Управляващата коалиция, държавните и общински власти показаха пълно пренебрежение (или незнание) към Европейския ден за почитане паметта на жертвите на нацизма и комунизма, който от 2008 г. се отбелязва официално в Европейския съюз на 23 август.

Народното събрание, чиито депутати са в лятна отпуска,  не зачете по никакъв начин собственото си решение от 2009 г., с което 23 август, денят на подписването на Пакта между Хитлер и Сталин през 1939 г. е обявен за официален ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане на техните жертви.

Властите, сред които и президентската институция, останаха равнодушни към 23 август и паметта на жертвите на тоталитарните режими и не инициираха нито едно мероприятие в София или страната, с което да отбележат този ден.

От октомври 2012 г. на книжния пазар е книгата на журналиста Крум Благов „Загадката Людмила Живкова”. С нея авторът се опитва да представи дъщеря на Тодор Живков в светлина, различна от тази, в която може да бъде видяна в книгите, написани от хора от близкия й кръг.
 

Сайтът desebg.com публикува част от главата, посветен на Людмила и Държавна сигурност, предоставена любезно от автора на книгата.

Освен официалната власт, представител на която е Людмила Живкова, в България през онази епоха има и тайна, която формално е подчинена на първата, но често работи независимо от или дори срещу нея. Това е репресивният апарат. Тоталитарната власт съществува само благодарение на страха, а органите на МВР и по-специално Държавна сигурност трябва да вселяват това чувство. Като политик на Людмила Живкова почти всекидневно се налага да се сблъсква с представителите на тайната власт. Понякога тя й сътрудничи, друг път й се противопоставя, а понякога е принудена да й се подчини. Тези сложни отношения са поредица от конфликти и компромиси. .

Европа днес почита паметта на жертвите на нацисткия и комунистическия тоталитарни режими. За четвърти пореден път той ще бъде отбелязан скромно и в България.

В 10.30 ч. пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК до параклиса „На всички български мъченици” ще бъде отслужена панихида. Граждани и общественици ще поднесат цветя и ще почетат жертвите.

Не са анонсирани други инициативи и участия на представители на изпълнителната, законодателната и местната власти, както и на президента, които биха допринесли за популяризирането на тази важна дата.

Показателно е, че депутатите от БСП са единствените, които през 2008 г. в 40-то Народно събрание не гласуваха в подкрепа на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, с която бе предложено 23 август да се чества като европейски ден за почитане на жертвите на нацизма и комунизма. Представители на БСП никога досега не са участвали в почитането на тази дата.

На 23 август 1939 г. (преди 74 години) Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

Едва ли скоро ще има по-удачен момент от представянето на документалната книга „Тодор Живков. Биография” в електронната библиотека на desebg.com след петъчния скандал с конференцията в СУ „Климент Охридски”, посветена на Людмила Живкова.

В книгата ще намерите няколко основни теми, които в останалите биографии, включително и на претендиращи за професионализъм историци, липсват или не се основават на важни архиви. Такива основни въпроси са:

• миналото на Тодор Живков в комунистическата партия;
• възходът към властта, като поддръжник на сталинската система, налагана от неговия политически баща Вълко Червенков;
• овладяването и подчинението на репресивния апарат на Държавна сигурност на личната власт на Живков;
• васалното му отношение към съветските ръководители;
• икономическата му политика и трите фалита, които управлението му регистрира през 1960 г., 1977 г. и 1987 г.;
• системата на правоимащи, чрез която той купува партийния елит;
• най-характерните престъпления по време на управлението му;
• действителният характер на Живков, различен от баналните клишета на държавник и политик;
• Живков и фамилията му.

Колкото повече време минава от първото издание на книгата през 2009 г., толкова повече се убеждавам в правилността на подхода ми при написването на книгата. Днес тя е алтернатива на продължаващите опити за реабилитация на неговото управление и на фамилията му.

За мен остава удовлетворението, че според продажбите на биографични книги в България биографията на Тодор Живков заема първо място сред българските и на второ след преводното издание на биографията на принцеса Даяна.

По-долу ви предлагам предговора към книгата, която през 2010 г. претърпя второ издание.

Това е разказ за един човек и неговата власт. Тодор Живков. Трудно е да бъде съпоставена друга политическа фигура в по-новата история на България, в която властта така да се концентрира и същата тази власт да рефлектира по такъв начин върху цял един човешки живот. Ако рухването на Берлинската стена е символът на разпадането на Съветската империя през 1989 г., то за нас българите оттеглянето на Живков без съмнение е символът на края на тоталитарната комунистическа система в България. Две събития, една и съща дата – 9 ноември 1989 г.