На този ден преди 68 години Червената армия навлиза в България и при военна операция налага съветска окупация. Този ден не се отбелязва по никакъв начин от промените насам, а с него започва една от най-жестоките страници от най-новата българска история.

Миналата година сайтът desebg.com за първи път представи по-обстойно подготовката на окупацията на България и операцията по нахлуването на Червената армия.

Тя протича от 8 до 10 септември 1944 г., като протича без нито един изстрел срещу армиите на 3-ти Украински фронт, които навлизат от територията на Румъния и с десанти от Черно море.

Присъствието на съветски войски продължава до декември 1947 г. и на практика предопределя развитието на страната за следващия близо половин век.

За по-новите посетители на desebg.com сайтът предлага публикуваното миналата година видео по тези тема, което е с участието на актьорите Руси Чанев и Валентин Ганев. То може да бъде видяно – тук.

По-голямата част от събитията, с които в България ще бъдат отбелязани 25 години от падането на Берлинската стена и края на тоталитарната комунистическа система са ясни и ще стартират в дните след парламентарните избори на 5 октомври 2014 г.

Инициативният комитет „25 години свободна България” днес проведе в президентството втората си среща, на която бяха обсъдени и координирани различните инициативи и мястото им в календара на предстоящото честване на четвърт век от промените в Източна Европа.

Инициативният комитет беше учреден през юни тази година, като в него влизат около 30 общественици, историци, шефовете на държавните медии, политици от различни партии, репресирани от комунистическия режим, както и президентите Желю Желев и Петър Стоянов. Програмата на честването на годишнината от краха на комунистическия режим ще премине под патронажа на президента Росен Плевнелиев.

ГУЛАГ отдавна се е превърнал в синоним на съветската система за тежък принудителен труд и репресия. Съкращението на руски е акроним на Главное управление лагерей – името на Главно управление на наказателните лагери към НКВД (Народный комиссариат внутренних дел), название, зад което стоят тайните служби в СССР.

Съветските лагери за изправителен труд стават световно известни през 1972 г. с книгата на Александър Солженицин „Архипелагът Гулаг”. Оттогава до днес са публикувани редица спомени на оцелели в съветските лагери, както и исторически проучвания за ГУЛАГ. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям едно изследване на журналист, което се сочи за първата пълна документална история на съветските трудови лагери от възникването им след Руската революция до разпадането им в годините на гласността. Става въпрос за книгата на американската журналистка Ан Епълбаум, „ГУЛАГ – лагерите на смъртта”.

Обикновено западните изследователи трудно разбират случилото се в Източния блок, но на авторката на „ГУЛАГ” може да имате доверие. Тя ще ви спечели още с първите си редове. Епълбаум не само е прозряла, че смисълът на подобни изследвания е заключен във въпроса за автентичната памет към миналото, но и като опитен журналист използва стил, в който много успешно комбинира документалните свидетелства с разказа на ключови фигури и мемоарите на жертвите.

След над 5-годишна работа книгата е публикувана в САЩ през 2003 г. и на следващата година донася на автора Авторитетната награда за журналистика „Пулицър”. Преведена е на повече от 24 езика и за нея се изказват ласкаво хора като Збигнев Бжежински: „Монументална творба, която вечно ще стои като паметник на безбройните жертви на ГУЛАГ и като позор на всички онези, които го отричаха” и като Хенри Кисиндржър: „Съчетавайки педантичното изследване с множество разкази на оцелели „ГУЛАГ” осветлява мрачния свят, в който милиони умират при неописуеми условия”.

Потомци на оръжейниците, създали българската отбранителна промишленост между двете войни 1919-1941 г., и граждани в Казанлък и Сопот почетоха 60-годишнината от ликвидирането на оръжейните специалисти от Държавна сигурност по заповед на Москва.

Инициативата е на Общобългарския комитет „Генерал Иван Вълков” в Казанлък.

„На този ден всяка година се прекланяме пред паметта на оръжейните специалисти, заплатили с живота си създаването на българската отбранителна промишленост”, заяви пред сайта desebg.com Йордан Маринов, председател на комитета.

През 1948 г.  е арестуван ген. Димитър Томов, началник на отдел „Военна промишленост” , а след него и всички началници на държавните военни фабрики - „Арсенал” в Казанлък, ВМЗ в Сопот, Държавните самолетни фабрики в Казанлък и Ловеч, Държавните ремонтни работилници в Карлово и София.

Петимата директори са съдени от специален военен съд с председател ген. Димитър Димов, съветски политимигрант. На смърт са осъдени трима души, а останалите на доживотен затвор. .