Документална изложба, посветена на 120 години от рождението на големия интелектуалец и творец Райко Алексиев, беше открита в сряда в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.

„Убийството на Райко Алексиев е за едно от най-големите престъпления на комунизма, защото е много страшно, когато се убиват журналисти, особено когато се убиват истински журналисти”, заяви директорът на националната библиотека проф. Боряна Христова при откриването на изложбата.

Изложбата е организирана по идея на Националния литературен музей, с участието на Държавния архив в Пазарджик и националната библиотека преди всичко, за да припомни многостранното творчество на Райко Алексиев.

„Райко Алексиев е в този национално престижен ред на неудобните, низвергнатите, политически репресираните. Идеята е да го покажем в целия му блясък на многостранно надарен талант. Затова изложбата е подготвена като за класик”, посочи Катя Зографова, директор на Националния литературен музей.

 „Скъсах със Сталин и започнах да казвам истината през есента на 1937 г., когато той успя да измами държавниците на Европа и Америка с лицемерните си декларации за Хитлер.

Проговорих, въпреки че добронамерени хора ме съветваха да си мълча.

Говорих за милионите същества, които Сталин бе унищожил чрез насилствената колективизация и глада; за стотиците хиляди затворени мои стари другари от болшевишката партия; за хилядите други, които бяха екзекутирани... още ги нямаше само финалния акт и факт на Сталиновото предателство – пакта му с Хитлер, за да се увери широката общественост в безумието, с което го остави да извърши това, да затваря очи пред чудовищните му престъпления...”

Цитатът е част от признанията на ген. Валтер Киривицки, първият значим беглец от съветското разузнаване на Запада в мемоарите му „Аз бях агент на Сталин”. Кривицки успява да се измъкне от чистките на Сталин през 1937 г. и през 1938 г. търси убежище в САЩ, където година година по-късно книгата му е издадена.

В България мемоарите му се появяват през 1992 г. и са малко познати. Днес неговата книга с пожълтели от времето страници има антикварна стойност и може да бъде намерена с поръчка при добър антиквар (изданието й на английски е актуално в amazon.com).

Кой е Валтер Кривицки

Роден под името Гинзбърг Кривицки е евреин от полски произход. Кариерата му в съветските тайни служби започва в Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване).

Сайтът desebg.com ви предлага фоторепортаж от 1 февруари – Деня на признателност и почит на жертвите на комунизма. Какво се случи днесв столицата? Официалното честване на тази дата се утвърди на най-високо държавно ниво. Миналата година президентът Росен Плевнелиев участва в церемонията пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК, а тази година това стори вицепрезидента Маргарита Попова.

В речите и на двамата се съдържат оценки, които обществото има нужда на чуе.

Тази година за първи път (дали конюнктурно или не това ще покаже времето) Светият синод извърши панихида в патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски” макар и в полупразна зала.

Присъствието на много репресирани, политици, общественици на този ден край Мемориала на жертвите на комунизма, показва, че този Ден започва да се утвърждава в обществото.

Край Мемориала на жертвите на комунизма днес можеха да бъдат видени много лица. Сред официалните бяха вицепрезидентът Маргарита Попова, президентът (1990-1997) Желю Желев, зам.-министърът на отбраната Августина Цветкова, посланикът на Франция Филип Отие, председателят на СДС Емил Кабаиванов, лидерът на Народна партия „Свобода и справедливост” Корман Исмаилов, председателят на Съюза на репресираните Драго Михалев, депутатите Касим Дал, Лъчезар Тошев, Мартин Димитров, Иван Иванов, секретарят на президента по културната политика проф. Кирил Топалов, председателят на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, Юлия Берберян, бившият служебен премиер Ренета Инджова, режисьорите Евгени Михайлов и Атанас Киряков, историкът Момчил Методиев, писателят Димитър Бочев, общинските съветници Вили Лилков, Борислав Бориславов и др.

„Никакви лица и събития в тази книга не са измислени.

Всяка прилика с изобличените в корупция, злоупотреби и в усилията за тяхното прикриване не е случайна.

Авторите не благодарят за съдействието на когото и да било, защото не се намериха желаещи.”

Това са финалните думи в книгата „Ядреналин” на Иво Инджев и Георги Котев, която се появи на пазара в края на април 2012 г. Финалните надписи обаче могат да бъдат и начало на разказа-разследване на една от най-добре пазените в тайна действителност, добре скрита зад секретността на атомната централа в „Козлодуй”.

За онези, които се чудят както се крие зад „Ядреналин” самите автори посочват: пълната история на едно прикривано с години престъпление с ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй” и други тайни на атомните катакомби.

Иво Инджев отново използва играта с думите и в случая успешно е заменил адреналин с ядреналин, хрумване, което зарежда с енергия и очакване книгата още от само й заглавие. Той вкара този израз в употреба още в предишната си книга „Течна дружба”. С него там илюстрира една от стратегиите на Путинова Русия за налагане на енергийна зависимост на българската държава чрез ядрената си политика и енергийния бизнес.

Епицентърът на „Ядреналин” на Инджев и Котев обаче не е Кремъл. Русия е само една от причините за разиграващите се тъмни схеми в АЕЦ „Козлодуй”. Централното място се заема от самата атомна централа край Козлодуй. Тя е пресечената точка по оста Брюксел – Москва. Брюксел ли, защо пък Брюксел, ще се запита онзи, който все още не е разгърнал книгата? .