Сайтът Държавна сигурност.com публикува откъс от книгата на Петър Семерджиев „Спомени” (издателство "Сиела", 2010г.).

В него бившият кандидат-член на ЦК на БКП описва следствието, през което са преминавали мятаните за врагове на комунистическата власт хора през втората половина на 40-те години и началото на 50-те години, включително и високопоставени членове на самата партия.

Вече представихме едни откъс от „Спомените” на Петър Семерджиев за фалшифициране на изборите през 1946 г.

В други публикации беше разказано повече за съдбата на Семерджиев, превърнал се след напускането на България в един от най-изявените политически емигранти от втората половина на 70-те години на миналия век.

 Аз бях арестуван в началото на февруари 1950 година, непосредствено след смъртта на Васил Коларов. Присъствах на погребението на Васил Коларов, участвах в официалните избори за утвърждаването на Вълко Червенков за министър-председател и за първи секретар на ЦК и помня, че няколко дни преди арестуването ми подписах и новия бюджет, т.е. – проекта за новия бюджет на държавата. .

Днес се навършват 43 години от нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Сайтът Държавна сигурност.com предлага текст, посветен на българското участие в операцията. Той е част от главата „Престъпления” в документалната книга на Христо Христов „Тодор Живков. Биография”, изд. „Сиела”, 2009 г.

Сайтът Държавна сигурност.com представя текста на писателя Георги Господинов, поместен в немското издание на „Жените на Варшава” на Георги Марков, отпечатано наскоро от издателство „Визер” в Германия.

Благодарим на Георги Господинов за възможността и българските почитатели на творчеството на убития от комунистическия режим дисидент да се запознаят със съвременния поглед към едно от най-великолепните му литературни произведения.

Други градове, други истории*

Нека призная собственото си колебание пред тези няколко бележки към книгата. Романът е вече прочетен, читателят знае историята, можем ли да прибавим нещо повече, нещо извън кориците.

Колебанието ми идва оттам доколко самият текст съдържа в себе си собствения си контекст. Доколко един роман, писан преди повече от 40 години в средата на една система, която младият или отрасъл в други географии читател не познава, та доколко такъв роман се нуждае от няколко допълнителни реда.

Дали това ще придаде нови измерения на прочита, или напротив, ще ограничи универсалността и пространствата, които текстът носи в себе си. Затова ще опитам да се спася от това „или-или” на избора, предлагайки и двата варианта на прочит. Голямата книга затова е голяма, защото може да понесе всичките ни къде професионални, къде аматьорски опити и любопитства.

Той беше най-щедрият, когото познавах. И като истински благородник неговата щедрост – духовна и материална беше пословична. Но като че ли той държеше в по-голяма степен на онази, неизмеримо по-важната, каквато е сърдечната щедрост.

И днес помня един от есенните дни на 2007 г., в който с басовия си и топъл глас се обади по телефона, за да ме попита давам ли съгласие да бъда член на журито на фондация „Свободна и демократична България”, основана от него.

Каза, че за мен е ходатайствал писателят Георги Данаилов. Бях смутен от високата чест и някак припряно дадох съгласие. От тогава датира приятелството ми с Димитър (Джон) Паница – забележителен българин, за когото тепърва ще научаваме нови щрихи от биографията му. .