„Нито лагерите, нито смъртните присъди, нито опитът да бъде смазано различното мнение успяха да сломят свободата на човешкия дух в България”, заяви президентът Росен Плевнелиев днес в речта си пред Мемориала на жертвите на комунизма, където се състоя възпоменателна церемония в Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари.

Държавният глава беше категоричен, че именно уроците от миналото ни задължават да не приемаме свободата за даденост, а да се борим за нея и да я отстояваме ежедневно. „Важно е да не забравяме, че дори през времето на тоталитарния режим имаше хора, които с цената на живота си и бъдещето на децата си отстояваха правото си да се наричат свободни“, подчерта президентът.

„1 февруари не е ден, в който отбелязваме зверствата и престъпленията на един тоталитарен режим, а е ден на признателност и почит към жертвите на комунизма. Наша отговорност е да помним делото и идеалите на всички онези, чиито мечти и стремежи са били винаги недокоснати от Желязната завеса – тези, с които се гордеем и които днес почитаме”, добави президентът.

Пътуващата изложба „България 1944-1989 г.: Забранена истина”, посветена на репресиите на комунистическия режим върху българската нация, беше открита на в сряда в Бургас.

Изложбата е дело на Фанна Коларова, Стоян Райчевски, Ирена Даскалова и Радостина Георгиева и е разработена от сдружение „Библиотека в памет на жертвите на комунизма" с подкрепата на германската фондация „Осмисляне на миналото" и фондация „Конрад Аденауер”.

„В Германия имаме сериозен опит с диктатурите, но за разлика от България, при нас се издават учебници, тази история се изучава в училищата, има музеи за жертвите на репресиите и това не се забравя”, заяви д-р Марко Арндт, ръководител на регионалното бюро на фондация „Конрад Аденауер” в България.

По думите му има много хора, които са живели по времето на режима и които казват – е, какво толкова, не е било толкова зле. „И именно на това разчитат партиите с тази идеология, които продължават да управляват и сега”, добави той.

Напоследък не един или два коментара за политическите събитията в България през последната половин година се свързват с влиянието на руската политика у нас и стратегическите интереси на Москва, с които страната ни е превърната в заложник, а днешните управляващи – сервилните изпълнители на руската воля.

Как Русия днес реализира своите планове и цели, на какво се крепи властта на Кремъл и защо политиката на Запада търпи провал? Отговор на тези въпроси могат да бъдат намерени в книгата на Едуард Лукас „Новата студена война”, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com. Дългогодишният кореспондент на сп. „Икономист” в Русия предлага един много точен анализ на случилото се в бившия Съветски съюз в годините на разпада му в началото на 90-те години на ХХ век, през раждането на руските олигарси около президента Елцин до изграждането на новия безотказен властовия механизъм при бившия сътрудник на КГБ Владимир Путин.

Това е „новата студена война”, която по думите на политолога Иван Кръстев, автор на предговора към изданието, се води с пари, природни ресурси, дипломация и пропаганда. Идеологическият конфликт на новата студена война е между невярващия в закона руски национализъм и западния мултилатерализъм. Посланието на автора е, че Западът губи тази нова война и като че ли не си дава сметка, че тя е започнала.

За онези, които не са запознати с книгата на британския журналист Едуард Лукас, когато тя се появи в България през 2008 г., тя ще бъде още по-интересна, защото четейки я те ще могат да се убедят в правотата на авторовите изводи по отношение на руската политика и реализирането й през последните пет години.

„Ако наистина има страна, в която появата на тази книга е важна, то тази страна е България”, посочва Иван Кръстев. – Ако вярваме на социологическите проучвания, българското обществено мнение е най-проруското обществено мнение в Европа... Това, което отсъства в българския дебат, е един критичен поглед към политическите процеси в Русия”. За разлика от България с появата си през 2008 г. книгата на Едуард Лукас се превърна в бестселър в балтийските републики, Полша и Грузия. Неговият анализ на ситуацията до голяма степен отразява начина, по който обществата в тези страни гледат на случващото се в Русия и в отношенията между Москва и Запада.

„Трябва да кажем на младото поколение, че и фашизмът, и комунизмът са еднакво страшни за човечеството, култура, цивилизация”. Това заяви президентът Желю Желев на 10 ноември 2014 г. при откриването на изложбата „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие 1953-1964”, организирана от Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви” на 10 ноември 2014 г. в Музея на социалистическото (тоталитарно) изкуство.

Днес е национален траур по повод смъртта на първия демократично избран след промените държавен глава, а сайтът desebg.com публикува неговата последна публична реч (виж аудио файла по-долу).

„Неслучайно Съветският съюз става първата тоталитарна комунистическа държава в света. По неговия модел и Хитлер се опита да направи на основата на националсоциализма да направи подобен на болшевишкия модел”, заяви тогава Желев, който през последните години обръщаше внимание на преосмислянето на комунистическото минало и проблемите, свързани с него.