Сигурен съм, че още когато в началото на своите проучвания за масовите убийства без съд и присъда след 9 септември 1944 г., събрани в книгата „Тиранията”, а след това и откритията за въоръжената съпротива на горянското движение, родили книгата „Горяните. Кои са те” проф. Диню Шарланов е прозрял необходимостта от разширяване на рамката на българския комунизъм.

Двадесет години след разпада на системата той издаде фундаментално по целите и мащабите си изследване –  изследване „История на комунизма в България” (2009).

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям том 1 двутомното издание.

„Изходната основа за научното изследване на периода от септември 1944 г. до 1989 г. са подходите, формите и средствата, прилагани от комунистическата пария под ръководството на Москва, за комунизиране и съветизация на България”, посочва в предисловието си авторът.

Той отбелязва, че това е двустранен процес, който протича твърде интензивно в неговия първи етап, състоящ се с окупацията на България от Червената армия (септември 1944 г. декември 1947 г.).

„Това е време на класов геноцид, на нечувано насилие, което е същността на комунизма и крайъгълен камък на системата. Чрез насилие и само чрез насилие страните от Източна Европа са превърнати в съветски провинции”, пише Шарланов.

Според него важен аспект в разглеждането на съветизацията на България е вживяването на Москва в ролята на комунистическа Мека, откъдето се излъчва истината, неподлежаща на никакво съмнение и изискваща робско подчинение.

Системата на съветизация има и друга съществена страна. Тя смазва и унищожава всичко национално в страните – от държавническите прийоми на управление до традициите в бита и религията. .

В деня, в който светът се сбогува с починалия на 5 декември 2013 г. борец за граждански права Нелсън Мандела - първият президент на ЮАР, избран с всеобщо гласуване (1994-1999), от Съюза на репресираните от комунистическия режим припомниха, че докато световните лидери и целия свят отдава своята почит и уважение към делото на южноафриканският борец за човешки права, в България и извън нея почти нищо не се знае за българските антикомунисти, политически затворници, нареждащи се до него по престой в затвора по политически причини.

Нелсън Мандела (1918-2013) получава през 1962 г. доживотна присъда по обвинения в саботаж и други престъпления в ЮАР и прекарва в затвора общо 27 години. Нобеловият лауреат за мир обаче заема второ място по най-дълъг престой на политически затворник в света.

Наскоро в Гданск поляците откриха чудесен паметник на Роналд Рейгън. Фигурата на американския президент е издигната в крайбрежния градския парк, кръстен на негово име, в компанията на полския папа Йоан Павел II.

Полша има защо да уважава Рейгън – неговата политика спрямо комунистическа Варшава в началото на 80-те години на миналия век беше важна подкрепа за „Солидарност” и свободолюбивите поляци.

Мисля си, че във всички страни от Източна Европа, страдали от желязната прегръдка на Кремъл, като знак на благодарност би следвало да има по един монумент на първия американски президент, повярвал, че зад фасадата на мирното съвместно съществуване СССР е един икономически разстроен глинен колос.

Всъщност Рейгън е голямата политическа фигура, която му „помогна” да се срути, донасяйки свободата на задушаваните демокрации в страните от социалистическия лагер, които съветската империя контролираше.

Колкото и да е иронично широко разпространено мнение дори на Запад е, че авторът на съветската перестройка Михаил Горбачов е с особени заслуги за разпада на съветската система. Това мнение не кореспондира с някои по-малко известни факти, които са в основата на политиката спрямо съветския блок, която възприема САЩ след идването на Роналд Рейгън на президентския пост.

Сериозните изследователи знаят, че Горбачов е заклет ленинец и „реформатор” по неволя, който няма за цел да разруши системата, а да я преустрои в опита да я спаси. Той едва ли би предприел този опит след съветския застой през 70-те години, ако не е принуден да отговори на серия от инициативи на Рейгъновата администрация.

Затова е много важно да се знаят тези подробности от американската политика през 80-те години, довели до краха на комунистическата система. Хубавото е, че те са описани в една от любимите ми книги – „Победа” на Питър Суайцър, която горещо ви препоръчвам и която тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com.

Сайтът desebg.com припомня, че честването на днешния Ден на народните будители е забранено от комунистическия режим през 1945 г. и не се отбелязва в продължение на повече от четири десетилетия, до рухването му в края на 1989 г.

За първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество.

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, по инициативата на група интелектуалци, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно №17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.