Панихида в памет на жертвите на комунистическия режим беше отслужена пред параклиса „На всички български мъченици” край НДК в столицата. На днешната дата преди 69 години Българската комунистическа партия идва на власт с преврат и благодарение на войските на Червената армия, окупирали Царство България.

Комунистическата партия, налага тоталитарен режим по съветски образец, с невиждан терор над българското население. Убитите и безследно изчезналите са между 18 и 30 хил. души, физически е унищожена голяма част от елита на нацията, хиляди за въдворени в концлагери, а семействата им изселени. Отнета е частната собственост и земята, в икономическо и културно отношение БКП безрезервно следва политиката на Москва.

Репресирани, граждани и наследници на пострадали от комунистическия режим запалиха свещи и поднесоха цветя пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК в столицата.

Тази неделя в електронна библиотека на desebg.com ви представям може би най-пълното изследване за политиката на БКП към мюсюлманските общности – „Възродителният процес” на историците Михаил Груев и Алексей Кальонски. Тази година се навършват 28 години от насилственото преименуване на българските турци.

Книгата на Михаил Груев и Алексей Кальонски е изключително ценна, защото е изградена върху обективно и цялостно проучване на политиката на БКП към българските мюсюлмани.

За разлика от повечето изследвания, посветени на „възродителния процес” през 1985 г., двамата историци  проследяват всички фази на комунистическата политика или най-общо казано от Георги Димитров до Тодор Живков.

Непосредствено след 9 септември 1944 г. комунистическата партия се опитва да спечели мюсюлманите на своя страна, като пристъпва към връщане на правата и отрицание на водената от дотогавашната държавна политика по българо-мюсюлмански въпрос.

Разселването при Георги Димитров

През 1948 г. БКП постепенно сменя отношението си съм общността и поставя началото на нов, преходен етап към провеждането на нова политика. По директива на Георги Димитров от същата година се извършва триетапно изселване на мюсюлманско население по цялата южна граница. Променено е местожителството на около 10 000 български мюсюлмани. В края си кампанията съвпада с изселническата вълна от 1950-1951 г., когато сред около 250 000 заявления за изселване в Турция има и около 40 000 помаци. Политбюро на ЦК на БКП не разрешава това масово емигриране.

„Паспортизацията” при Вълко Червенков

При Вълко Червенков партията набелязва кампания за изкореняване на ислямската религия и свързаните с нея културни особености. Първият директен сблъсък на общността с комунистическата власт е през 1953 г., когато е поставено началото на цялостна „паспортизация на населението”. Снимките за новите паспорти предизвикват съпротива, породени от суеверието в мюсюлманите от „отпечатване на сянката”. Най-голямо е недоволството от формулировката, записвана в новите паспорти – „българи мохамедани”.

Краят на преходния етап в политиката на БКП към тази общност настъпва с утвърждаването на Тодор Живков за първи секретар на партията през април 1956 г. Още през ноември същата година под негово ръководство Политбюро на ЦК на БКП приема първия официален документ по проблема – „Мероприятия за издигане политическото и културно равнище на българите с мохамеданска вяра”. Както и в други сфери набелязаните мерки на различни нива в партийната и държавната йерархия следва да се разглеждат в контекста на все по-ясно очертаващото се пълно доминиране на личните виждания и подходи на Тодор Живков към мюсюлманското население.

Управляващата коалиция, държавните и общински власти показаха пълно пренебрежение (или незнание) към Европейския ден за почитане паметта на жертвите на нацизма и комунизма, който от 2008 г. се отбелязва официално в Европейския съюз на 23 август.

Народното събрание, чиито депутати са в лятна отпуска,  не зачете по никакъв начин собственото си решение от 2009 г., с което 23 август, денят на подписването на Пакта между Хитлер и Сталин през 1939 г. е обявен за официален ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане на техните жертви.

Властите, сред които и президентската институция, останаха равнодушни към 23 август и паметта на жертвите на тоталитарните режими и не инициираха нито едно мероприятие в София или страната, с което да отбележат този ден.

Поради големия интерес, предизвикан към книгата на Иван Гаджев „Непримиримият Илия Минев”, представена тази неделя в електронната библиотека на desebg.com, сайтът се свърза с автора на изданието. От Детройт, щата Мичигън, д-р Иван Гаджев заяви, че книгата може да бъде намерена чрез сайта на Института за история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев”.

Изданието, посветено на българския антикомунист и борец за човешки права, преживял най-дълго в затвор в целия свят (33 години), може да бъде закупено и от книжарницата „Български книжици” в градинката „Кристал” в София. По думите на Иван Гаджев там и на сайта на Института могат да бъдат открити и други издания, свързани със съдбата на българи, прокудени от комунистическия режим.

Бойко Киряков от издателска къща „Гутенберг”, която през 2003 г. издава книгата, посветена на Илия Минев, потвърди пред desebg.com за повишения интерес към изданието. От издателството ще направят необходимото по книжарниците в столицата да бъдат доставени бройки от „Непримиримият Илия Минев”, които все още са на разположение от първия тираж.

Очаквайте интервю с д-р Иван Гаджев за срещите му с Илия Минев и за ценния архив на българската емиграция в Северна Америка, който е събрал през годините.