|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Фоторепортаж от Деня за почитане на паметта на жертвите на комунизма ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Христо Христов   
Сряда, 01 Февруари 2012 21:16

Сайтът Държавна сигурност.com представя фоторепортаж от Деня за Деня за признателност и почит на жертвите на комунистическия режим в България.

Отразени са церемонията пред Мемориала за жертвите на комунизма до НДК, на която присъства президента Росен Плевнелиев и панихидата, отслужена в църквата „Света София”.

Снимките са на Христо Христов.

.
продължава>
 
История на комунизма в България, том 2: Съпротивата – възникване форми и обхват ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 12 Август 2012 20:09

Без съмнение в том 2 от своето мащабно изследване „История на комунизма в България”, което ви представям в електронната библиотека на desebg.com днес, проф. Диню Шарланов е посветил на съпротивата на българското общество срещу комунистическата власт в страната.

Това не е случайно проф. Шарланов откри в края на 90-те години за българското общество изключително слабо известното на хората съпротивително движение на горяните. И ако в своята книга „Горяните. Кои са те” той акцентира върху проявите на въоръжената съпротива на горянското движение, то в том 2 на „Историята на комунизма в България” неговото проучване се разпростира, не само върху нелегалната, но и легалната съпротива.

Авторът разделя съпротивата срещу комунизма в България на четири етапа. Първият етап е от септември 1944 г. до обесването на лидера на демократичната опозиция Никола Петков през септември 1947 г. и последвалата забрана на опозиционните партии.

Вторият период е от 1947 до 1955 г. Нейната социална база е забранените опозиционни партии – БЗНС „Никола Петков”, Демократическата партия, Радикалната партия и Социалдемократическата партия През тези години съпротивата придобива масов характер и в селата в резултат на принудителните държавни доставки на селскостопански произведения и чрез отнемане на частната собственост върху земята с насилственото коопериране.

Третият период е от 1955 до 1965 г. Той е характерен с тиха и прикрита съпротива. След Женевското съвещание през 1955 г. на СОЩ, СССР, Англия и Франция е направен първият пробив в „желязната завеса”, като „равновесието на страха” между Запада и Изтока се измества с „мирно съвместно съществуване”. Надеждите за освобождение са заменени от разочарованието след съветските танкове при бунтовете в Берлин през 1953 г. и при народното въстание в Унгария през 1956 г., при които Западът остава пасивен.

Четвъртият период, който е най-продължителен, според Шарланов е съпротивата срещу съветизацията след 1965 г. до падането на Берлинската стена. .

продължава>
 
Росен Плевнелиев: Истините за комунизма не трябва да се забравят* ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Росен Плевнелиев   
Сряда, 01 Февруари 2012 19:34

Уважаеми г-жо зам.-министър (Августина Цветкова, зам.-министър на отбраната, б. ред.), уважаеми г-н посланик (Филип Отие, посланик на Франция, б. ред.), уважаеми г-н Димитров (Мартин Димитров, председател на СДС, б. ред.), уважаеми депутати, скъпи дами и господа,

Днес за втори път отбелязваме Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Инициативата беше стартирана през януари 2011 г. с решение на Министерския съвет по предложение на българските президенти Желю Желев и Петър Стоянов.

На 1 февруари 1945 г. 147 души от политическия елит на Третото българско царство, в това число регенти, депутати, министри, офицери, общественици, получават смъртни присъди от самопровъзгласилия се за народен съд. Тяхната смърт се налага като един от символите на репресиите срещу българския народ, последвали установяването на комунистическия режим.

Въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим в старите рани, истините за комунистическия режим са живи в нашите спомени, в спомените на нашите родители, в спомените на обществото.

А фактите не трябва да бъдат забравени. Фактите за репресиите срещу елита на българската нация, фактите, че в Пиринския край нашите родители с милиция бяха принуждавани да забравят, че са българи; фактите за онова национално предателство, извършено от ЦК на БКП, когато единодушно гласуваха да подарим независимостта и националния си суверенитет на Съветския съюз. И други престъпления, които със сигурност историята ще посочи и оцени по достойнство, свързани с тоталитарния режим могат да бъдат изброени, вие ги знаете.

Когато в историята не само на България, а и на много европейски държави ХХ век е белязан от идеологическо мотивирано политическо насилие, жертви на които в Европа има милиони. Разликата е, че в Европа жертвите на това насилие се помнят и почитат, докато у нас все още могат да се чуят призивите: да забравим миналото.

Стремежът на гражданите на Европа е да почитат тази памет, да почитат своята история във всичките нейни елементи, в нейната цялост, за да може паметта на следващите поколения да знае и помни.

И 23 август – общият европейски ден, всички ние възпоменаваме жертвите на сталинизма, на нацизма, инициатива, която беше подкрепена и от България и тепърва ще намира своето развитие.

Честването на деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим съм убеден, че повече ще ни обедини, отколкото да ни раздели.

Повече от 20 години след краха на тоталитарния режим свободата и демокрацията са неотменима ценност. Те са даденост, всички ние се ползваме от тях. Но това не беше така в съвсем не далечното ни минало, когато свободата и демокрацията трябваше да се отстояват и много достойни българи доказаха това със съдбата си, включително и със усилията си да защитават тези ценности в България в едни не леки времена.

Техният живот е свидетелство за това, че свободата и демокрацията не просто трябва да се ползват, те трябва да се защитават, включително и в тежки времена. Осмислянето на най-близката ни история е задължително условие, за да можем да приемем ценностите, върху които се гради нашето общество. Това осмисляне е един от пътищата за постигане на независимост, на справедливост, на помирение, към които продължаваме да се стремим и днес.

Благодарение на гражданското общество в България през последните години, усилията за осмисляне на комунистическото минало дават своите конкретни резултати. Израз на това е членството на България в Европейската мрежа за памет и съвест, създадена през 2011 г.

В този контекст се вписва и инициативата на Ханс-Герт Пьотеринг, който в качеството си на президент на Европейския парламент застана зад идеята да бъде създаден Европейски дом на историята, чието изграждане да започне през 2014 г. Основната цел на този проект е да задълбочи знанията на европейците от всички поколения за тяхната собствена история. И да покаже, че Европа е обединена от общите ценности и може да живее в мир със своето минало, но и със своето бъдеще.

Нека да почетем паметта на всички тези достойни свободни граждани, пострадали в защита на собственото си достойнство в годините на тоталитаризма. Поклон пред паметта им!


*Цялата реч на президента Росен Плевнелиев, произнесена на 1 февруари 2012 г. пред Мемориала за жертвите на комунизма в София.

.
 
История на комунизма в България, том 1: Съветизацията – подготовка и провеждане ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 05 Август 2012 19:18

Сигурен съм, че още когато в началото на своите проучвания за масовите убийства без съд и присъда след 9 септември 1944 г., събрани в книгата „Тиранията”, а след това и откритията за въоръжената съпротива на горянското движение, родили книгата „Горяните. Кои са те” проф. Диню Шарланов е прозрял необходимостта от разширяване на рамката на българския комунизъм.

Двадесет години след разпада на системата той издаде фундаментално по целите и мащабите си изследване –  изследване „История на комунизма в България” (2009).

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям том 1 двутомното издание.

„Изходната основа за научното изследване на периода от септември 1944 г. до 1989 г. са подходите, формите и средствата, прилагани от комунистическата пария под ръководството на Москва, за комунизиране и съветизация на България”, посочва в предисловието си авторът.

Той отбелязва, че това е двустранен процес, който протича твърде интензивно в неговия първи етап, състоящ се с окупацията на България от Червената армия (септември 1944 г. декември 1947 г.).

„Това е време на класов геноцид, на нечувано насилие, което е същността на комунизма и крайъгълен камък на системата. Чрез насилие и само чрез насилие страните от Източна Европа са превърнати в съветски провинции”, пише Шарланов.

Според него важен аспект в разглеждането на съветизацията на България е вживяването на Москва в ролята на комунистическа Мека, откъдето се излъчва истината, неподлежаща на никакво съмнение и изискваща робско подчинение.

Системата на съветизация има и друга съществена страна. Тя смазва и унищожава всичко национално в страните – от държавническите прийоми на управление до традициите в бита и религията. .

продължава>
 
Андрей Ковачев: Защо днес отбелязваме Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим* ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Андрей Ковачев   
Сряда, 01 Февруари 2012 18:31

На 1 февруари България отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

Тази дата символично ни връща към трагичния 1 февруари 1945 г., когато над 147 души от политическия елит на Третото българско царство е произнесена и изпълнена смъртна присъда. Сред осъдените са 67 бивши депутати, 22 министри в кабинетите от 1940 до 1944 г., сред които и министър-председателите от този период Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов.

Но присъдите от 1 февруари 1945 г. са символ не само на политическото насилие, заляло българското общество след средата на 40-те години. През изминалия ХХ век Европа е сцена на сблъсък между две кървави идеологии - националсоциализма и комунизма, които доведоха до унищожаването и страданието на десетки милиони хора. България не е подмината от последиците от тяхното противопоставяне.

Първи февруари 1945 г. е символичното начало на насилствени политически, икономически, духовни и социални промени, които по брутален начин прекъсват връзката на България с цивилизована и демократична Европа и дават началото на безконтролното и тоталитарно управление на Българската комунистическа партия, доминирано от Съветския Съюз.

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 Следваща > Край >>

Страница 125 от 133
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов