българите много бързо забравят онова, което е било малко преди 10 ноември 1989 г.и първите седем години, на онова, което днес приемаме за демокрация. От тази гледна точка книга е много полезно четиво за лекуване на общата обществена амнезия към този период. А той са важен най-малко, за да не бъдем манипулирани.

Европа днес почита паметта на жертвите на нацисткия и комунистическия тоталитарни режими. За четвърти пореден път той ще бъде отбелязан скромно и в България.

В 10.30 ч. пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК до параклиса „На всички български мъченици” ще бъде отслужена панихида. Граждани и общественици ще поднесат цветя и ще почетат жертвите.

Не са анонсирани други инициативи и участия на представители на изпълнителната, законодателната и местната власти, както и на президента, които биха допринесли за популяризирането на тази важна дата.

Показателно е, че депутатите от БСП са единствените, които през 2008 г. в 40-то Народно събрание не гласуваха в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, с която бе предложено 23 август да се чества като европейски ден за почитане на жертвите на нацизма и комунизма. Представители на БСП никога досега не са участвали в почитането на тази дата.

На 23 август 1939 г. (преди 74 години) Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.