Не са много хората, жертви на Държавна сигурност, които са прочели досиетата си и след това са споделили публично съдържанието им. Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям точно един такъв случай.

През 2002 г. политическият емигрант Тончо Карабулков издаде книгата „Досие: Изменник на родината”. По-късно на основата на този разказ във Франция, където Карабулков живее, беше заснет и документален филм под заглавието „Справка”.

На 8 февруари 1949 г. двама младежи от Бургаско преминават границата с Турция при Резовска река. Единият от тях е Тончо Карабулков, член на Младежкия земеделски съюз, чиято дейност е преустановена, след като две години по-рано комунистическият режим ликвидира политическата опозиция в България и опозиционните партии са разтурени.

Утрото на този ден е слънчево и студено. Емигрантът го е запомнил за винаги. „В ушите ми още пищят виковете и зловещият лай на граничните кучета. Никога няма да забравя как бягахме по нанадолнището и как се хвърлихме в река Резвая (Резовска), границата между двете държави”, описва този момент в спомените си Карабулков.

В политическа емиграция

След Турция преминава през италианските емигрантски лагери. През 1950 г. пресича нелегално френско-италианската граница и се установи в Париж. „В продължение на 44 години от моя непрекъснат престой във Франция аз запазих статута си на политически емигрант. Женен за французойка и жител от толкова години на тая страна, аз можех отдавна да поискам да бъда натурализиран французин. Но не исках. Бях напълно интегриран в тези страна, но държах да остана политически емигрант”, посочва Карабулков.

Роден в село Българово (днес град), Бургаско той не забравя България. Води активен политически живот като публикува множество статии в на изданията на Българския национален комитет: в. „Свободна и независима България”, сп. „Освобождение”, в. „Ла Бюлгари либр е ендепандант”. Член е на редакционния комитет на „Освобождение”, председател е на Младежката секция на БНК за Европа. Става редактор на в. „Младежка борба” и член на Ръководството на Българското освободително движение, както и на редколегията на сп. „Бъдеще”.

След промените

 Завръща се в родината си през 1991 г. За кратко е директор на в. „Земеделско знаме”. От Франция сътрудничи на „Литературен форум”, „Черноморски фар”, „Век 21”. Автор е на няколко книги на български и на френски език: поезия, белетристика, романи, исторически проучвания за живота на Никола Петков. Директор е на френското сп. „Ревю периодик”, основано през 1998 г.

Учени и историци от Нов български университет, СУ „Св. Кл.Охридски”, Великотърновския университет, БАН и Държавна агенция „Архиви” призоваха в учебните програми в училищата и във ВУЗ да залегне по-сериозно темата за комунистическото минало.

Това те направиха на научната конференция  „Съпротивата на срещу комунистическия режим в България 1944-1989 г.”, която се откри днес в София. Домакин на форума е НБУ, а съорганизатор на събитието е Съюзът на репресираните в България след 9 септември 1944 г.

Целта на конференцията е освен научния принос да бъде предизвикан обществен дебат за близкото комунистическо минало.

В продължение на два дни форумът ще обсъжда проблеми, свързани с малко известни факти на обществото за съпротивата против комунистическото управление в страната след 9 септември 1944 г.

„Младите не знаят какъв смисъл да дадат на думата репресирани. Затова трябва в обществото да се говори по тези проблеми от миналото.  Ако не помним не може да станем по-добри хора утре”, заяви при откриването на форума доц. Десислава Бошнакова, зам.-ректор на НБУ.

Винаги съм се питал толкова ли са трайни пораженията от комунистическата пропаганда и манипулация върху онези хора, които с носталгична въздишка казват: при социализма се живееше добре. Имаше работа, имаше безплатно образование, имаше безплатно здравеопазване.

Как тогава управлението на БКП не продължи да твори блага за хората, а взе, че се сгромоляса? Въпрос, който същите тези хора сигурно никога не са си задавали или ако са имали някакви съмнения са се задоволили с обяснението на комунистите, че Горбачов провалил социализма.

Истината е съвсем друга. И тя е, че няма нищо безплатно. Още повече при т. нар. социализъм, когато развитието на страна и различните социални придобивки са за сметка на дългове, за които обществото изобщо не знае. Дългове в долари, които до 60-те години са предимно от съветски банки, а след това и от западни кредитни институции до краха през 1989 г.

Не е осъдително управлението на една държава да взима кредити, но престъпление е когато не е в състояние да ги връща и десетилетия наред държи собствените си поданици в неведение за действителното икономическо развитие на страната. В българския случай накрая не провалилата се БКП, а цялото общество плаща и продължава да плаща сметката на неуспешното й управление.

Ако използвам фразата на президента Клинтън „икономиката, глупако”, с която през 1992 г. спечели изборите, струва ми се подходящо за случилото се в стопанския живот на България при комунизма тя да бъде перифразирана в „дълговете, глупако!”   

Затова тази неделя ви представям в електронната библиотека на desebg.com книгата на Даниел Вачков и Мартин Иванов „Българският външен дълг 1944-1989”. Изследването на двамата историци е посветено на  банкрута на комунистическата икономика. Книгата се появи през 2008 г., година след публикуването на „Тайните фалити на комунизма”, в която за първи път бяха очертани трита момента, в които управлението на БКП при Тодор Живков изпада в несъстоятелност и не е в състояние да изплаща външния дълг – 1960 г., 1977 г. и 1989 г.

Книгата „Българският външен дълг 1944-1989”, дава перспективата на развитието на  външните задължения при комунизма. В нея детайлно са разглежда фалитите на комунистическото управление, които авторите определят с термина „дългова криза” и предпоставките за тях.

„Несъмнено проучването на темата има важно значение не само за развитието на научните разработки върху най-новия период от българската история, но и дава някои отговори на напълно актуални проблеми, свързани с по-нататъшното стопанско развитие на страната, с контактите й с международните финансови институции”, посочват в увода двамата историци.

Сайтът desebg.com ви предлага фоторепортаж от 1 февруари – Деня на признателност и почит на жертвите на комунизма. Какво се случи днесв столицата? Официалното честване на тази дата се утвърди на най-високо държавно ниво. Миналата година президентът Росен Плевнелиев участва в церемонията пред Мемориала на жертвите на комунизма край НДК, а тази година това стори вицепрезидента Маргарита Попова.

В речите и на двамата се съдържат оценки, които обществото има нужда на чуе.

Тази година за първи път (дали конюнктурно или не това ще покаже времето) Светият синод извърши панихида в патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски” макар и в полупразна зала.

Присъствието на много репресирани, политици, общественици на този ден край Мемориала на жертвите на комунизма, показва, че този Ден започва да се утвърждава в обществото.

Край Мемориала на жертвите на комунизма днес можеха да бъдат видени много лица. Сред официалните бяха вицепрезидентът Маргарита Попова, президентът (1990-1997) Желю Желев, зам.-министърът на отбраната Августина Цветкова, посланикът на Франция Филип Отие, председателят на СДС Емил Кабаиванов, лидерът на Народна партия „Свобода и справедливост” Корман Исмаилов, председателят на Съюза на репресираните Драго Михалев, депутатите Касим Дал, Лъчезар Тошев, Мартин Димитров, Иван Иванов, секретарят на президента по културната политика проф. Кирил Топалов, председателят на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, Юлия Берберян, бившият служебен премиер Ренета Инджова, режисьорите Евгени Михайлов и Атанас Киряков, историкът Момчил Методиев, писателят Димитър Бочев, общинските съветници Вили Лилков, Борислав Бориславов и др.