Българският политически и обществен елит пропусна да покаже, че уважава собствените си парламентарни решения и да даде пример на обществото за принадлежност към политика на Европейския парламент за изграждане на обща европейска памет.

Това пролича в Европейския ден за възпоменание на жертвите на националсоциалистическите и комунистическите тоталитарни режими – 23 януари.

Единствено евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), който от началото на тази година е зам.-председател на Комисията по външна политика на Европейския парламент, присъства като политическо лице на възпоменанието пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим пред НДК.

Неговото присъствие не е изненада. Той е последователен в изясняването на истината за близкото минало. През 2010 г. Андрей Ковачев организира в Европейския парламент конференция за българската съпротива срещу комунистическия режим, подкрепя сайта desebg.com, финансира разпространението на dvd филма „Горяни” на Атанас Киряков.

Освен евродепутата на поклонението уважиха председателят на Държавна агенция „Архиви” Мартин Иванов, бившият зам.-кмет на София Стоян Груйчев и бившият депутат Дянко Марков. Множеството се допълваше от репресирани, граждани и журналисти.

„Двуличие, лицемерие и демагогия. Такива бяха отличителните черти на комунистическия режим, установен през 1917 г. по земите на бившата руска империя.

Кой беше пламенен борец за пълна свобода на пресата по царско време и след това? Естествено, че болшевиките. А кой още на осмия ден след силовото заграбване на властта забрани всички опозиционни вестници и сложи край на идеята за свободна преса? Естествено, че болшевиките.

Кой непрекъснато обявяваше терора за несъвместим с комунистическия морал и с основните принципи на марксизма-лененизма? Естествено, че болшевиките. А кой, едва дошъл на власт, превърна терора в задължителен и при това фундаментален инструмент на своята вътрешна и външна политика? Естествено, че болшевиките.

Историята на света не се сблъсква за първи път с удържането на власт чрез тайни убийства и физическа разправа с политически противници.

Практиката да унищожаваш мними „врагове на народа” заради „благото на народа” стана толкова задължителен елемент на комунистическата система, че в съзнанието на населението тя десетилетия наред се възприемаше не като нещо извънредно, а точно обратното – като норма.

Съзнавайки, че не биха могли да победят в честен двубой, болшевиките създадоха безброй добре екипирани професионални убийци, които за три четвърти век унищожиха хиляди политици, военни, учени и творци. Списъкът на убитите е без начало и край, много от имената днес са забравени.”

С тези уводни думи започва книгата „Отровите на Кремъл” на Аркадий Ваксберг, която ви представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com.

Аркадий Ваксберг е известен руски журналист и писател, издал множество книги на Запад и който е един от изследователите, влезли в съветските архиви в кратния период, когато това е възможно в началото на управлението на президента Елцин. След 1996 г. живее повече в Париж, но пътува и до Москва. Струва ми се, че лед тази книга със сигурност визитите в Русия са намалели, ако не и спрели.

Европа днес почита паметта на жертвите на нацисткия и комунистическите тоталитарни режими. За трети пореден път той ще бъде отбелязан и в България.

В 18 ч. Съюзът на репресираните, политици и представители на държавни институции ще поднесат венци и отдадат почит пред Мемориала на жертвите на комунизма пред НДК. Миналата година във възпоменанието участва председателят на Народното събрание Цецка Цачева.

На този ден преди 73 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

За първи път датата 23 август да се чества като Ден на жертвите на сталинизма и нацизма е предложена през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага. На форума се приема т. нар. Пражка декларация.

В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

През септември 2008 г. Европейският парламент прие декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. .

Без съмнение в том 2 от своето мащабно изследване „История на комунизма в България”, което ви представям в електронната библиотека на desebg.com днес, проф. Диню Шарланов е посветил на съпротивата на българското общество срещу комунистическата власт в страната.

Това не е случайно проф. Шарланов откри в края на 90-те години за българското общество изключително слабо известното на хората съпротивително движение на горяните. И ако в своята книга „Горяните. Кои са те” той акцентира върху проявите на въоръжената съпротива на горянското движение, то в том 2 на „Историята на комунизма в България” неговото проучване се разпростира, не само върху нелегалната, но и легалната съпротива.

Авторът разделя съпротивата срещу комунизма в България на четири етапа. Първият етап е от септември 1944 г. до обесването на лидера на демократичната опозиция Никола Петков през септември 1947 г. и последвалата забрана на опозиционните партии.

Вторият период е от 1947 до 1955 г. Нейната социална база е забранените опозиционни партии – БЗНС „Никола Петков”, Демократическата партия, Радикалната партия и Социалдемократическата партия През тези години съпротивата придобива масов характер и в селата в резултат на принудителните държавни доставки на селскостопански произведения и чрез отнемане на частната собственост върху земята с насилственото коопериране.

Третият период е от 1955 до 1965 г. Той е характерен с тиха и прикрита съпротива. След Женевското съвещание през 1955 г. на СОЩ, СССР, Англия и Франция е направен първият пробив в „желязната завеса”, като „равновесието на страха” между Запада и Изтока се измества с „мирно съвместно съществуване”. Надеждите за освобождение са заменени от разочарованието след съветските танкове при бунтовете в Берлин през 1953 г. и при народното въстание в Унгария през 1956 г., при които Западът остава пасивен.

Четвъртият период, който е най-продължителен, според Шарланов е съпротивата срещу съветизацията след 1965 г. до падането на Берлинската стена. .