За първи път в България висши представители на Българската православна църква, на мюсюлманското изповедание, на католиците и протестантите застанаха един до друг, отдавайки почит и памет на жертвите на комунистическия режим.

Това стана днес на 1 февруари – Деня за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим в България, обявен с решение на Министерския съвет през 2011 г., като поклонението беше почетено от близо 200 души в София.

Тивериополският епископ Тихон – председател на църковното настоятелство на ПКСХП „Св. Александър Невски”, Мустафа Избищели – районен мюфтия на София, отец Петков Вътов от Католическата църква и пастор Николай Неделчев – председател на Съюза на евангелските църкви в България, призоваха за почитане паметта на жертвите на режима на БКП.

На 5 март 2013 г. се навършиха 60 години от смъртта на Йосиф Сталин. Знаем ли онези важни подробности за съветския ръководител, който успешно налага съветизацията в България чрез своите марионетки в БКП след септември 1944 г.? Един въпрос от по-цялостното влияние и роля на Сталин в световната история, който би предполагал интерес от страна на нас, българите.

Миналата неделя в електронната библиотека на desebg.com представих една много важна книга за Стопанина на Кремъл – „Тайната на сталинските престъпления” на Лейба (Лев) Фелдбин, познат под псевдонима Александър Орлов. Един от най-известните съветски резиденти в разузнавателната мрежа на СССР до Втората световна война. Човек, чиито разкрития от „кухнята” на специалните тайни служби заслужават специално внимание.

Тази неделя ви представям друга гледна точка – тази на съвременните западни историци в лицето на Саймън Монтефиоре и неговата книга „Сталин: Дворът на червения цар”, публикувана през 2003 г. Авторът преподава история в Gonville and Caius College, Кеймбридж. Член е на Кралското литературно общество. Известен с някои от най-добрите биографии на държавни лидери. Творбите му са преведени на над 30 езика. „Сталин: Дворът на червения цар” печели наградата за „History Book of the year” през 2004 г. от British Book Awards.

През 2007 г. издателство „Прозорец” издаде в България. Отличителното е, че тя не почива само на вече известни факти и документи. Монтефиоре работи с нови архиви, непубликувани мемоари и прави редица интервюта. Изследването му няма претенция, че е история на вътрешната и външната политика на Сталин, на военните му кампании, на младостта му.

„Това е хроника на дворцовия му живот от обявяването му за „вожда” през 1929 г. до неговата смърт”, посочва авторът. И още нещо много важно. В тази книга Сталин не е сам, а наобиколен от неговите най- близки другари в различни периоди от живота му – Молотов и Берия, Ежов и Жданов, Мехлис и Миконян, Каганович. По този начин авторът със стил, различен от сухите монотонни исторически повествувания, дава един много по-широк хоризонт. Той позволява на читателите да научат повече за висшата съветската политика при Сталин, на неговата неофициална власт и обичаите на върхушката в Кремъл.

Българската нация трябва да се обедини около една обща история за близкото минало като отправната точка трябва да е истината.

Това заяви евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ) по време на конференцията "Изстраданата европейска мечта на България - (съпротивата 1944-1989 г.)", която се проведе в Стара Загора.

Форумът е организиран от Съюза на репресираните от комунистическия терор в България под егидата на българските евродепутати Андрей Ковачев и Илиана Иванова.

Той е своеобразно продължение на първата българска инициатива, посветена на съпротивата на комунистическия режим, която се проведе в Европейския парламент в Брюксел през ноември 2011 г. и която беше организирана от евродепутата Ковачев (материалите от нея изтеглете оттук).

„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!“

Това са указанията на Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края на декември 1944 г. и началото на януари 1945 г. в специални телеграми от Москва за това как трябва да действат „народните съдилища”. Директивите му ясно изразяват политическия реваншизъм и жестокост на човека, който тогава от СССР спуска нарежданията за политиката на Българската работническа партия (комунисти).

Днес, на 1 февруари, в България официално се почита паметта на жертвите на комунистическия режим, а датата пряко се свързва с 1 февруари 1945 г., когато първи и втори състав на т. нар. Народен съд произнасят най-масовите смъртни присъди в българската история и изпращат на разстрел над 150 души, сред които регентите, членове на кабинетите в периода януари 1941 г. – септември 1944 г., народни представители от 25-то Народно събрание, висши военни и царски съветници.