Изследването на колективната историческа  памет е важен инструмент за разбиране на съвременността. Запаметяването (или забравянето) на определени места, събития, действащи лица от историята е сигурен индикатор за тенденциите в развитието на обществото – както за източниците на самочувствието му, така и за дефицитите в това самочувствие.

С тези уводни думи Евгения Иванова, съставител на изследването „Топоси на историческата памет”, ни въвежда в излязлата неотдавна книга „Минало несвършващо”, събрала изследването и коментарите към него. То е инициатива на Нов български университет, на Американския университет в България и отчасти на СУ „Св. Климент Охридски”.

Теренното изследване е проведено в периода октомври 2009 г. – юни 2010 г. (частично повторено октомври 2010 г. – януари 2011 г.), като обхваща всички малцинствени групи в страната. Целта е чрез него да се потърси отговор кои са онези местата, събитията, действащите лица в българската в сравнителна перспектива с балканската и европейската история, които имат формираща роля за идентичността на съвременните граждани. .

Предстоящата проверка на комисията по досиетата за принадлежност към Държавна сигурност на ръководните лица на вероизповеданията в България, предизвика паника и известна съпротива сред част от духовниците в Светия Синод на Българската православна църква (БПЦ).

Много пъти през последните седмици в общественото пространство беше задаван въпроса защо само от Светия синод реагираха по този начин?

Дали действително държавната власт в резултат на приетия от тройната коалиция и опозицията преди цели пет години закон за досиетата, се намесва в делата и независимостта на църквата или просто с отварянето на архивите на ДС българското общество с огромно закъснение ще добие представа колко зависими от репресивния апарат на БКП са били висшите архиереи?

Тази неделя ви представям едно от най-стойностните и задълбочени изследвания по темата за църквата при комунизма – книгата на младия историк Момчил Методиев „Българската православна църква между вярата и компромиса”.

„През комунистическия период Българската православна църква е управлявана от трима патриарси – патриарх Кирил, патриарх Максим и агент ПАТРИАРХ. Може да звучи парадоксално, но последният не е само събирателен образ на агентите на Държавна сигурност сред висшето духовенство, а реален псевдоним на един от най-известните, включително и в посткомунистическия период, митрополити на БПЦ”. С тези думи Момчил Методиев започва увода си към най-задълбоченото изследване за църквата по времето на тоталитарния комунистически режим, от промените насам.

Не бързайте обаче да си изграждате погрешната представа, че това е книга, за агентите на ДС сред духовенството. Макар в нея да става ясна самоличността на редица агенти сред висшия църковен клир, скрити зад псевдонимите в архивите, целта на изследването е друга. А именно да отговори на въпроса какви са били истинските отношения между църквата и комунистическата държава? Дали църквата е била репресирана от властта организация или е казионна структура в периода след 9 септември 1944 г.?

Сайтът Държавна сигурност.com продължава да попълва своята електронна библиотека, представяйки всяка неделя книга, посветена на комунизма.

Без съмнение голямата заслуга на книгата на проф. Диню Шарланов  „Горяните” – кои са те е, че за първи път вдигна високо завесата върху непознатата на българската общественост съпротива на горянското движение срещу комунистическия режим в България.

И това е така, защото изследването е публикувано през 1999 г., когато подобни книги, посветени на комунистическото минало се брояха на пръсти.

Авторът е изградил документалния разказ за появата и дейността на горянските чети в България след 9 септември 1944 г. върху богатия архив на Държавна сигурност, документирал реакцията на комунистическата власт срещу тях през следващите 10 години.

От тази позиция книгата е ценен източник на съпротивата на българското общество срещу наложения с окупацията на България от Червената армия сталински модел на управление в страна.

Диню Шарланов обръща внимание, че стремежът му е разгледа горянското движение в по-широкия контекст на съпротивата на българското население срещу съветизацията на България и влиянието на основния външен фактор – американско-съветското съперничество за глобално световно господство.

Затова още във въведението си авторът извежда два основни етапа от противопостовянето на налагането на тоталитарната система по съветски образец в България.

Първият етап е легалната политическа съпротива. Той започва още в края на 1944 г. с реакцията на БЗНС с водач д-р Г. М. Димитров и един от лидерите на Социалдемократическата партия Кръстю Пастухов срещу намесата в политическия живот в страната от комунистическата партия и ген. Сергей Бирюзов, ръководител на Съюзната контролна комисия в България.

Този етап приключва през 1948 г. с ликвидирането на политическата опозиция и установяването на еднопартийно управление на БКП.

Сайтът Държавна сигурност.com продължава да попълва своята електронна библиотека, като започва всяка неделя да представя по една книга, свързана с комунистическото минало. Тази неделя отделяме внимание на книгата на Петър Семерджиев „Истината за Георги Димитров”.

Определено мога да кажа, че „Истината за Георги Димитров” на Петър Семерджиев достига късно до българските читатели. Причините за това са две. Първата е невъзможността неговите книги, написани в емиграция, сред които и тази посветена на личността на Георги Димитров, да бъдат разпространявани в НРБ до 1989 г.

И втората причина е забравата, на която е обречен Петър Семерджиев след промените в България и изолацията, в която той продължи да живее в Израел. Дотогава Семерджиев предпочита някои от неговите ръкописи да бъдат издавани от приятеля му емигрант Иван Гаджев и по обясними причини тези книги останаха ограничени до по-широката българска аудитория.

Едва след смъртта на Петър Семерджиев през май 2008 г. голямо издателство като „Сиела” издаде неговите „Спомени”, а след това и „Истината за Георги Димитров”. Разбира се, основна заслуга за появяването на тези две книги има съпругата на Семерджиев проф. Ема Герон (също покойница), която до февруари 2011 г. продължава да събира и обработва ръкописите на съпруга си с помощта на близката на семейството проф. Юлия Мутафова – Заберска.

Въпреки че хората в България, които се интересуват от комунистическото минало, могат да се докоснат до написаното от Петър Семерджиев за Георги Димитров с около 45 години закъснение, без съмнение те ще открият много ценен източник за личността на един от провъзгласените от комунистическата пропаганда „вождове и учители” на БКП и комунистическото движение. .