В пълна зала на Клуба на културните дейци в Ловеч в четвъртък вечер се състоя премиерата на второто издание на документалната книга на Христо Христов „Секретното дело за лагерите” (изд. "Сиела).

Интересът към нея е оправдан – документалното изследване е посветено на последния лагер на комунизма край Ловеч, просъществувал в периода 1959-1962 г., както и отдавна изчерпаното първо издание на книгата (1999 г.).

Пред аудиторията авторът разказа как през 1998-1999 г. е получил безпрецедентен достъп до 48-те тома по съдебното дело за престъпленията в лагерите. По това време Христов е съдебен репортер във в. „Демокрация” и отразява разследванията на прокуратурата по различни престъпления на комунизма, едно от което е делото за лагерите край Ловеч и Скравена.

През 1998-1999 г. съдебният процес срещу Гогов, Ръжгева и Газдов е висящ, но делото все още не е прекратено. Достъпът до материалите е разрешен от тогавашният зам.-председател на Върховния съд и председател на Военната колегия към съда ген. Николай Чирипов. Той е и председател на съдебния състав, дал ход на делото за лагерите през 1993 г.

Днес, през април 2012 г., когато отбелязваме 90-годишнината на Радой Ралин, неговите избрани интервюта могат да бъдат четени като отворена книга-завет. "Вървя си по пътя" е разговорен урок по достойнство, последователност и личностно отстояване. Особено за млада България, сред която паметта за Ралиновото творчество, вдъхновило поколения българи за ценностите на свободата, като че ли все повече избледнява. Избледнява и заради мълчанието на онези, които отказват да си спомнят Радой като един от автентичните разказвачи на  надеждите и разочарованията белязали несвършващия български преход, в който "лидери са полуинтелигентите, а милионери – импротентните", както казваше Радой.

„Вървя си по пътя” е територия на Ралиновата донкихотовски отстоявана, отстоявана и отстоявана, катадневно насъщна като въздуха, като хляба лична и личностна свобода на мненията и съмненията, с която той искаше да зарази колкото може повече българи. Успя ли?! 

Днес в интернет публикациите за Радой може да прочетете например как бил влюбен в проститутка, как в Прага разкрил цял канал за проститутки или пък че бил фен на „Атака” и други подобни недомислици.

Радой Ралин беше много самотен човек и си отиде още по-самотен  - въпреки шумната публичност около него. Спомняте ли си „Самотният човек” на Борис Христов: „...той може пепел да яде, но няма да се моли”. Не случайно в едно от последните си стихотворения Радой написа: „Не се състоя срещата ми с моя живот”. Казваше: „Аз съм един унищожен писател и един убит сатирик”. Беше дори решил да се откаже от българското си гражданство, защото не желаеше да бъде поданик.

Радио „Свободна Европа” беше огледало, в което обществата, затворени в Източния блок, можеха по-добре да видят това, което им се искаше – свободата. С тези думи някогашният коментатор на радиостанцията Владимир Костов обрисува мисията на „Свободна Европа” през годините на Студената война. Това той направи по време на международна кръгла маса „Война в ефира: Радио „Свободна Европа” и България”, която се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски” на 11 ноември 2011 г.

Тя беше посветена на 60-годишнината от първото предаване на български език на радиостанцията.Според Костов, преживял атентат от страна на Държавна сигурност в парижкото метро през август 1978 г., главният противник на комунистическата власт в България не е било радиото, а собствената върхушка, която сама е изкопала гроба си.

„Добре е да се помни миналото, но за мен „Свободна Европа” не е водила война, а търсеше да подаде ръка, да покаже истината. Даваше информация, без която не може да има свобода”, сподели Владимир Костов. .

Журналистът Иво Инджев и ядреният физик Георги Котев избраха 26 април, денят, в който се навършиха 26 години от аварията в съветската АЕЦ Чернобил, за премиера на книгата си с многозначителното заглавие „Ядреналин”.

Мястото на събитието също не е случайно – градинката пред „Кристал”, където през есента на 1989 г. се роди първия масов граждански протест срещу екологичните безумия на комунистическата власт.

Книгата на журналиста и на ядренит експерт, който алармира за проблемите с подмяната на ядреното гориво в АЕЦ „Козлодуй”, цели да даде отговори на въпроси, които са добре пазена тайна, и за които обществото не знае нищо.

„Край на облъчването ни с мълчание по въпросите на далаверите в ядрената енергетика”, написа Иво Инджев в своя блог.