Потомци на оръжейниците, създали българската отбранителна промишленост между двете войни 1919-1941 г., и граждани в Казанлък и Сопот почетоха 60-годишнината от ликвидирането на оръжейните специалисти от Държавна сигурност по заповед на Москва.

Инициативата е на Общобългарския комитет „Генерал Иван Вълков” в Казанлък.

„На този ден всяка година се прекланяме пред паметта на оръжейните специалисти, заплатили с живота си създаването на българската отбранителна промишленост”, заяви пред сайта desebg.com Йордан Маринов, председател на комитета.

През 1948 г.  е арестуван ген. Димитър Томов, началник на отдел „Военна промишленост” , а след него и всички началници на държавните военни фабрики - „Арсенал” в Казанлък, ВМЗ в Сопот, Държавните самолетни фабрики в Казанлък и Ловеч, Държавните ремонтни работилници в Карлово и София.

Петимата директори са съдени от специален военен съд с председател ген. Димитър Димов, съветски политимигрант. На смърт са осъдени трима души, а останалите на доживотен затвор. .

Папа Франциск избра Албания за първото си европейско посещение, за да отдаде почит на жертвите на „ужасния атеистичен режим” в страната по време на режима на Енвер Ходжа начело на Албанската комунистическа партия на труда и да покаже как мюсюлмани и християни могат да живеят заедно.

Главата на Римокатолическата църква отслужи в неделя (21 септември 2014 г.) меса на площад „Майка Тереза” в центъра на Тирана, изпълнен от хилядно множество.

Главният „Булевард на мъчениците” в албанската столица беше украсен с албански знамена и знамена на Ватикана и със снимки на 40 свещеници, които са били преследвани или екзекутирани, след като сталинисткият диктатор Енвер Ходжа обявява Албания за първата в света атеистична държава през 1967 г.

През 1985 г. във ФРГ излиза книга, която ще се превърне в един от най-ценните научни трудове в опознаването на същността на комунистическия елит. Книгата, издадена на немски език, носи заглавието „Психология на комунизма”, но неин автор е българин – философът Асен Игнатов (1935-2003), принуден да се превърне в политически емигрант, след като в края на 60-те години срещу него е произнесена идеологическа присъда от режима в София и академичната му дейност е изолирана.

Неотдавна Нов български университет преиздаде на български език (през 1991 г. е първото й издание у нас в ограничен и отдавна изчерпан тираж) превърналия се в класика труд на Асен Игнатов, който тази неделя ви представям в електронната библиотека на desebg.com.

Кой е авторът на изследването на комунистическия манталитет

Асен Игнатов е роден през 1935 г. в Шумен. Там завършва гимназия, а след това философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Съученик и състудент е с Желю Желев. След дипломирането в университета е асистент по формална логика. По времето на Световния младежки фестивал в София през август 1968 г., още преди войските на Варшавския договор да нахлуят в Чехословакия, за да смачкат Пражката пролет, Асен Игнатов участва в общополитическите дискусии, които се провеждат в Софийския университет. Прави впечатление с ерудицията и интелектуалната си мощ.

През 1968 г. издава книгата „Тъга и порив по епохата” със свои есета, която предизвиква крайно негативна реакция на комунистическия режим. Ученият е обвинен в „ревизионизъм” и подлагане на съмнение на идеологията на комунизма. По стар изпитан метод във в. „Работническо дело” излиза унищожителна статия „Класово-партийният подход не е сезонна дреха”, с която вижданията на Асен Игнатов са разгромени. В статията за неговата книга е заключено: „Това е демонстративно отстъпление от класовия, марксистко-ленинския подход при оценката на обществените явления. Той не е мантия, която да се съблича или облича според сезона, а средство за оценяване на обществените явления и в този смисъл той е задължителен.” Игнатов е  уволнен от университета, а книгата му е забранена. Поставен в изолация и пълна възбрана да преподава и публикува. Успява да емигрира през 1972 г., използвайки пускането му на научна конференция в Брюксел.

Президентът Росен Плевнелиев е лансирал идеята за създаване на музей на Държавна сигурност в България по време на срещата с президента на Германия Йоаким Гаук.

Българският държавен глава е на двудневна официална визита в Германия.

Това стана ясно след срещата му с германския си колега. Един от въпросите, които двамата президенти са обсъдили, е пътят за преосмислянето на комунистическото минало.

Според Плевнелиев създаването на музей на Държавна сигурност може да се реализира до две години.

Президентът едва ли може да намери по-удачен привърженик за подкрепа на подобна идея в лицето на германския президент Йоаким Гаук, който е известен като правозащитник в бившата ГДР и първият ръководител на германската служба за разкриването на архивите на ЩАЗИ. Той е и горещ поддръжник на създаването на последователна държавна политика в Германия за справяне с наследството на комунистическото минало чрез изследването и прочита на архивите на репресивните служби от ерата на комунизма.

Самият пастор Гаук е гостувал неколкократно в България през последните години в качеството си на експерт в отварянето на досиетата и винаги е давал своята подкрепа на процеса за отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност.

Идеята за създаването на музей, който да даде представа за репресивния характер на ДС, беше лансирана от председателя на Държавна агенция „Архиви (ДАА) Мартин Иванов през 2011 г. Музеят ще бъде в подземията на държавните архиви на ул. „Московска” 5 в столицата, които навремето са използвани като арест от Държавна сигурност, а впоследствие и от милицията.

„Безкрайно съм щастлив, че идеята получи политическа подкрепа в лицето на президента Росен Плевнелиев”, коментира пред сайта desebg.com Мартин Иванов. Той посочи, че от 10 месеца ДАА работи по реализирането на проекта. По думите му фондациите „Конрад Адеануер” и „Отворено общество” вече са подкрепили финансово проекта за изработването на идейния и архитектурен план.

„Музеят условно ще бъде разделен на две части. Първата, която ще заема около 35 процента от площта, ще представлява автентични помещения – килии на ДС, чрез които ще се възстанови духа и атмосферата в подземията на Държавна сигурност”, посочи още Мартин Иванов. Останалите 65 процента от площта, с която ДАА разполага, ще бъде използвана за експозиции, които ще разкриват различни аспекти от дейността на репресивния апарат на БКП срещу българското общество през годините на тоталитарния комунистически режим.

Директорът на държавните архиви се надява, че властта ще финансира изграждането на музея. „Длъжни сме реализираме такъв проект, тъй като това е морален въпрос за обществото. То трябва да познава своето минало, за да не се повтаря”, заяви Мартин Иванов.

Президентът Росен Плевнелиев е вторият висш държавник, който се обявява за реализирането на подобен музей. Преди него идеята беше подкрепена от министъра на външните работи Николай Младенов в началото на тази година по време на правителственото заседание, на което МС прие становище в подкрепа на закона за досиетата по делото в Конституционния съд, заведено по казуса на бившия посланик и агент на ДС Стоян Сталев.

През 2011 г. с подкрепата на правителството министърът на културата Межди Рашидов успя да осигури финансирането на музей, който първоначално трябваше да бъде Музей на тоталитарното изкуство, но беше открит като Музей на социалистическото изкуство, поради което беше силно критикуван за подмяната на историческата истина.

В него са изложени предимно скулптори и произведения на изобразителното изкуство от периода на комунистическия режим и на практика музея по никакъв начин не може да претендира, че показва всички аспекти на изкуството по времето на тоталитаризма в България.