Сайтът desebg.com представя в своята електронна библиотека книгата, която разкри, че преди краха през 1989 г. комунистическото управление в България е изпаднало в неплатежоспособност два пъти – през 1960 г. и през 1977 г.

Така в печалната история на комунизма България става първата държавна от бившия Източен блок, която фалира 16 години, след като съветските войски окупират страната и дават възможност на комунистическата партия да вземе властта с преврат.

Благодарение на „Тайните фалити на комунизма” на разследващия журналист Христо Христов онези, които се интересуват от истината за икономическата политика и резултати от 45-годишното управление на България от БКП разполагат с алтернатива, различна от упоритите опити на някои професионални историци да представят този период от историята на страната в приемлив за по-лековерните хора образ, спестявайки основни факти, свързани с икономическата несъстоятелност и тайни банкрути на комунистическата власт.

Припомнянето на издадената през 2007 г. документална книга е актуално на публикуваните на desebg.com стенограми на пленума на ЦК на БКП за предложенията Българи да се слее със СССР през 1963 г. и 1973 г. и поредицата за тайната продажба на златния резерв от Живков при първия фалит през 1960 г.

Предлаганият текст е част от предговора на Христо Христов в книгата.

Преди няколко години беше публикувано международно изследване, в което освен глобалните промени в света се отчиташе и тенденция за засилваща се носталгия по комунизма в бившите социалистически страни. Явлението за България беше отразено със сериозни проценти.

Ако има важни исторически книги, които трябва да се познават от по-широката аудитория, то без съмнение „Третата национална катастрофа” на Веселин Ангелов е една от тях.

Тази неделя представям именно нея в електронната библиотека на сайта desebg.com.

Нейното съдържание обуславя и важността й – става въпрос за съветската окупация на България в периода 9 септември 1944 г. – 15 декември 1947 г.

Още от началото бързам да кажа, че документално поднесените факти в нея драстично се различават от пропагандирания десетилетия наред при комунизма образ и роля на Червената армия – „освободителка”.

Както самото заглавие на книгата подсказва присъствието на окупиралата територията на България съветски войски на 3-ти Украински фронт са бедствие за страната – истинска катастрофа за нейното политическо, стопанско и социално развитие.

Авторът на книгата е добре познат като член на комисията по досиетата „Андреев” и с книгите си посветени на македонския въпрос, а през последните години и с документалните сборници с документи от архивите на ДС, посветени на т. нар. възродителен процес.

Изключително в ползва на читателите Веселин Ангелов прави ретроспекция на българо-съветските отношения в историографията от периода на комунизма. Това е важно, тъй като от тези страници човек получава представа за характера и духа на публикациите по темата преди рухването на Берлинската стена през 1989 г.

Те са крайно идеологизирани и с подчертано пропагандна насоченост. Заглавията на някои от тях спестяват по-нататъшни коментари: „Ще пребъде векове”, „Навеки заедно, навеки вместе”, „Летопис на дружбата”, Съветската армия – освободителка на българския народ” и др. .

Има доста книги, представящи репресивния апарат на съветската комунистическа партия, но повечето от тях, включително и книги преведени на български, чиито съавтори са работили в тайните служби или архиви на Москва, като Олег Гордиевски („КГБ – Поглед отвътре”) или Василий Митрохин („Архивът на Митрохин”) акцентират преди всичко върху мащабната дейност на съветското външно разузнаване.

Една книга, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com, появила се на българския пазар преди две години, привлече вниманието ми с по-различното си съдържание.

„Репресивните методи на руските служби за Държавна сигурност” на Рупърт Бътлър разглежда в по-широк контекст системата на терор като модел на управление не само при болшевиките след 1917 г., но и преди това.

Авторът, който е журналист с няколко книги зад гърба си, посветени на Третия райх и Втората световна война, отделя още в началото цяла глава на историческите модели на терора. Ударението е поставено върху изградената тайната полиция „Опричники” от Иван IV „Грозни” – „зловещо съчетание от садист, мистик и първи носител на титлата „Цар”.

От началните 1000 души тя достига до 6000, като правомощията им умишлено са оставени неуточнени, за да се превърнат в синоним на терор.

Не случайно, след като взима властта Сталин подробно изучава репресивната система на „Грозни”, която му дава широка база за еволюцията на репресивния апарат, който изгражда.

В книгата е отбелязана и дейността на Специалната служба на царя при Петър I „Велики”, от когото Сталин също се възхищава.

В самостоятелна глава е разгледано началото на ЧК от 1917 г., която по отношение на правомощията й за обиски, изпращане в затвор или заточение при политическите репресии възприема практиката утвърдена при царската тайна полиция от XIX век, известна като „Охранка”. .

Днес се навършват 25 години от аварията в АЕЦ „Чернобил”. Тя е и най-сериозната технологична катастрофа в атомна електроцентрала през миналия век.

На 26 април 1986 г. се взривява четвърти енергоблок на атомната централа, като в радиационно заразяване са обхваща 19 руски региона или почти 60 000 кв. км, с население 2,6 млн. души.

Най-засегнати са териториите на Украйна и Беларус. Липсват точни сведения за жертвите на радиацията, но се смята, че са стотици хиляди. Ефектите от нея продължават и до днес.

Руският президент вчера Дмитрий Медведев награди 16 души, участвали в ликвидирането на последиците от аварията в Чернобилската АЕЦ.

„Основният урок от аварията в Чернобилската АЕЦ е, че е недопустимо да се скрива истината за подобни инциденти, заяви Медведев като подчерта, че „всеки опит да се скрие истината, се превръща в трагедия." .