През 1948 г. Политбюро на ЦК на БКП взима строго поверително решение, с което се разпорежда да бъде организиран публичен съдебен процес срещу ръководителите на Обединените евангелски църкви и прави подробен план за провеждането му.

В него се посочва кои пастори да станат подсъдими и е указано макар да заслужават най-тежко наказание „при произнасянето на съда да се избегне издаването на смъртни присъди”.

Няколко месеца по-късно, през март 1949 г. се провежда политически процес, при който 15 водачи на Обединените евангелски църкви на възраст между 28 и 65 години са обвинени в шпионаж. Съдът ги признава за виновен и им издава различни присъди – от доживотен строг тъмничен затвор до 1 година условно.

Някои от подсъдимите признават. Признава и пастор Васил Зяпков, който през 1946 г. е изпратен от Георги Димитров да установи връзки с делегатите на Англия и САЩ, които са протестанти, при подготовката на Мирния договор.

Години по-късно се разбира, че по съветската методика Държавна сигурност през 1949 г. пасторите са поставени в положение на безсъние, в резултат на което жертвите полудяват.

Архивите разкриват, че при проверката на партийната Комисията по разследване на процесите през 1956 г. за оневиняване на Трайчо Костов и съдените с него се стигат до някои разкрития.

Едното от тях е, че висши служители на ДС признават, че процесът срещу евангелистите през 1949 г. е бил един от онези процеси, при който поради липса на други доказателства за съдене признанията са изтръгнати с насилствени методи и средства.

За разлика от първия следващите три политически процеси срещу евангелистите в България не са открити и шумни. Чрез Държавна сигурност комунистическият режим е успял още при първия процес през 1949 г. да обезглави Протестантската църква и да всее страх във вярващите.

Преследването обаче продължава. Следват нови инсценирани съдебни процеси срещу протестантски пастори. Още един през лятото на 1949 г., по който са осъдени 10 души; през 1979 г. – 4 души и през 1985 г. – братята пастири Христо и Димитър Куличеви.

27 години след последния процес единият от осъдените по него Христо Куличев ще изпълни важната обществена мисия, като събере и опише всички тези факти в книгата си „Процесите – партията срещу църквата”, чиято премиера беше тази седмица. .

В събота, 24 март 2012 г., Ловеч почете паметта на жертвите на последния лагер на комунизма край града.

Всяка последна събота на месец март от 1990 г. досега всяка година гражданите на Ловеч, Ловчанската митрополия и репресирани от цялата страна поддържат паметта за създадения през 1959 г. от Политбюро и Държавна сигурност и просъществувал до 1962 г. таен концлагер на каменна кариера недалеч от града, станал печално известен като лагера „Слънчев бряг”.

22-поред шествие е пример за подражание в българското общество за това как без помпозност и фанфари, но с голямо будно гражданско съзнание се поддържа паметта за едно от най-мрачните места на престъпленията на комунизма.

Сайтът Държавна сигурност.com ви предлага фоторепортаж от тазгодишното поклонение. То съвпада с 50-годишнината от закриването на лагера на 5 април 1962 г.

Казаното отлита, а написаното остава. Тази максима е следвал пастор Христо Куличев, за да завещае за обществото малко познатата история за гоненията на комунистическия режим срещу Протестантската църква в България.

Премиерата на книгата му „Процесите – партията срещу църквата” на пастор Христо Куличев се състоя в четвъртък в Първа Евангелска църква в София, където самият той е бил пастор.

Изследването е посветено върху четирите политически процеси срещу протестантски пастори в периода 1949-1985 г., но в него авторът е отделил място и на гоненията по време на комунистическия режим срещу Православната църква и срещу Католическата църква.

Самият пастор Куличев е преследван от комунистическата власт и е арестуван и осъден по четвъртия протестантски процес през 1985 г. Той не предава вярата и впоследствие, когато излиза от затвора, е изселен.

„Важно е да се помнят изпитанията, на която е била поставена Църквата, както и хората, понесли страданията на комунистическата власт. И до днес нейните наследници не са поискали официално извинение от българския народ”, заяви по време на премиерата пастор Данаил Игнатов. .

Граждани от страната и политици почетоха жертвите на концлагера „Слънчев бряг”. Гражданството от Ловеч за 22-ра поредна година проведе традиционното шествие от центъра на града до каменната кариера, където през 1959 г. Политбюро на ЦК на БКП тайно създава последния лагер на комунизма.

Тази година се навършват 50 години от закриването му през 1962 г.
Пред събралото се множество на каменната кариера Ловчанският митрополит Гавриил отслужи панихида в памет в памет на жертвите.

„Хората, които по време на комунистическата система са искали да запазят своята съвест чиста много пъти са проявявали  нечовешки героизъм, защото са знаели, че може да останат без работа или да попаднат в място като това – лагера край Ловеч. Затова ние се молим за тях и техните страдания. Бог да ги прости”, заяви митрополит Гавриил.