Преди няколко месеца в една от книжарниците „Хеликон” една малка книжка привлече вниманието ми – „От Лайпцигския процес в сибирските лагери”. Става дума за спомените на Благой Попов, комунистически фукционер, известен като един от тримата подсъдими в процеса за подпалването на Райхстага през 1933 г. заедно с Георги Димитров и Васил Танев. Представям ви я тази неделя в електронната библиотека на desebg.com.

„Тук няма нищо измислено, преукрасено, тук всяка дума е за съжаление горчива действителност. Тази глава е летопис на страшни дни и събития, в които аз по зла ирония на съдбата бях неволен участник и свидетел”. С тези думи авторът Благой Попов започва своите спомени за преживяното в Сталинова Русия.

Провъзгласен за един от героите на т. нар. Лайпцигски процес през есента на 1933 г. за подпалването на Райхстага Благой Попов логично се озовава в СССР. Той напуска своята родина България 10 години по-рано след опита на комунистическата партия да вдигне въстание през 1923 г., подкрепяна тайно от съветските специални служби с цел да дестабилизира властта в страната.

През 1934 г. Попов подновява работата си в Комунистическия интернационал на младежта, а неговия съпроцесник Танев – в профсъюзите. Димитров е издигат от Сталин за председател на Комунистическия интернационал. След Лайпцигския процес и тримата стават съветски поданици.

Сталиновите чистки през 1937 г.

Началото на спомените на Благой Попов е свързано с 1937 г., когато в навечерието на 20-годишнината от т. нар. Октомврийска революция Сталин инициира поредната параноична вълна от репресии в страната. Нейна жертва са и голяма част от чуждестранните комунистически функционери, сред които и много български комунисти.

По това време Благой Попов се опитва да завърши образованието си, прекъснато в България, в Химическия факултет на Всесъюзната промишлена академия „Сталин”. През пролетта на 1937 г. Попов става свидетел на изфабрикувания от Сталин процес срещу маршал Михаил Тухачевски и няколко генерали. „Едва минало ехото от процеса на Тухачевски, когато изневиделица дойде процесът на група членове на ЦК на ВЛКСМ, сред които Лукиянов, секретар на Московския областен комитет на комсомола и секретар на ЦК, Салтанов, редактор на вестник „Комсомолская правда” и други”, пише Попов. Набелязаните са набързо осъдени и разстреляни като предатели и шпиони.

Сайтът desebg.com публикува статия на Красен Станчев, с която се припомня едно ключово събитие, случило се точно преди 23 г. – на 3 ноември 1989  г. Става дума за шествието на  „Екогласност“ в столицата,  в което участват над 4000 души.

Това е първата неофициална демонстрация, разрешена по време на комунистическо управлението. В Народното събрание е внесена петиция с 12 000 подписа срещу проектите ВК „Рила“ и ХК „Места“.

На 3-ти ноември 1989 г. се състоя относително масова и добре отразена демонстрация на българската опозиция от края на комунизма.  Ние я нарекохме „шествие”, за да не попадне под забрана на столичните власти.

За разлика от другите предшестващи демонстрации (на русенските майки, на Дружеството за защита на правата на човека, на Подкрепа и пр.) особеното бе именно, че тя бе добре посетена и стана известна на българската и международната общественост.  Най-необикновеното преживяване бе трикратното скандиране „Демокрация”, което отне около 15 секунди и бе последвано от звъна на камбаните на катедралата.

Като изключа някои от книгите на проф. Диню Шарланов и още няколко издания в България не са много изследванията, посветени на Държавна сигурност като система. Една от малкото такива е книгата на историка Момчил Методиев (1969) „Машина за легитимност”, която представям тази седмица в електронната библиотека на сайта desebg.com.

„Държавна сигурност е травмата на българския преход. Вероятно най-дискутираният въпрос след неговото начало, темата за Държавна сигурност и нейното наследство, фокусира в себе си битката за оценката на комунистическото минало и начина, по който преходът беше извършен в България”, пише в увода си авторът.

Той мотивира изследването си с факта, че до 2008 г. ДС остава затворена за историците. Репресивен апарат на комунистическата държава дотогава е обект на множество мемоари на бивши служители в системата, а също така и на журналистически изследвания, някои от които ценни, тъй като стъпват на непроучени дотогава архиви.

От тази гледна точка „Машина за легитимност” е първият опит за по-цялостно представяне на ДС като система. Неговата цел е да се направи реконструкция на мястото и ролята на ДС в изграждането и функционирането на комунистическия режим в България.

Самият автор се сблъсква с ограничението на достъпа до архивите на ДС (книгата е писана в началния период, след приемането на закона за досиетата от декември 2006 г., когато все още документите на Държавна сигурност не бяха прехвърлени от МВР на комисията по досиетата, да не говорим за недостъпния архив на Първо главно управление на ДС).

„Моето убеждение, формирано вследствие на запознаването с достъпните архиви е, че Държавна сигурност трудно може да бъде определена като защитник на българската национална сигурност. В най-добрия случай може да бъде описана като пазител на партийната сигурност на Българската комунистическа партия”, посочва Момчил Методиев. .

На 3 октомври навършват 22 години от обединението на Германия, едно от най-важните събития на ХХ век. Свикнали сме да определяме миналия век като един от най-трагичните в европейската история, като време, в което във всекидневната ни реч навлязоха нови думи като „тоталитарна диктатура”, „световна война”, „студена война”, „етническо прочистване” и др.

Думи, зад които се крият милиони човешки съдби, преживели травмата от войната, диктатурата, политическото или етническото преследване. Но въпреки това,  Обединението на Германия и последвалото обединение на Европа ни дават основание да определим ХХ век и като век на надеждата – надеждата за помирение и възвръщане на мира на нашия континент.

Обединението на Германия и Европа през погледа на човек отсам Стената

Темата за Обединението на Германия и на Европа може да бъде разгледано в  различни аспекти. Единият аспект е историческият – той предполага безпристрастност и дистанцираност от събитията, представяне на различни гледни точки. Вторият подход е политическият – той търси  последиците от историческото събитие, преценка на позитивите и негативите, до които е довело това събитие. Третият аспект е личният, при който  на преден план стоят пристрастност  и лично отношение.