В прехода от комунистически режим към демократична система на управление новите елити са изправени преди решаването на проблема за възстановяването на истината и справедливостта. Предизвикателството е да се разкрие и изясни истината и евентуално да се потърси отговорност на виновните за злоупотреби с власт и престъпления сред представителите на стария режим на управление.

Въпросът за търсенето на отговорност на престъпленията на комунизма става актуален в България веднага рухването на системата през ноември 1989 г. Отговорностите за престъпленията следва да се разглеждат в два аспекта – моралното осъждане и съдебна осъждане.

Морално осъждане

Моралната отговорност е свързана с отхвърлянето и разграничаването от тоталитарното минало, което политическите партии предприемат преди първите демократични избори през юни 1990 г. Това се отнася и до правоприемникът на БКП – Българската социалистическа партия (БСП), която декларира, че „БСП се отказва завинаги от деформациите и извращенията”. Характерно за наследницата на БКП е, че нейните нови лидери Петър Младенов и Андрей Луканов, публично прехвърлят отговорността на състоянието на страната върху доскорошния партиен и държавен ръководител Тодор Живков.

Днес, 1 февруари 2013 г., за трета поредна година България чества Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

През 2011 г. правителството на Бойко Борисов прие на тази дата официално да се почитат жертвите на комунизма. В мотивите си кабинетът посочи, че „1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т. н. Народен съд. Той става знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ”.

Малко известен факт е, че предложението за официалното утвърждаване на тази дата е на незабравимия Дими Паница. То е внесено в Министерския съвет от името на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев стана първият действащ държавен глава, който участва в специална тържествена церемония на 1 февруари пред Мемориала на жертвите на комунизма с отдаване на военни почести.

 Преди това той беше призован с отворено писмо от репресирани от комунистическия режим да отдаде почит на 1 февруари, което ще е важен знак, че жертвите на комунизма не са забравени.

През 2010 г. една сериозна група от над 20 различни представители на българското общество, преживели целия спектър на репресии на комунистическия режим, се озова в Европейския парламент. На 17 ноември 2010 г., точно 21 години след оттеглянето на Живков на 10 ноември 1989 г. тези сънародници, които олицетворяваха забравените герои на съпротивата срещу управлението на БКП, се докоснаха до обетованата земя на онези свободна Европа, за която няколко милиона българи можеха само да мечтаят преди повече от две десетилетия.

На 6 януари 2013 г. се навършиха 13 години от смъртта на един от най-автентичните антикомунисти – основателят на Независимото дружество за защита на правата на човека Илия Минев (1917-2000). В електронната библиотека на desebg.com представи книгата на д-р Иван Гаджев за този забравен борец за човешки права – „Непримиримият Илия Минев”.

Публикацията предизвика голям интерес и това ме провокира да потърся връзка с Иван Гаджев, който живее от края на 60-те години в САЩ. Освен интервюто, което той даде, д-р Гаджев изпрати и специален текст, посветен на големия българин Илия Минев, който публикувам по-долу. Очаквайте интервюто с Иван Гаджев утре.

Христо Христов

 
Илия Минев ни даде неповторимия пример на мъченически и самоотвержено пожертвани здраве, щастие, живот. До средата на 1987 г. нямах представа за неговата личност. Името му започнах да срещам оттогава в бюлетина на радио „Свободна Европа”, който приятели със сходни на моите интереси и убеждения имаха грижата редовно да получавам. Този служебен обзор представляваше непрекъснат извор на новини от българския и западния печат, на коментари по политически, религиозни и други теми. Веднъж реших да се обадя по телефона на смелия, несломим борец за правата на човека в България и да му изразя своята морална подкрепа и възхищение.