ПАМЕТ -
Чествания
|
Написано от Царица Йоанна
|
Сряда, 01 Февруари 2012 08:20 |
"На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията... ...Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър. ...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови” ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце...
. |
продължава>
|
|
ПАМЕТ -
Книги
|
Написано от Христо Христов
|
Неделя, 18 Март 2012 20:52 |
В ръцете си държа една от онези малки и непретенциозни на външен вид книги, които обаче ще ви разкрият малко известни факти от съпротивата срещу комунистическия режим в неговото начало.
Става въпрос за книгата „Боян Попов – водач на горяните в Трънско” на Николай Илиев. Авторът е краевед в Трънския край и е издал още няколко изследвания, посветени на горяните.
За първи път името на Боян Попов се споменава в третата книга на „Записки на българските страдания 1944-1989 г.” на бившия политически затворник и депутат в VІІ Велико Народно събрание Петко Огойски.
Както самият той отбелязва в предговора към изследването на Николай Илиев, авторът е успял да събере редица нови данни за дейността на четата на Боян Попов в Трънско след 9 септември 1944 г. Той ползва и спомените (ръкопис) на самия горянин.
Боян Попов е роден през 1920 г. в с. Радово на около 8 км от гр. Трън в семейство на потомствени свещеници. Завършва Трънския строителен техникум, а през 1940 г. служи войник в 6-ти пехотен полк в София. През август 1944 г. е взет запас и е изпратен в Югославия, където го заварват събитията около 9 септември 1944 г. Включен е в Инженерния полк в София и участва в укрепването на мостовете от Драгоман до Пирот.
По това време той става свидетел на убийства без съд и присъди, извършвани в Трънско от групите за прочистване, съставени от членове на БКП.
През 1945 г. е демобилизиран и започва работа като майстор – строител. Член е на земеделската дружба в родното си село, която подкрепя БЗНС на Никола Петков. След процеса срещу него и смазване на парламентарната опозиция започват преследването на земеделците по места. Боян Попов участва в създаването на нелегална земеделска организация в родния си край. През 1948 г. в Трънско започват да се появяват първите горяни.
. |
продължава>
|
ПАМЕТ -
Чествания
|
Написано от Христо Христов
|
Сряда, 01 Февруари 2012 00:56 |
Днес се навършват 67 години от произнасянето на присъдите от Първи състав на т. нар. Народен съд.
На 17 септември 1944 г. министър- председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България".
Законодателството за съдебна разправа с тогавашния държавен елит, е прието с подкрепата на земеделци, социалдемократи, звенари и дори политически необвързани интелектуалци, като част от Отечествения фронт. Впоследствие голяма част от тях попадат под ударите на приетите закони.
На 6 октомври 1944 г. е обнародвана и влиза в сила Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Мисията й, според Кимон Георгиев, е да сложи край на своеволията и саморазправите след 9 септември 1944 г. На практика тя ги узаконява и се превръща в удобно средство за разправата с политическите противници.
. |
продължава>
|
ПАМЕТ -
Книги
|
Написано от Мартин Г. Иванов
|
Неделя, 11 Март 2012 19:05 |
От Германската федерална служба за архивите на ЩАЗИ представиха няколко нови заглавия посветени на дейността и структурата на бившите източногермански тайни служби. Публикациите са достъпни на сайта на службата за всички онези, които желаят да се запознаят повече с историята на ЩАЗИ.
. |
продължава>
|
ПАМЕТ -
Книги
|
Написано от Христо Христов
|
Неделя, 04 Март 2012 10:41 |
Само след месец ще се навършат 50 години от закриването на последните лагери на комунизма в България край Ловеч и Скравена.
Не съм сигурен, че в българското общество ще се отдаде необходимото за почитането на тази дата и паметта на хилядите жертви в лагерите (сайтът desebg.com е подготвил специална поредица, посветена на годишната), но в навечерието на тази дата ви представям второто издание на документалната книга „Секретното дело за лагерите”.
От нейния първи тираж измина повече от десетилетие и аз съм особено щастлив, че тя отново е на пазара, защото подобни документални разкази, основаващи се на редки архивни документи, до които достъпът е ограничен, са важно доказателство за престъпленията на комунистическата партия.
От всичко, което съм прочел в архивите съм стигнал до извода, че лагерите до голяма степен олицетворяват една най-отвратителните черти на комунизма – масовото насилие.
Хиляди погубени животи и унижени хора, отнето бъдеще, семейства, белязани завинаги от спомена за преживения ужас.
И нито един осъден от вдъхновителите и изпълнителите на антихуманната политика, прилагана от ръководството на БКП срещу свои сънародници чак до 60-те години на ХХ век.
В началото на прехода от тоталитарен комунистически режим към демокрация бяха образувани множество разследвания на прокуратурата за търсене на съдебна отговорност за престъпленията на управлението на БКП. Само единици от тях завършиха с осъдителни присъди.
Един от съдебните процеси, които приключи без последствия, е секретното дело за лагерите. Образувано в първите месеци на 1990 г. то беше прекратено през 2006 г. от Върховния касационен съд поради изтеклата давност на престъпленията.
Въпреки че делото е съсредоточено върху убийствата в последните лагери край Ловеч и Скравена то надхвърля събитията, случили се там в периода 1959-1962 г.
. |
продължава>
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 131 132 133 134 135 136 137 138 139 Следваща > Край >>
|
Страница 134 от 139 |