Сайтът Държавна сигурност.com публикува откъс от книгата на Петър Семерджиев „Спомени” (издателство "Сиела", 2010г.).

В него бившият кандидат-член на ЦК на БКП описва следствието, през което са преминавали мятаните за врагове на комунистическата власт хора през втората половина на 40-те години и началото на 50-те години, включително и високопоставени членове на самата партия.

Вече представихме едни откъс от „Спомените” на Петър Семерджиев за фалшифициране на изборите през 1946 г.

В други публикации беше разказано повече за съдбата на Семерджиев, превърнал се след напускането на България в един от най-изявените политически емигранти от втората половина на 70-те години на миналия век.

 Аз бях арестуван в началото на февруари 1950 година, непосредствено след смъртта на Васил Коларов. Присъствах на погребението на Васил Коларов, участвах в официалните избори за утвърждаването на Вълко Червенков за министър-председател и за първи секретар на ЦК и помня, че няколко дни преди арестуването ми подписах и новия бюджет, т.е. – проекта за новия бюджет на държавата. .

Сайтът Държавна сигурност.com представя текста на писателя Георги Господинов, поместен в немското издание на „Жените на Варшава” на Георги Марков, отпечатано наскоро от издателство „Визер” в Германия.

Благодарим на Георги Господинов за възможността и българските почитатели на творчеството на убития от комунистическия режим дисидент да се запознаят със съвременния поглед към едно от най-великолепните му литературни произведения.

Други градове, други истории*

Нека призная собственото си колебание пред тези няколко бележки към книгата. Романът е вече прочетен, читателят знае историята, можем ли да прибавим нещо повече, нещо извън кориците.

Колебанието ми идва оттам доколко самият текст съдържа в себе си собствения си контекст. Доколко един роман, писан преди повече от 40 години в средата на една система, която младият или отрасъл в други географии читател не познава, та доколко такъв роман се нуждае от няколко допълнителни реда.

Дали това ще придаде нови измерения на прочита, или напротив, ще ограничи универсалността и пространствата, които текстът носи в себе си. Затова ще опитам да се спася от това „или-или” на избора, предлагайки и двата варианта на прочит. Голямата книга затова е голяма, защото може да понесе всичките ни къде професионални, къде аматьорски опити и любопитства.

Несекващата сила на литературното творчество на убития от ДС в Лондон през 1978 г. български писател Георги Марков показа за пореден път, че няма граници, след като две от най-забележителните му творби бяха издадени наскоро в Германия.

Издателство „Визер”  отпечата сборниците с разкази и новели „Портретът на моя двойник” и „Жените на Варшава” и те вече се радват на добър пример в Германия и в Австрия от читателите и критиката.

Издателство „Визер” е основано от Лойзе Визер през 1987 г. Издателят, който е австрийско-словенски произход, е носител на австрийската държавна награда за издателска дейност (1990) и е удостоен с почетна професорска титла от президента на Австрия. Издателството  представя на немски автори от източноевропейските страни.

Преводачи на творбите на Георги Марков са Румяна Еберт и Инес Себеста. Интересното е, че Румяна Еберт познава лично писателя.

Тя е дъщеря на преводачката Надежда Кожухарова, която през 60-те години емигрира в Мюнхен и през 70-те години става една от най-близките на Георги Марков и съпругата му Анабел Маркова.

Германското издание на „Портретът на моя двойник” е с предговор от българския литературен критик проф. Светлозар Игов, а в „Жените на Варшава” е поместен следговор от писателя Георги Господинов, който сайтът Държавна сигурност.com ще ви представи допълнително.

 Преводачката Румяна Еберт съобщи пред Държавна сигурност.com, че на издадените творби на Георги Марков е посветено литературно четене на 14 април тази година в Мюнхен, организирано от българо-баварското дружество, а на 24 май в българския културен институт в Берлин. Изданията са имали премиери както в Германия, така и в Австрия.

Сайтът Държавна сигурност.com ви представя откъс от книгата на Петър Семерджиев „Спомени”. В него се разказва за начина, по който комунистическата партия фалшифицира изборите за Велико народно събрание през 1946 г.

По това време Семерджиев е партиен секретар на БКП в Сливен.

Искам да посоча случай, с който съм непосредствено свързан и който разкрива, как са осъществявани разпорежданията, които се получаваха от ръководството на комунистическата партия. Случаят е свързан с изборите за Велико народно събрание, които се проведоха в края на 1946 година.

Дотогава дейността ми като секретар на партийната организация в Сливен протичаше нормално, докато по решение на пленум на ЦК аз бях наказан и наказанието ми се състоеше в това, че бях освободен като партиен секретар в провинцията, а бях привлечен на работа в апарата на ЦК да завеждам сектор, което, по тогавашните правила в комунистическата партия, се считаше повишение.

Този случай е свързан с фалшификациите, извършени при провеждането на изборите за Велико народно събрание през 1946 година.