След продължително боледуване на 28 юли 2011 г. в Париж на 80-годишна възраст почина големият български емигрант, хуманист и благодетел Димитрий-Иван Евстатиев Паница, научи  сайтът Държавна сигурност.com.

През последните 21 години Дими, както го наричат приятелите му, беше неуморим инициатор на десетки обществени инициативи и един от българските емигранти, който допринесе за развитието на България в прехода към демокрация.

Дими Паница е роден на 2 ноември 1930 г. в София. Напуска България през 1948 г. Зрелите си години прекарва  между Западна Европа и Съединените Щати. След кратък период на работа като банков чиновник в Париж, той се премества в САЩ, където през 1952 г. започва работа в редакцията на списание „Рийдърс Дайджест”.

През годините ръководи изданията за Европа, Средния Изток и Африка, за да достигне до поста заместник-главен редактор. Под неговото ръководство списанието разширява обхвата на своите публикации на чужди езици, като се поставя начало на руско, унгарско, чешко и полско издание.

След политическите промени в България Дими Паница и неговата съпруга Ивон учредяват Фондация „Свободна и демократична България” (1991).

Основната цел й цел е да подпомага демократизацията на българското общество чрез развитие и насърчаване на плурализма, свободния печат, пазарното стопанство, обществената толерантност, открития диалог, образованата младеж. Главните програми на Фондацията са: „Социален комплекс „Св. София”, който е първата програма в България в помощ на бездомни деца и младежи, програма „Гражданско общество”, включваща учредяването на Джуниър Ачийвмънт, България, програми за журналистически обмен на Балканите, програма „Студентски дискусионни клубове”.

Фондацията му основа първите  журналистически награди „Паница”, които имаха 10 издания, а след това учреди награда „Гражданска доблест”.

Днес се навършват 25 години от аварията в АЕЦ „Чернобил”. Тя е и най-сериозната технологична катастрофа в атомна електроцентрала през миналия век.

На 26 април 1986 г. се взривява четвърти енергоблок на атомната централа, като в радиационно заразяване са обхваща 19 руски региона или почти 60 000 кв. км, с население 2,6 млн. души.

Най-засегнати са териториите на Украйна и Беларус. Липсват точни сведения за жертвите на радиацията, но се смята, че са стотици хиляди. Ефектите от нея продължават и до днес.

Руският президент вчера Дмитрий Медведев награди 16 души, участвали в ликвидирането на последиците от аварията в Чернобилската АЕЦ.

„Основният урок от аварията в Чернобилската АЕЦ е, че е недопустимо да се скрива истината за подобни инциденти, заяви Медведев като подчерта, че „всеки опит да се скрие истината, се превръща в трагедия." .

Съюзът на репресираните почете жертвите на най-кървавия атентат през миналия век – взривяването на църквата „Света Неделя” от функционери на комунистическата партия. В храма днес беше отслужена заупокойна панихида в памет на над 200 души от политическия, военен и обществен елит, загинали при атентата преди 86 години (ранените са над 500).

„До събитията 11 септември това беше най-големият атентат, който е извършван изобщо в цивилизования свят", коментира пред БНР доц. Драго Михалев, заместник-председател на съюза на репресираните.

По думите му датата трябва да се отбелязва и помни, за да не се повторят никога подобни събития, които разделят българското общество. .

Няколко стотин граждани от цялата страна, политици и представители на различни организации се включиха на 26 март в шествието-поклонение от центъра на Ловеч до трудовия лагер край града, съобщи БНР.

Инициативата е на СДС в памет на убитите в секретния лагер без съд и присъда българи. Негово Високопреосвещенство ловчанският митрополит Гавриил отслужи панихида на каменната кариера, а от името на Съюза на репресираните беше открита паметна плоча.

Владимир Кисьов от софийската организация на СДС подчерта, че никой досега не намери сили да се извини на близките на загиналите и на целия български народ за петното върху нацията ни със съществуването на лагерите по време на комунистическия режим.

Говорителят на синята партия Ваньо Шарков заяви: „Отдаваме почит към паметта на хората, които са отказали да променят начина си на мислене, отказали са да се подчинят на един тоталитарен начин на управление, хора, които са дали живота си затова в България да има един демократичен, а не деспотичен режим”.