Преди няколко месеца в една от книжарниците „Хеликон” една малка книжка привлече вниманието ми – „От Лайпцигския процес в сибирските лагери”. Става дума за спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев. Представям ви я тази неделя в електронната библиотека на desebg.com.

„Тук няма нищо измислено, преукрасено, тук всяка дума е за съжаление горчива действителност. Тази глава е летопис на страшни дни и събития, в които аз по зла ирония на съдбата бях неволен участник и свидетел”. С тези думи авторът Благой Попов започва своите спомени за преживяното в Сталинова Русия.

Провъзгласен за един от героите на т. нар. Лайпцигски процес през есента на 1933 г. за подпалването на Райхстага Благой Попов логично се озовава в СССР. Той напуска своята родина България 10 години по-рано след опита на комунистическата партия да вдигне въстание през 1923 г., подкрепяна тайно от съветските специални служби с цел да дестабилизира властта в страната.

През 1934 г. Попов подновява работата си в Комунистическия интернационал на младежта, а неговия съпроцесник Танев – в профсъюзите. Димитров е издигат от Сталин за председател на Комунистическия интернационал. След Лайпцигския процес и тримата стават съветски поданици.

Сталиновите чистки през 1937 г.

Началото на спомените на Благой Попов е свързано с 1937 г., когато в навечерието на 20-годишнината от т. нар. Октомврийска революция Сталин инициира поредната параноична вълна от репресии в страната. Нейна жертва са и голяма част от чуждестранните комунистически функционери, сред които и много български комунисти.

По това време Благой Попов се опитва да завърши образованието си, прекъснато в България, в Химическия факултет на Всесъюзната промишлена академия „Сталин”. През пролетта на 1937 г. Попов става свидетел на изфабрикувания от Сталин процес срещу маршал Михаил Тухачевски и няколко генерали. „Едва минало ехото от процеса на Тухачевски, когато изневиделица дойде процесът на група членове на ЦК на ВЛКСМ, сред които Лукиянов, секретар на Московския областен комитет на комсомола и секретар на ЦК, Салтанов, редактор на вестник „Комсомолская правда” и други”, пише Попов. Набелязаните са набързо осъдени и разстреляни като предатели и шпиони.

Народът трябва да знае за действията на Народния съд и след това за лагерите. Не спирайте да разказвате за миналото си.

С тези думи премиерът Бойко Борисов се обърна към жертвите на комунизма по време на откриването на втория редовен конгрес на Съюза на репресираните от комунистическия режим, провел се днес в столицата.

Борисов призова хората да разказват какво е било, как им е било забранявано да учат и са били преследвани от комунистите. „Децата на същите тези хора доскоро управляваха, аз не правя сметка да  им се дам”, коментира Борисов.

„Да дадат хора на прасетата да ги ядат в Скравена и други лагери е нормално за тази партия", коментира Борисов, имайки предвид БКП.

„Миналата година мен ме осъдиха комунистите да платя глоба затова, че ги репресирам, че ги обиждам", разказа Борисов и добави: „Наглостта им е безкрайна".

По думите му същата тази партия не се свени да си прави 45-ти, 46-ти конгрес, това означава, че тя приема този период.

"Вече 22 години от промените, независимо, че върнаха държавата 45 години назад, те продължават да се държат, не само, че нищо не се е случило, а сякаш сме им длъжни", допълни още той.

Според него нищо не се е променило, щом 22 години след  идването на демократичните промени Берлин, Лондон, Рим, Токио  продължават да се управляват от посланици от бившата Държавна сигурност. .

За първи път в България висши представители на Българската православна църква, на мюсюлманското изповедание, на католиците и протестантите застанаха един до друг, отдавайки почит и памет на жертвите на комунистическия режим.

Това стана днес на 1 февруари – Деня за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим в България, обявен с решение на Министерския съвет през 2011 г., като поклонението беше почетено от близо 200 души в София.

Тивериополският епископ Тихон – председател на църковното настоятелство на ПКСХП „Св. Александър Невски”, Мустафа Избищели – районен мюфтия на София, отец Петков Вътов от Католическата църква и пастор Николай Неделчев – председател на Съюза на евангелските църкви в България, призоваха за почитане паметта на жертвите на режима на БКП.

Като изключа някои от книгите на проф. Диню Шарланов и още няколко издания в България не са много изследванията, посветени на Държавна сигурност като система. Една от малкото такива е книгата на историка Момчил Методиев (1969) „Машина за легитимност”, която представям тази седмица в електронната библиотека на сайта desebg.com.

„Държавна сигурност е травмата на българския преход. Вероятно най-дискутираният въпрос след неговото начало, темата за Държавна сигурност и нейното наследство, фокусира в себе си битката за оценката на комунистическото минало и начина, по който преходът беше извършен в България”, пише в увода си авторът.

Той мотивира изследването си с факта, че до 2008 г. ДС остава затворена за историците. Репресивен апарат на комунистическата държава дотогава е обект на множество мемоари на бивши служители в системата, а също така и на журналистически изследвания, някои от които ценни, тъй като стъпват на непроучени дотогава архиви.

От тази гледна точка „Машина за легитимност” е първият опит за по-цялостно представяне на ДС като система. Неговата цел е да се направи реконструкция на мястото и ролята на ДС в изграждането и функционирането на комунистическия режим в България.

Самият автор се сблъсква с ограничението на достъпа до архивите на ДС (книгата е писана в началния период, след приемането на закона за досиетата от декември 2006 г., когато все още документите на Държавна сигурност не бяха прехвърлени от МВР на комисията по досиетата, да не говорим за недостъпния архив на Първо главно управление на ДС).

„Моето убеждение, формирано вследствие на запознаването с достъпните архиви е, че Държавна сигурност трудно може да бъде определена като защитник на българската национална сигурност. В най-добрия случай може да бъде описана като пазител на партийната сигурност на Българската комунистическа партия”, посочва Момчил Методиев. .