Иво Инджев е журналист и публицист. Работил е като кореспондент на БТА в Бейрут (1983-1987). След промените е директор на БТА (1990-1993), главен редактор на в. „Експерс” (1993-1994) и на в. „Демокрация” (1994-1995).

Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти (1994-1996). Коментатор на радио „Свободна Европа” (1995-2000). Водещ на публицистичното предаване „ В десетката” в Би Ти Ви (2000-2006). Заместник председател на Комисията по етика в електронните медии в България. Поддържа един от най-популярните блогове (ivo.bg).

Носител на наградата на БХК „Човек на годината” (2010). Автор е на книгите „Мълчанието е злото” (2009), „Президент на РъБъ” (2010) и „Течна дружба” (2011). Тази неделя сайтът Държавна сигурност.com представи последната му творба. Това е поводът за разговор с автора й.

Със сълзи на очи семейството на Дими Паница и най-близките му приятели го изпратиха на родна земя.

Големият български филантроп почина след боледуване на 28 юли 2011 г. в Париж на 80-годишна възраст, а днес съпругата му Ивон Фуркад донесе урната с праха му, която беше погребана във фамилната гробница в българската столица, каквото е било желанието на съпруга й.

В църквата „Света София” беше отслужена църковна служба в негова памет.

Тя беше уважена от цялото семейство на Дими Паница – съпругата му Ивон, брат й и всички негови племенници и племеннички, събрали се днес от различни краища на Европа в родното място на Дими – София, за да кажат последно сбогом.

Траурната церемония беше уважена от президента Желю Желев, който не скри сълзите си, Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза, дипломати, сред които посланикът на САЩ Джеймс Уорлик, общественици, университетски преподаватели и граждани.

Винаги съм харесвал книгите, чиито автори още в началото изясняват своята позиция, мотивират критичния си поглед и защитават тезите си аргументирано.

Противно на онези изследователи с претенции за научност, които все гледат да се дистанцират във времето, за да изглеждат обективни и безпристрастни, а накрая ти предлагат историята или с премълчани факти, или с интерпретацията на собствената им зле прикрита идеологическа обремененост.

Книгата „Течна дружба” на Иво Инджев е смел и открит поглед към основни истини от нашето минало и настояще, както своя автор.

Неговата безкомпромисна публицистика няма нищо общо с по-голямата част от обременената от цензура и автоцензура журналистика. Вероятно, защото е свободен и независещ от конюнктурата човек, който е имал куража да е един от малцината, откъснали се сами и на глас от минали зависимости.

В първия момент заглавието на книгата може да предизвика различни асоциации и дори учудване. Онези, които обаче познават автора знаят, че той е останал верен на умението да играе с думите, така както го правеше през 90-те години в своите коментари в „Статията на Свободата” като главен редактор на в. „Демокрация” и както го прави днес в своя популярен блог (ivo.bg).

Заглавието е естествено продължение на предишните книги на публициста – „Мълчанието е злото” (2009) и „Президент на РъБъ” (2010).

„Течна дружба” не е само каламбур на „вечна дружба”, а и ехо от комунистическата пропаганда от епохата на тоталитарния режим, наложен в България с помощта на съветския ботуш. Ехо, чиито различни превъплъщения чуваме постоянно около себе си като част от българската действителност. .

По повод 33-годишнаната от убийството на Георги Марков сайтът Държавна сигурност.com предлага текст на Цвета Трифонова, който посветен на творчеството на писателя. Публикацията е фрагмент от студия  върху есетата  на Георги Марков „До моя съвременник”.Цвета Трифонова (1944) завършва през 1979 г. завършва българска филология и история в Софийски университет “Св. Кл. Охридски” с първа  за времето си дипломна работа за  Стефан Стамболов.

От 1981 г. работи като специалист  в сектор “Литературно изворознание”  в Института за литература при БАН. Публикувала е над 100 студии, статии, рецензии в научни сбор­ници, литературни списания, вестници  и справочници. Съставител, редактор  и автор на предговори и справочни апарати на книгите “Мойра. Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов” (1996); “Война” (2001), роман от Яна Язова, подготвен за печат по чернови от архива на писателката; “Данаил Крапчев и в. Зора. Незабравимото".