Едва ли скоро ще има по-удачен момент от представянето на документалната книга „Тодор Живков. Биография” в електронната библиотека на desebg.com след петъчния скандал с конференцията в СУ „Климент Охридски”, посветена на Людмила Живкова.

В книгата ще намерите няколко основни теми, които в останалите биографии, включително и на претендиращи за професионализъм историци, липсват или не се основават на важни архиви. Такива основни въпроси са:

• миналото на Тодор Живков в комунистическата партия;
• възходът към властта, като поддръжник на сталинската система, налагана от неговия политически баща Вълко Червенков;
• овладяването и подчинението на репресивния апарат на Държавна сигурност на личната власт на Живков;
• васалното му отношение към съветските ръководители;
• икономическата му политика и трите фалита, които управлението му регистрира през 1960 г., 1977 г. и 1987 г.;
• системата на правоимащи, чрез която той купува партийния елит;
• най-характерните престъпления по време на управлението му;
• действителният характер на Живков, различен от баналните клишета на държавник и политик;
• Живков и фамилията му.

Колкото повече време минава от първото издание на книгата през 2009 г., толкова повече се убеждавам в правилността на подхода ми при написването на книгата. Днес тя е алтернатива на продължаващите опити за реабилитация на неговото управление и на фамилията му.

За мен остава удовлетворението, че според продажбите на биографични книги в България биографията на Тодор Живков заема първо място сред българските и на второ след преводното издание на биографията на принцеса Даяна.

По-долу ви предлагам предговора към книгата, която през 2010 г. претърпя второ издание.

Това е разказ за един човек и неговата власт. Тодор Живков. Трудно е да бъде съпоставена друга политическа фигура в по-новата история на България, в която властта така да се концентрира и същата тази власт да рефлектира по такъв начин върху цял един човешки живот. Ако рухването на Берлинската стена е символът на разпадането на Съветската империя през 1989 г., то за нас българите оттеглянето на Живков без съмнение е символът на края на тоталитарната комунистическа система в България. Две събития, една и съща дата – 9 ноември 1989 г.

Управляващата коалиция, държавните и общински власти показаха пълно пренебрежение (или незнание) към Европейския ден за почитане паметта на жертвите на нацизма и комунизма, който от 2008 г. се отбелязва официално в Европейския съюз на 23 август.

Народното събрание, чиито депутати са в лятна отпуска,  не зачете по никакъв начин собственото си решение от 2009 г., с което 23 август, денят на подписването на Пакта между Хитлер и Сталин през 1939 г. е обявен за официален ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане на техните жертви.

Властите, сред които и президентската институция, останаха равнодушни към 23 август и паметта на жертвите на тоталитарните режими и не инициираха нито едно мероприятие в София или страната, с което да отбележат този ден.

В ръцете си държа малка неугледна книжка. Заглавието е от една дума – „Куциян” – един от първите лагери след 9 септември 1944 г. Колкото по-неугледна е книжката, толкова по-невероятно е съдържанието. То е жива памет за преживяното в лагерите в първите години след идването на БКП на власт.

Употребявам думата „жива”, защото за разлика от други книги, тази е написана непосредствено сред преживяното – в периода 1947-1949 г. и паметта за събитията по това време в първите лагери е съхранена автентична.

По тази причина „Куциян” е и една от първите появили се книги след 10 ноември 1989 г. Първото й издание е още през 1990 г., а второто допълнено – през 1994 г.

Авторът на книгата е писателят Йордан Вълчев (1924-1998). Участник в заключителната фаза на Втората световна война, ранен на фронта, откъдето се връща в последния санитарен ешелон с орден.

Това обаче не значи нищо за комунистите, когато разказваш политически вицове мястото ти е точно там – в никнещите като гъби концлагери.

Ето как писателят, който е автор още на десетки книги, дава едно рядко описание на лагера „Куциян”:

„Ешалонът бе най-сетне готов. От различните килии съставиха на двора група от 25 души. Един милиционер тръгна отпред, двама отзад и ето ни на гарата. Целият първи вагон – на път към Перник. Слязохме на гара Куциян – непосредствено преди Перник (тази гара сега се е много разрастнала и се нарича Триажна гара –Перник)...

Тръгнахме наляво, от двете страни на пътя гъсти горички с акация, между дърветата се забелязват далечни огньове... Концентрационният лагер е построен в дъното на платото, от север и изток е ограден плътно от горящата пляка.

Отляво се откроиха големи бараки – тук се съхраняват инструментите, които всеки ден се раздават на лагерниците...

След още стотина метра видяхме самия лагер – висока ограда със седем-осем реда бодлива тел. Право срещу нас порталът – две големи дървени рамки, ксътосани с летви и бодлива тел. На портала милиционер на пост. Като наближихме съвсем, видяхме и фирмата на портала: ТРУДОВО-ВЪЗПИТАТЕЛНО ОБЩЕЖИТИЕ КУЦИЯН.” .

Европа днес почита паметта на жертвите на нацисткия и комунистическия тоталитарни режими. За четвърти пореден път той ще бъде отбелязан скромно и в България.

В 10.30 ч. пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК до параклиса „На всички български мъченици” ще бъде отслужена панихида. Граждани и общественици ще поднесат цветя и ще почетат жертвите.

Не са анонсирани други инициативи и участия на представители на изпълнителната, законодателната и местната власти, както и на президента, които биха допринесли за популяризирането на тази важна дата.

Показателно е, че депутатите от БСП са единствените, които през 2008 г. в 40-то Народно събрание не гласуваха в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, с която бе предложено 23 август да се чества като европейски ден за почитане на жертвите на нацизма и комунизма. Представители на БСП никога досега не са участвали в почитането на тази дата.

На 23 август 1939 г. (преди 74 години) Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.