Броени дни преди разпускането на 41-ото Народно събрание депутатите приеха декларация по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста. Тя беше гласувана единодушно със 135 гласа „за” и без разисквания.

В документа се казва:

„Като народни представители от 41-ото Народно събрание решително осъждаме всички прояви на ксенофобия, антисемитизъм, религиозна и етническа нетърпимост и се присъединяваме към световната съпротива срещу тях.

Българското общество, и най-вече младото поколение, са в правото си да се гордеят със спасяването на българските евреи. То е послание към съвременното общество за търпимост и доброжелателство и човеколюбие между хората с различен етнос, религия и култура.

Спазването на човешките права и тяхното гарантиране е задължително условие за мир и напредък и не подлежи на политически компромис.

Днес ние дълбоко скърбим за всички жертви на Холокоста, за всеки един от депортираните евреи в окупираните от Хитлер територии и изразяваме дълбоката си почит към тяхната памет. Призоваваме трагичната им съдба да не се използва за политически спекулации с днешна дата.

Като изключа някои от книгите на проф. Диню Шарланов и още няколко издания в България не са много изследванията, посветени на Държавна сигурност като система. Една от малкото такива е книгата на историка Момчил Методиев (1969) „Машина за легитимност”, която представям тази седмица в електронната библиотека на сайта desebg.com.

„Държавна сигурност е травмата на българския преход. Вероятно най-дискутираният въпрос след неговото начало, темата за Държавна сигурност и нейното наследство, фокусира в себе си битката за оценката на комунистическото минало и начина, по който преходът беше извършен в България”, пише в увода си авторът.

Той мотивира изследването си с факта, че до 2008 г. ДС остава затворена за историците. Репресивен апарат на комунистическата държава дотогава е обект на множество мемоари на бивши служители в системата, а също така и на журналистически изследвания, някои от които ценни, тъй като стъпват на непроучени дотогава архиви.

От тази гледна точка „Машина за легитимност” е първият опит за по-цялостно представяне на ДС като система. Неговата цел е да се направи реконструкция на мястото и ролята на ДС в изграждането и функционирането на комунистическия режим в България.

Самият автор се сблъсква с ограничението на достъпа до архивите на ДС (книгата е писана в началния период, след приемането на закона за досиетата от декември 2006 г., когато все още документите на Държавна сигурност не бяха прехвърлени от МВР на комисията по досиетата, да не говорим за недостъпния архив на Първо главно управление на ДС).

„Моето убеждение, формирано вследствие на запознаването с достъпните архиви е, че Държавна сигурност трудно може да бъде определена като защитник на българската национална сигурност. В най-добрия случай може да бъде описана като пазител на партийната сигурност на Българската комунистическа партия”, посочва Момчил Методиев. .

На 6 март 2013 г. в Европейския парламент президентите на България и на Израел Росен Плевнелиев и Шимон Перес откриха документалната изложба „Труден избор с голямо значение: Съдбата на българските евреи”, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи. Експозицията, подготвена от Държавна агенция "Архиви", МВнР и българските евродепутати от ГЕРБ/ЕНП, разказва как 48 000 евреи успяват да бъдат спасени от Холокоста.

Андрей Ковачев, председател на групата български евродепутати в ЕНП и заместник-председател на Комисията по външни работи в Европейския парламент, който присъства на събитието, разказва за него в интервю за радио „Фокус”. Сайтът desebg.com препечатва разговора от информационна агенция „Фокус”. Заглавието е на desebg.com.

След видеоматериала за премиерата на книгата за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност сайтът desebg.com ви предлага фоторепортаж от събитието в понеделник, откогато разследването „Операция МАРАТОН” е на книжния пазар.