За някои може да прозвучи учудващо, а за други съвсем не, но на Запад няма преведени български изследвания, свързани с проблемите на комунистическото минало. За разлика от други страни като Румъния и дори Албания. Не давам пример с Полша, Чехия, Унгария или Германия, тъй като те са години, години напред и изобщо и дума не може да става за сравнение.

Малко може да се прочете за съветизирането и терора в България след 9 септември 1944 г. в специална глава, на писана от български изследователи във втората част на „Черната книга на комунизма” на Стефан Куртоа.

В западните библиотеки може да бъде открито изследване, свързано с Кръглата маса, но то не е български историци. Онова, което е ставало в периода 1944-1989 г. в България е бяло петно за западното общество.

Тези неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям една книга, която е изключение, тъй като през 2011 г. с подкрепата на Американския научен център в София беше издадена на английски и със сигурност може да бъде открива в големите университетски библиотеки в САЩ. Става въпрос за книгата на журналистката и преводача Нася Кралевска „Без заглавие”, английското издание носи името „Комунизмът в битка с демокрацията”.

Веднага бързам да посоча, че показателно за изследването на Кралевска е фактът, че книгата й в България е претърпяла вече четири издания. Какво толкова важно съдържа тя, че да е печатана толкова пъти?  Може би най-отличаващото се е формулата, която използва автора. За да обясни огромните трудности и манипулации на комунистическите наследници след 10 ноември 1989 г. на читателя е представена подобна картина на причината за това, а именно най-важните факти от момента на съветизация на България, започнала с нейната окупация на 8 септември 1944 г. до изграждането на НРБ като най-верен сателит на СССР в следващите четири десетилетия.

Така че след увертюрата на първия митинг на 18 ноември 1989 г. авторът ви връща на 5 септември 1944 г., когато Москва къса дипломатическите отношения с царство България и му обявява война.

 Друго особено ценно на книгата е разказът за първите две години от прехода от комунизъм към демокрация. Той е наситен с толкова много и превратни събития, с невиждан през последните десетилетия емоционален заряд, продиктуван от обществените очаквания за демокрация и свобода: Първите митинги, шествия, лъжите на преименуваните комунисти, Кръглата маса, фалшифицирането на първите демократични избори, разрушаването на крепостната феодална система, създадена от БКП да контролира българските граждани, различията в СДС, капаните, поставяни от опитните апаратчици в БСП, „полупобедата” за демократите на изборите през октомври 1991 г. и безвремието и безвластието в страната в периода 1993-1996 г.

Премиерната постановка на пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата”, която се игра на 7 октомври 2011 г. в Народния театър "Иван Вазов" (камерна сцена), е поставена за първи път през 1967 г. Тогава обаче на 13-то представление тя в резултат на наложената от комунистическата власт цензура.

„Да се провреш под дъгата” обаче има интересна съдба. Освен, че става първата пиеса на Георги Марков, която е спряна, тя е и първата негова пиеса, поставена в Лондон, след като писателят решава да остане на Запад окончателно през 1971 г.

Това става през март 1974 г. под заглавието LET`S GO UNDER THE RAINBOW. Режисьор е Стивън Джон Митчел.

Сайтът Държавна сигурност.com излага подробностите около свалянето на пиесата през 1967 г., година преди в България да е наложена тотална партийна цензура в изкуството след разгрома на Пражката пролет през август 1968 г. с войските на Варшавския договор.

Текстът е част от книгата на Христо Христов „Убийте „Скитник” – българската и британска държавна политика по случая Георги Марков, изд. „Сиела”, 2005 г.

Датата е 1 юни, годината – 2014. Белене. Тук е мястото и времето, когато може да срещнеш очи в очи малцината бивши лагеристи, оцелели в ада на най-големия концентрационен лагер за политически противници „Белене”, създаден от комунистическия режим на съседния остров Персин.

От 2004 г. България е член на НАТО, а от 2007 г. на Европейския съюз, но горчивата истина е, че страната продължава да е задушавана от тежкото наследство на комунистическото минало, с което не успя да се справи нито едно политическо мнозинство, претендиращо да е дясно. Престъпленията на комунизма не бяха наказани, а гражданите, които изпитаха на гърба си репресиите на режима не получиха справедливост.

Тоталитарните навици, от които БСП не се отказва и сянката на репресивния апарат на комунистическата партия в политическия икономическия и обществения живот, са част от българското всекидневие през всичките години на преход от тоталитаризъм към демокрация.

Не са много хората, жертви на Държавна сигурност, които са прочели досиетата си и след това са споделили публично съдържанието им. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям точно един такъв случай.

През 2002 г. политическият емигрант Тончо Карабулков издаде книгата „Досие: Изменник на родината”. По-късно на основата на този разказ във Франция, където Карабулков живее, беше заснет и документален филм под заглавието „Справка”.

На 8 февруари 1949 г. двама младежи от Бургаско преминават границата с Турция при Резовска река. Единият от тях е Тончо Карабулков, член на Младежкия земеделски съюз, чиято дейност е преустановена, след като две години по-рано комунистическият режим ликвидира политическата опозиция в България и опозиционните партии са разтурени.

Утрото на този ден е слънчево и студено. Емигрантът го е запомнил за винаги. „В ушите ми още пищят виковете и зловещият лай на граничните кучета. Никога няма да забравя как бягахме по нанадолнището и как се хвърлихме в река Резвая (Резовска), границата между двете държави”, описва този момент в спомените си Карабулков.

В политическа емиграция

След Турция преминава през италианските емигрантски лагери. През 1950 г. пресича нелегално френско-италианската граница и се установи в Париж. „В продължение на 44 години от моя непрекъснат престой във Франция аз запазих статута си на политически емигрант. Женен за французойка и жител от толкова години на тая страна, аз можех отдавна да поискам да бъда натурализиран французин. Но не исках. Бях напълно интегриран в тези страна, но държах да остана политически емигрант”, посочва Карабулков.

Роден в село Българово (днес град), Бургаско той не забравя България. Води активен политически живот като публикува множество статии в на изданията на Българския национален комитет: в. „Свободна и независима България”, сп. „Освобождение”, в. „Ла Бюлгари либр е ендепандант”. Член е на редакционния комитет на „Освобождение”, председател е на Младежката секция на БНК за Европа. Става редактор на в. „Младежка борба” и член на Ръководството на Българското освободително движение, както и на редколегията на сп. „Бъдеще”.

След промените

 Завръща се в родината си през 1991 г. За кратко е директор на в. „Земеделско знаме”. От Франция сътрудничи на „Литературен форум”, „Черноморски фар”, „Век 21”. Автор е на няколко книги на български и на френски език: поезия, белетристика, романи, исторически проучвания за живота на Никола Петков. Директор е на френското сп. „Ревю периодик”, основано през 1998 г.