Преди няколко месеца в една от книжарниците „Хеликон” една малка книжка привлече вниманието ми – „От Лайпцигския процес в сибирските лагери”. Става дума за спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев. Представям ви я тази неделя в електронната библиотека на desebg.com.

„Тук няма нищо измислено, преукрасено, тук всяка дума е за съжаление горчива действителност. Тази глава е летопис на страшни дни и събития, в които аз по зла ирония на съдбата бях неволен участник и свидетел”. С тези думи авторът Благой Попов започва своите спомени за преживяното в Сталинова Русия.

Провъзгласен за един от героите на т. нар. Лайпцигски процес през есента на 1933 г. за подпалването на Райхстага Благой Попов логично се озовава в СССР. Той напуска своята родина България 10 години по-рано след опита на комунистическата партия да вдигне въстание през 1923 г., подкрепяна тайно от съветските специални служби с цел да дестабилизира властта в страната.

През 1934 г. Попов подновява работата си в Комунистическия интернационал на младежта, а неговия съпроцесник Танев – в профсъюзите. Димитров е издигат от Сталин за председател на Комунистическия интернационал. След Лайпцигския процес и тримата стават съветски поданици.

Сталиновите чистки през 1937 г.

Началото на спомените на Благой Попов е свързано с 1937 г., когато в навечерието на 20-годишнината от т. нар. Октомврийска революция Сталин инициира поредната параноична вълна от репресии в страната. Нейна жертва са и голяма част от чуждестранните комунистически функционери, сред които и много български комунисти.

По това време Благой Попов се опитва да завърши образованието си, прекъснато в България, в Химическия факултет на Всесъюзната промишлена академия „Сталин”. През пролетта на 1937 г. Попов става свидетел на изфабрикувания от Сталин процес срещу маршал Михаил Тухачевски и няколко генерали. „Едва минало ехото от процеса на Тухачевски, когато изневиделица дойде процесът на група членове на ЦК на ВЛКСМ, сред които Лукиянов, секретар на Московския областен комитет на комсомола и секретар на ЦК, Салтанов, редактор на вестник „Комсомолская правда” и други”, пише Попов. Набелязаните са набързо осъдени и разстреляни като предатели и шпиони.

Двадесет и една години след свалянето на петолъчката на Партийния дом в центъра на столицата, символът на комунизма в България влезе в музей. Откриването му събра цялото министерско „войнство” начело с премиера Бойко Борисов.

Новата обществена придобивка, която обаче носи странно име Музей на социалистическото изкуство, е част от  модерна сграда на Министерството на културата  на ул. „Лъчезар Станчев” № 7 в кв. „Изгрев” срещу столичния КАТ. Освен на музея тя става нов дом и на няколко структури на Министерство на културата: Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, Националния институт за недвижимо културно наследство, „Реставрация” ЕАД, Регионалния център за опазване нематериалното културно наследство на Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, депа на Националната художествена галерия.

Музеят се състои от скулптурен парк с територия от 7500 кв. м, където в момента са изложени 77 произведения на монументалната скулптура. Именно там са намерили място петолъчката от бившия Партиен дом и внушителния паметник на Ленин, който до 1990 г. се издигаше на мястото на днешната метространция „Сердика”. От 2001 г. там вече се издига символът на съвременната българска столица  „Света София”.

Експозицията в изложбената зала е разположена на площ 55 кв. м. и показва 60 произведения на живописта и 25 творби на кавалетната пластика. Автори на творбите са известни художници, тровели след 9 септември 1944 г.

Музеят разполага и видеозала, където ще бъдат проектирани  документални филми от епохата на комунизма. Открит е и сувенирен магазин с автентични предмети от този период, както и със съвременни сувенири.

„Комунизмът и социализмът отиват там, където принадлежат – в историята”, заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков при откриването на музея. Според него такъв музей няма в цяла Източна Европа, с изключение на Будапеща, където е изложена само скулптурна експозиция. „Сега затваряме една страница на българската история и комунизмът отива там, където му е мястото – в музея. България вече се отърсила от него и върви напред”, добави Дянков.

„Този музей е трябвало да бъде направен много отдавна от БСП, за да покаже кое е минало, бъдеще и настояще. Една партия, която не си тачи миналото си няма бъдеще”, заяви премиерът Бойко Борисов. Той обяви в аванс, че на 28 септември Министерският съвет ще реши да дари на БСП паметника на Бузлуджа, както и земята под него, „за да се грижат социалистите за него, а не да си правят PR на наш гръб”. , каза Борисов. Една партия, ако не си тачи миналото, няма и бъдеще, отбеляза премиерът. "Ако след 100-200 години ГЕРБ се срамува от мен, нека да си каже", посочи още Борисов.

Министърът на културата Вежди Рашидов отбеляза, че народ, който не строи музеи, храмове и пътища, няма как да остане в историята. Музеите не са място, където само излагаме картини. Те са място, където съхраняваме историята и паметта за историята. А народ без история е народ без очи”, заяви министърът на културата Вежди Рашидов. Преди да бъде изградена новата сграда на мястото, по думите на министъра на културата, е имало една съборетина. Новият музей струва 3,5 млн. лева, от бюджета на Министерство на културата.

ОЧАКВАЙТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо Вежди Рашидов е избрал името на музея да е на „социалистическото” изкуство – интервю на Христо Христов с министъра.
Тоталитарно или социалистическо? Кой е правилният термин – коментар.
Фоторепортаж от откриването на музея.
От върха на Партийния дом до музея – историята на рубинената петолъчка.

Сайтът desebg.com публикува последното публично изказване на отец Димитър Амбарев, един от автентичните антикомунисти отпреди 10 ноември 1989 г., който си отиде от този свят на 2 юли 2014 г. Той произнесе едно от най-силните слова по време на честването на 25-годишнина от майските събития в България през 1989 г., проведено в с. Пристое, Шуменско на 20 май 2014 г.

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Мюсюлмани и християни, събрани на този възпоменателен митинг. Говоря от името на Независимото дружество за защита правата на човека в България, говоря и от името на неговия създател Илия Минев, чийто пълномощник за цяла България бях аз.

Мнозина говорят за Илия Минев, но малцина знаят, че той беше един от големите националисти в България, който беше преосмислил своя национализъм в концентрационните лагери и затвори на комунизма. Излежал 29 години в тях!

 Когато по време на майските събития през 1989 г. се чуха гласове, че това е турска работа, той каза: „Не, това е българска работа”. Защото мюсюлманите са чеда на същото това Отечество! Защото те са граждани на същата тази България! Защото тя е толкова наша, колкото и тяхна!

Като изключа някои от книгите на проф. Диню Шарланов и още няколко издания в България не са много изследванията, посветени на Държавна сигурност като система. Една от малкото такива е книгата на историка Момчил Методиев (1969) „Машина за легитимност”, която представям тази седмица в електронната библиотека на сайта desebg.com.

„Държавна сигурност е травмата на българския преход. Вероятно най-дискутираният въпрос след неговото начало, темата за Държавна сигурност и нейното наследство, фокусира в себе си битката за оценката на комунистическото минало и начина, по който преходът беше извършен в България”, пише в увода си авторът.

Той мотивира изследването си с факта, че до 2008 г. ДС остава затворена за историците. Репресивен апарат на комунистическата държава дотогава е обект на множество мемоари на бивши служители в системата, а също така и на журналистически изследвания, някои от които ценни, тъй като стъпват на непроучени дотогава архиви.

От тази гледна точка „Машина за легитимност” е първият опит за по-цялостно представяне на ДС като система. Неговата цел е да се направи реконструкция на мястото и ролята на ДС в изграждането и функционирането на комунистическия режим в България.

Самият автор се сблъсква с ограничението на достъпа до архивите на ДС (книгата е писана в началния период, след приемането на закона за досиетата от декември 2006 г., когато все още документите на Държавна сигурност не бяха прехвърлени от МВР на комисията по досиетата, да не говорим за недостъпния архив на Първо главно управление на ДС).

„Моето убеждение, формирано вследствие на запознаването с достъпните архиви е, че Държавна сигурност трудно може да бъде определена като защитник на българската национална сигурност. В най-добрия случай може да бъде описана като пазител на партийната сигурност на Българската комунистическа партия”, посочва Момчил Методиев. .