В ръцете си държа малка неугледна книжка. Заглавието е от една дума – „Куциян” – един от първите лагери след 9 септември 1944 г. Колкото по-неугледна е книжката, толкова по-невероятно е съдържанието. То е жива памет за преживяното в лагерите в първите години след идването на БКП на власт.

Употребявам думата „жива”, защото за разлика от други книги, тази е написана непосредствено сред преживяното – в периода 1947-1949 г. и паметта за събитията по това време в първите лагери е съхранена автентична.

По тази причина „Куциян” е и една от първите появили се книги след 10 ноември 1989 г. Първото й издание е още през 1990 г., а второто допълнено – през 1994 г.

Авторът на книгата е писателят Йордан Вълчев (1924-1998). Участник в заключителната фаза на Втората световна война, ранен на фронта, откъдето се връща в последния санитарен ешелон с орден.

Това обаче не значи нищо за комунистите, когато разказваш политически вицове мястото ти е точно там – в никнещите като гъби концлагери.

Ето как писателят, който е автор още на десетки книги, дава едно рядко описание на лагера „Куциян”:

„Ешалонът бе най-сетне готов. От различните килии съставиха на двора група от 25 души. Един милиционер тръгна отпред, двама отзад и ето ни на гарата. Целият първи вагон – на път към Перник. Слязохме на гара Куциян – непосредствено преди Перник (тази гара сега се е много разрастнала и се нарича Триажна гара –Перник)...

Тръгнахме наляво, от двете страни на пътя гъсти горички с акация, между дърветата се забелязват далечни огньове... Концентрационният лагер е построен в дъното на платото, от север и изток е ограден плътно от горящата пляка.

Отляво се откроиха големи бараки – тук се съхраняват инструментите, които всеки ден се раздават на лагерниците...

След още стотина метра видяхме самия лагер – висока ограда със седем-осем реда бодлива тел. Право срещу нас порталът – две големи дървени рамки, ксътосани с летви и бодлива тел. На портала милиционер на пост. Като наближихме съвсем, видяхме и фирмата на портала: ТРУДОВО-ВЪЗПИТАТЕЛНО ОБЩЕЖИТИЕ КУЦИЯН.” .

През 2010 г. една сериозна група от над 20 различни представители на българското общество, преживели целия спектър на репресии на комунистическия режим, се озова в Европейския парламент. На 17 ноември 2010 г., точно 21 години след оттеглянето на Живков на 10 ноември 1989 г. тези сънародници, които олицетворяваха забравените герои на съпротивата срещу управлението на БКП, се докоснаха до обетованата земя на онези свободна Европа, за която няколко милиона българи можеха само да мечтаят преди повече от две десетилетия.

Будните граждани на Ловеч за 24-ти пореден път ще почетат паметта на жертвите на комунистическия лагер край града, известен като „Слънчев бряг”. Традиционното поклонение ще се състои на 29 март 2014 г., събота, като походът до лагера край града ще тръгне в 10 ч. от центъра на Ловеч.

Събитието е уникално за страната по отношение на съхранението на паметта на жертвите на комунистическата диктатура и е едно от малкото, които вече 24 години ловчанлии провеждат всяка година без прекъсване. Поклонението, превърнало в традиция, се организира от местния Съюз на демократичните сили и освен жители на Ловеч и околността в него участва гости от София и други градове и села на страната, почитащи жертвите на тоталитарното управление на БКП.

Ако всеки знае, че Кремъл се асоциира с властта в Русия, Лубянка е по-малко известен събирателен образ на органите на Държавна сигурност в бившия СССР и наследниците й днес в руската федерация.

Изразът идва от местонахождението на централната сграда на КГБ в миналото, а днес ФСБ – площада „Лубянка” в Москва.

Павел Судоплатов е един от малкото щастливци, оцелели при всички чистки преди и след Втората световна война в съветската Държавна сигурност, който през 1996 г. издаде една уникална книга, която представям в електронната библиотека на desebg.com – „Кремъл и Лубянка”, спецоперации 1930-1950 г.

Специални операции

Роденият през 1907 г. Павел Судоплатов става известен като един от съветски високопоставени служител на органите за разузнаването по времето на Сталин. Ръководител е на службата за разузнавателно-диверсионни операции от края на 30-те до началото на 50-те години в НКВД. Лично ликвидира лидера на украинските националисти Евгений Коновалец в Ротердам (1938). Атентатът срещу него е извършен с помощта на кутия с бонбони, която младият Судоплатов подарява на жертвата, но в която вместо бонбони е поставен взрив.

Судоплатов е човекът, който планира убийството на Лев Троцки в Мексико. След като Германия напада СССР, е назначен за директор на Управлението за специални операции, отговарящо за разузнаването срещу Третия райх и съюзниците му, преименувано във Второ управление на НКВД, като Судоплатов докладва лично на комисаря на НКВД Лаврентий Берия.

Повишен е в комисар на Държавна сигурност ІІІ степен, което е равносилно на ген.-лейт. от Червената армия. Началник е на разузнаването в създадения от Сталин Комитет за атомна бомба (1942). Назначен е в  Народный коммисариат государственной безопасности (НКГБ) за ръководител на отдел “С”, отговарящ за всички операции, свързани с атомния шпионаж на ГРУ и НКГБ.

След войната продължава да работи като висш разузнавач лично със Сталин и Берия. След смъртта на Сталин и ареста на Берия, Судоплатов е задържан (авг. 1953), осъден на 15 години затвор (1958), освободен (1968), реабилитиран (1992).