Множество от граждани, репресирани, общественици, българки емигранти и политици се събраха днес пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК, за да отдадат почит към паметта на загиналите по време на тоталитарния комунистически режим.

По този начин част от българското общество изразява своето отношение към датата 9 септември 1944 г., на която с помощта на Червената армия в България властта е дадена в ръцете на БКП.

Днес се навършват 68 години от този ден, който поставя България за близо половин век в зависимост от съветската система и я превръща в част от Източния блок.

Панихида отслужиха Неврокопският митрополит Геласий и отец Александър от алтернативния синод на Софийския митрополит Инокентий.

Организатор на традиционното от 1999 г. поклонение пред най-големия Мемориал на жертвите на комунизма в страната са представители на Съюза на репресираните от комунистическия терор.

Сред дошлите да сведат глави в памет на жертвите бяха Стоян Груйчев, бивш зам.-кмет на общината и един от инициаторите за създаването на Мемориала, бившият конституционен съдия Станислав Димитров, Юлия Берберян, публицистът Стоян Райчевски, новият председател на СДС Емил Кабаиванов, депутатът от ДСБ Иван Иванов и др.

Сайтът desebg.com и разследващият журналист Христо Христов ви канят на премиерата на новата му книга „Операция МАРАТОН” за кражбата на оригинала на „История славянобългарска” от бившата Държавна сигурност.

Премиерата ще бъде на 17 декември (понеделник) 2012 г. от 18.30 ч. в галерия „Снежана” на ул. „Денкоглу” №30 (на ъгъла с бул. „Витоша”).

Книгата ще бъде представена от проф. Кирил Топалов, а издателство „Сиела” и авторът са се погрижили за приятни изненади по време на премиерата. Изданието може да бъде намерено на книжния пазар от понеделник.

Разследването за операцията за кражбата на Паисиевата история от Първо главно управление на ДС е едно от големите разкрития, направени през последните години в резултат на изследване на архива на Държавна сигурност.

То е и първото архивно откритие с важна за българската история факти, което е осъществено в читалнята на комисията по досиетата със съдействието на независимия държавен орган.

Христо Христов има богат опит в проучването на архивите на ДС и е един от малкото, които е водил успешни съдебни битки за достъп до тях, осъждайки бившия министър на вътрешните работи Георги Петканов и бившия директор на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров.

„Три са причините за появата на книга – пише в предговора авторът. – Първата е съществуването на действащ закон за архивите на бившата Държавна сигурност. Втората е дейността на комисията по досиетата. И третата причина е законовата възможност за достъп до разкритите от комисията данни за агентурното минало на проверени от нея лица, както и до целия архивен масив на репресивния апарат на БКП”.

Освен с документите на ДС, авторът е работил и с важни архиви на Секретариата на ЦК на БКП и на Политбюро, а също така и с архивни материали от дипломатическия архив на Министерството на външните работи за съдбата на българския манастир „Зограф” и на българските монаси в Света гора след 9 септември 1944 г. Разследващият журналист е интервюирал редица бивши служители на ДС, свързани със случая, както и президента Петър Стоянов.

Българският политически и обществен елит пропусна да покаже, че уважава собствените си парламентарни решения и да даде пример на обществото за принадлежност към политика на Европейския парламент за изграждане на обща европейска памет.

Това пролича в Европейския ден за възпоменание на жертвите на националсоциалистическите и комунистическите тоталитарни режими – 23 януари.

Единствено евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), който от началото на тази година е зам.-председател на Комисията по външна политика на Европейския парламент, присъства като политическо лице на възпоменанието пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим пред НДК.

Неговото присъствие не е изненада. Той е последователен в изясняването на истината за близкото минало. През 2010 г. Андрей Ковачев организира в Европейския парламент конференция за българската съпротива срещу комунистическия режим, подкрепя сайта desebg.com, финансира разпространението на dvd филма „Горяни” на Атанас Киряков.

Освен евродепутата на поклонението уважиха председателят на Държавна агенция „Архиви” Мартин Иванов, бившият зам.-кмет на София Стоян Груйчев и бившият депутат Дянко Марков. Множеството се допълваше от репресирани, граждани и журналисти.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com представям втората част на забележителната книга на британския историк Кристофър Андрю и бившия съветски разузнавач Олег Гордиевски – „КГБ – поглед отвътре” или тайната история на неговите чуждестранни операции от Ленин до Горбачов.

Авторите започват тази част с подчиняването на Полша, ГДР, Румъния, България, Унгария и Чехословакия на Сталиновата политика и поставянето им под съветско влияние и контрол. Макар и на една страница ситуацията в България е описана така:

„Българската столица София е завладяна от комунистите по-бързо дори и от Букурещ. Подсилен от славянофилските симпатии към Съветска Русия, комунизмът, без изобщо да представлява някаква внушителна сила в българското общество, има много по-здрави корени, отколкото в Полша и Румъния. България има репутацията на страна, отглеждаща най-качествените болшевики за Коминтерна между двете световни войни.

С успешната си защита в Лайпциг срещу нацисткото обвинение за подпалването на Райхстага през 1933 г. обаятелният български комунист Георги Димитров става герой на антифашисткото движение. Той е последният Генерален секретар на Коминтерна от 1935 г. до 1943 г. Когато Червената армия пресича българската граница през септември 1944 г., доминираният от комунисти отечествен фронт извършва успешен държавен преврат.

Само за три месеца членската маса на комунистическата партия нараства от 15 000 на 750 000 души. Комунистическата народна милиция, изместила дотогавашната полиция, и ръководена от НКГБ (Народный Комиссариат Государственной Безопасности СССР (1941, 1943-1946 г.) тайна полиция установяват режима на терор. Дори Димитров отлично знае, че неговият телохранител и шурей Вълко Червенков, когато е спасил по време на големия терор, е вербуван от тайната полиция да го шпионира.

След четиримесечно коалиционно правителство през януари 1954 г. властта е завзета от мнима коалиция между комунисти и техни симпатизанти. Фалшифицираните избори през ноември 1945 г. осигуряват на Отечествения фронт 88-процентно мнозинство. Въпреки смелата ариегардна съпротива на останките от опозицията България става народна република през декември 1947 г. Тя се превръща в най-верния поданик от всички съветски сателити през следващите десетилетия.”