Паметта на убитите преди 61 години горяни беше почетена в с. Габарево, общ. Павел Баня. През 1951 г. недалеч от селото са убити 16 младежи-горяни на възраст между 16 и 25 г. след предателство. Масовият им гроб е разкрит през 1992 г.

В габаревската църква „Свети Георги Победоносец”, беше отслужена панихида в памет на жертвите на комунизма на коята присъстваха православни, мюсюлмани, каракачани от района.

Сред гостите бяха евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ), народните представители Христо Чаушев и Емил Караниколов (ГЕРБ), кметове от Бавел Баня и близките села, представители на Съюза на репресираните.

В местното читалище пред ученици и граждани беше излъчен филмът на Атанас Киряков „Горяни”, в който се разказва за съпротивителното движение срещу комунизма и в Габарево.

Само след месец ще се навършат 50 години от закриването на последните лагери на комунизма в България край Ловеч и Скравена.

Не съм сигурен, че в българското общество ще се отдаде необходимото за почитането на тази дата и паметта на хилядите жертви в лагерите (сайтът desebg.com е подготвил специална поредица, посветена на годишната), но в навечерието на тази дата ви представям второто издание на документалната книга „Секретното дело за лагерите”.

От нейния първи тираж измина повече от десетилетие и аз съм особено щастлив, че тя отново е на пазара, защото подобни документални разкази, основаващи се на редки архивни документи, до които достъпът е ограничен, са важно доказателство за престъпленията на комунистическата партия.

От всичко, което съм прочел в архивите съм стигнал до извода, че лагерите до голяма степен олицетворяват една най-отвратителните черти на комунизма – масовото насилие.

Хиляди погубени животи и унижени хора, отнето бъдеще, семейства, белязани завинаги от спомена за преживения ужас.

И нито един осъден от вдъхновителите и изпълнителите на антихуманната политика, прилагана от ръководството на БКП срещу свои сънародници чак до 60-те години на ХХ век.

В началото на прехода от тоталитарен комунистически режим към демокрация бяха образувани множество разследвания на прокуратурата за търсене на съдебна отговорност за престъпленията на управлението на БКП. Само единици от тях завършиха с осъдителни присъди.

Един от съдебните процеси, които приключи без последствия, е секретното дело за лагерите. Образувано в първите месеци на 1990 г. то беше прекратено през 2006 г. от Върховния касационен съд поради изтеклата давност на престъпленията.

Въпреки че делото е съсредоточено върху убийствата в последните лагери край Ловеч и Скравена то надхвърля събитията, случили се там в периода 1959-1962 г.

На 29 март 2012 г., четвъртък от 19 ч. в Театър Българска армия ще бъде поставената пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата” със състава на Народния театър, която я играе отново от 2011 г. С представянето ще бъде отбелязано 45-годишнина от свалянето й  на 13-то представление именно в Театъра на въоръжените сили през 1967 г., където тогава е поставена. Премиерата й е на 25 март 1967 г.

Идеята е на Асен Шопов, който и преди 45 години е режисьор на пиесата. „Да се провреш под дъгата”, която по-късно авторът успява да постави в Лондон, е първата му творба, която е свалена в резултат на комунистическата цензура. Сайтът Държавна сигурност.com припомня как е станало това.

Още в навечерието на събитията в Чехословакия през 1968 г. в България комунистическата власт бди за прояви сред интелектуалците, които се различават от приетия за единствено верен метод на социалистически реализъм в изкуството. Не са отминати и автори като Георги Марков. Още през 1967 г. той изпитва безсилието срещу системата на цензура. Тогава за първи път е спряно негово произведение.

Ако в първата част на „Черната книга на комунизма”, която представих миналата неделя,  ще потънете в историята на комунизма в СССР, Китай и Камбоджа и различните брутални прояви на терора в тези страни, втората част на бестселъра за една от най-големите трагедии на миналия век, е посветен на Европа.

Старият континент своеобразно е разделен на две – на Изток и Запад. В продължението на „Черната книга” са обхванати много по-подробно комунистическия режим в Естония, България, Румъния и ГДР (на Изток) и Гърция и Италия (на Запад).

Недостатъчното внимание, отделено на комунистическия терор в страни като Естония, България и Румъния в първата книга, провокира съставителя Стефан Куртоа да реализира продължение на знаменития проект, издигнал дебата за преосмисляне на комунистическата система и осъждане на престъпленията й на световно ниво.

Както самият съставител посочва в предговора „главата за България с помощта на една от някогашните жертви на режима на Живков Фреди Фосколо и дъщеря му Мона беше поверена на трима български историци – Диню Шарланов, Любомир Огнянов и Пламен Цветков”.