Българският политически и обществен елит пропусна да покаже, че уважава собствените си парламентарни решения и да даде пример на обществото за принадлежност към политика на Европейския парламент за изграждане на обща европейска памет.

Това пролича в Европейския ден за възпоменание на жертвите на националсоциалистическите и комунистическите тоталитарни режими – 23 януари.

Единствено евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), който от началото на тази година е зам.-председател на Комисията по външна политика на Европейския парламент, присъства като политическо лице на възпоменанието пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим пред НДК.

Неговото присъствие не е изненада. Той е последователен в изясняването на истината за близкото минало. През 2010 г. Андрей Ковачев организира в Европейския парламент конференция за българската съпротива срещу комунистическия режим, подкрепя сайта desebg.com, финансира разпространението на dvd филма „Горяни” на Атанас Киряков.

Освен евродепутата на поклонението уважиха председателят на Държавна агенция „Архиви” Мартин Иванов, бившият зам.-кмет на София Стоян Груйчев и бившият депутат Дянко Марков. Множеството се допълваше от репресирани, граждани и журналисти.

 „Скъсах със Сталин и започнах да казвам истината през есента на 1937 г., когато той успя да измами държавниците на Европа и Америка с лицемерните си декларации за Хитлер.

Проговорих, въпреки че добронамерени хора ме съветваха да си мълча.

Говорих за милионите същества, които Сталин бе унищожил чрез насилствената колективизация и глада; за стотиците хиляди затворени мои стари другари от болшевишката партия; за хилядите други, които бяха екзекутирани... още ги нямаше само финалния акт и факт на Сталиновото предателство – пакта му с Хитлер, за да се увери широката общественост в безумието, с което го остави да извърши това, да затваря очи пред чудовищните му престъпления...”

Цитатът е част от признанията на ген. Валтер Киривицки, първият значим беглец от съветското разузнаване на Запада в мемоарите му „Аз бях агент на Сталин”. Кривицки успява да се измъкне от чистките на Сталин през 1937 г. и през 1938 г. търси убежище в САЩ, където година година по-късно книгата му е издадена.

В България мемоарите му се появяват през 1992 г. и са малко познати. Днес неговата книга с пожълтели от времето страници има антикварна стойност и може да бъде намерена с поръчка при добър антиквар (изданието й на английски е актуално в amazon.com).

Кой е Валтер Кривицки

Роден под името Гинзбърг Кривицки е евреин от полски произход. Кариерата му в съветските тайни служби започва в Главното разузнавателно управление (ГРУ, военното разузнаване).

Европа днес почита паметта на жертвите на нацисткия и комунистическите тоталитарни режими. За трети пореден път той ще бъде отбелязан и в България.

В 18 ч. Съюзът на репресираните, политици и представители на държавни институции ще поднесат венци и отдадат почит пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК. Миналата година във възпоменанието участва председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

На този ден преди 73 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

За първи път датата 23 август да се чества като Ден на жертвите на сталинизма и нацизма е предложена през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага. На форума се приема т. нар. Пражка декларация.

В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

През септември 2008 г. Европейският парламент прие декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. .

„Никакви лица и събития в тази книга не са измислени.

Всяка прилика с изобличените в корупция, злоупотреби и в усилията за тяхното прикриване не е случайна.

Авторите не благодарят за съдействието на когото и да било, защото не се намериха желаещи.”

Това са финалните думи в книгата „Ядреналин” на Иво Инджев и Георги Котев, която се появи на пазара в края на април 2012 г. Финалните надписи обаче могат да бъдат и начало на разказа-разследване на една от най-добре пазените в тайна действителност, добре скрита зад секретността на атомната централа в „Козлодуй”.

За онези, които се чудят както се крие зад „Ядреналин” самите автори посочват: пълната история на едно прикривано с години престъпление с ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй” и други тайни на атомните катакомби.

Иво Инджев отново използва играта с думите и в случая успешно е заменил адреналин с ядреналин, хрумване, което зарежда с енергия и очакване книгата още от само й заглавие. Той вкара този израз в употреба още в предишната си книга „Течна дружба”. С него там илюстрира една от стратегиите на Путинова Русия за налагане на енергийна зависимост на българската държава чрез ядрената си политика и енергийния бизнес.

Епицентърът на „Ядреналин” на Инджев и Котев обаче не е Кремъл. Русия е само една от причините за разиграващите се тъмни схеми в АЕЦ „Козлодуй”. Централното място се заема от самата атомна централа край Козлодуй. Тя е пресечената точка по оста Брюксел – Москва. Брюксел ли, защо пък Брюксел, ще се запита онзи, който все още не е разгърнал книгата? .