Има книги в България, създадени след промените само с една единствена цел – да дезинформират. Тази неделя в електронна библиотека на desebg.com ви представям една от тях – „От Девети до Десети”. Задачата й е да опакова комунистическия режим в една удобна и далеч по-приемлива опаковка за времето между 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г.

Представям си родените след 1990 г. млади хора, които могат да бъдат и част от днешните протестиращи студенти, как биха били заблудени от внушението на книгата, ако попаднат на нея и приемат съдържанието й за чиста монета.

Достатъчно е обаче да читателят по-внимателно да се вгледа в хората, които стоят зад изданието, за да разбере, че целта е да повярваш на посткомунистическата пропаганда.

В случая зад този опит да се покажат „успехите” на т. нар. социализъм стои последния началник на отдел 06 на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов. Той пък от своя страна е впрегнал две имена със сериозно място сред историците – акад. Георги Марков и проф. Александър Фол.

Когато през 2004 г. книгата е издадена те вероятно не подозират, че отменения две години преди това закон за досиетата при кабинета Симеон Сакскобургготски толкова скоро ще се върне (през 2006 г.), така че българското общество действително да знае кой кой е – с истинската му паралелна биография в репресивния апарат на БКП по времето на комунизма.

С разкриването на досиетата след 2006 г. стана ясно, че акад. Георги Марков е агент на Първо главно управление на ДС под псевдонима „РОМАН”, а проф. Александър Фол е една от значимите фигури в същото управление – идеолог на културно-историческото разузнаване (поради смъртта на професора през 2006 г. не назовавам качеството, в което Фол е работил в ДС).

Днес с поклонение пред жертвите демократична България отбелязва 73 години от 9 септември 1944 г., когато с помощта на съветската окупация Българската работническа партия (комунисти) идва на власт.

Датата е черна за българската история, защото потапя страната в невиждан терор, политически реваншизъм и неоправдано насилие.

9 септември 1944 г. откъсва България от демократичния свят за близо половин век. Деветосептемврийският преврат е предпоставката, с която е поставено началото на съветизацията на страната и изграждането на тоталитарна комунистическа диктатура по образец на Кремъл.

Само в първите няколко месеца след 9-ти септември са избити без съд и присъда между 18 000 и 30 000 души.

 
Кольо Колев (1940) е от Ловешкото село Торос и е бивш лагерист от концлагера „Слънчев бряг” край Ловеч. Бил е за кратко, но това му стига. Причината за въдворяването му е отказът му да отиде на бригада и спречкване с по време на забава. От лагера го измъкват спорни деятели, които се застъпват за него, тъй като ученик е тренирал борба. Кольо Колев е единственият от оцелелите бивши лагеристи от лагера, който всяка година от 1990 г. присъства на годишните поклонения в памет на жертвите на каменната кариера край Ловеч.

И този март 2014 г. той отново беше сред гражданите, почели паметта на хората, преминали през лагерите на комунистическия режим. Сайтът desebg.com публикува изказването му.

Скъпи приятели, винаги, когато от 1990 г. идвам тук, имаше и други оцелели. Последните няколко години се взирам във всеки един, който е тук. Да мога да срещна още някой като по чудо оцелял.

Взирам се и вече не ги виждам. Винаги, когато дойда на кариерата, отивам там, където беше лобното място на бай Иван Карадочев. Отивам там, паля свещица и по 15-20 минути не мога да се съвзема.

Към имената на политическите затворници Илия Минев, Харалан Попов, Борис Арсов, Георги Заркин, Володя Наков и Стефан Вълков – героични примери, олицетворяващи съпротивата срещу комунистическия режим зад решетките, можем да прибавим още две имена – на Васил Узунов – Чирпански и Хайг-Арам Пилигян.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям книгата, която е съхранила паметта за техния героизъм в затворите на комунистическа България „Светците ги съдят” на Никола Алтънков.

За автора

Никола Алтънков е  роден през 1932 г. в София. Завършва английска филология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски”. Напуска България през 1965 г. и става политически емигрант. Активно участва в българската емигрантска политическа организация Български национален фронт (в изгнание).

В САЩ завършва история в Калифорния. Доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара и професор в същия, магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк от 1984 г. и на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“ от 1975 г. Преподавал е в американски висши училища и е работил в различни научни институти в САЩ.

Завръща се в България през 1995 г. Автор е на трудове по история, политология, социология и икономика.

За написването на „Светците ги съдят” Никола Алтънков черпи вдъхновение от труда на Джон Кенеди „Образци на смелост”, описала борбите на осем американски сенатори, отстоявали своите политически възгледи с непоколебима увереност. Алтънков познава лично и двамата българи, на които е посветена книгата. Представя ги като хора, живели в две епохи – преди 9 септември 1944 г. и след съветската окупация по време на режима на БКП. Хайг-Арам Пилигян е роден през 1922 г., а Васил Уунов през 1928 г.

Никола Алтънков ги описва така: