|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
33 години след убийството на Георги Марков: От устата на автора – в ухото на съдбата ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Цвета Трифонова   
Неделя, 11 Септември 2011 14:49

По повод 33-годишнаната от убийството на Георги Марков сайтът Държавна сигурност.com предлага текст на Цвета Трифонова, който посветен на творчеството на писателя. Публикацията е фрагмент от студия  върху есетата  на Георги Марков „До моя съвременник”.Цвета Трифонова (1944) завършва през 1979 г. завършва българска филология и история в Софийски университет “Св. Кл. Охридски” с първа  за времето си дипломна работа за  Стефан Стамболов.

От 1981 г. работи като специалист  в сектор “Литературно изворознание”  в Института за литература при БАН. Публикувала е над 100 студии, статии, рецензии в научни сбор­ници, литературни списания, вестници  и справочници. Съставител, редактор  и автор на предговори и справочни апарати на книгите “Мойра. Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов” (1996); “Война” (2001), роман от Яна Язова, подготвен за печат по чернови от архива на писателката; “Данаил Крапчев и в. Зора. Незабравимото".

 

Редактор и автор на  предговор, бележки и приложения към романа “Покривът” от Георги Марков (2007). Цвета Трифонова  е автор на книгите “Архив Никола Вапцаров. “Аналитичен опис” (1990); “Писатели и досиета. Политико-литературни очерци и документи” (2004, 2007); “Никола Вапцаров. Текстът и сянката. Текстологични прочити и анализи” (2004). Изследва творчеството на Георги Марков в поредица от студии: Пиесата "Комунисти". Взривяване на мита"; "Покрив без основи"; "Бял ангел с бели крила"; Задочни репортажи за България. Биобилографски сюжети"; "Никола Вапцаров и Георги Марков - паралели, сходства, противостояния". .
продължава>
 
НРБ от началото до края ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 23 Септември 2012 20:40

След „История на Народна република България” Институтът за изследване на близкото минало издаде през 2011 г. книгата „НРБ от началото до края” – втори мащабен опит за представяне на историята в 45-годишния период на комунистическия режим у нас.

Защо се наложи институтът да предложи втори  вариант на историята на комунистическото управление в страната в периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г.? Причините са две. Първо, защото в „История на Народна република България” акцентът е изместен повече към теоретичната част за случващото по време на комунизма. И втората е, че в този първи опит са пропуснати някои съществени исторически факти.

„НРБ от началото до края” предлага историята за комунистическото властване, като в структурно отношение авторите й стъпват върху три основни периода. Първият, обхващащ 1944-1956 г., разглежда заграбването на властта от комунистическата партия и налагането на класически сталински режим.

През втория период (1956-1986) режимът се характеризира с преминаване от „срамежлива” десталинация към известно нормализиране на всекидневието в контекста на липсата на основни права и свободи, засилено „социалистическо строителство”, търсене на изход от икономически затруднения. „Късният български комунизъм е режим без история, ако не смятаме псевдосъбитийната хроника на формализирания и ритуализиран до крайност официален живот”, посочва проф. Ивайло Знеполски, под чиято редакция е изданието.

Затова пък третият период (1987-1989) е белязан от завръщане на събитието. Знеполски отбелязва, че на първо място избива зле прикриваната репресия на режима, насочена към българските турци. Според него този трети период обхваща финалната криза на режима и неговото мирно, но добре обмислено оттегляне, позволило на най-адаптивната част от номенклатурата да запази контрол върху икономическите лостове и съдебната система.

Заглавията на тези трите основни части в структурата на „НРБ от началото до края” са:

.
продължава>
 
Интервю: Христо Христов: Пагубно е безразличието към близкото ни минало ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Държавна сигурност.com   
Събота, 10 Септември 2011 18:25

На 6 септември 2011 г. Медиапул публикува интервю с журналиста и изследовател Христо Христов на Даниела Горчева от списание „Диалог” по повод опитите да се организира държавно честване на 100-годишнината от рождението на бившия генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Сайтът Държавна сигурност.com препечатва интервюто.

20 години журналистът Христо Христов изследва документите и архивите на Държавна сигурност, на ЦК на БКП и съдебните архиви, за да намери отговорите на поредица въпроси, свързани с близкото минало и комунистическите престъпления.

Христо Христов е автор на книгите: "Секретното дело за лагерите”, 1999 г.; "Държавна сигурност срещу българската емиграция", 2000 г.; "Убийте "Скитник", 2005 г.; "Тайните фалити на комунизма",2007 г.; "Двойният живот на агент "Пикадили", 2008 г.; "Империята на задграничните фирми“,2009 г.

Той е автор и на най-подробното биографично изследване, направено до този момент на Тодор Живков: "Тодор Живков. Биография”, Институт за изследване на близкото минало, изд. "Сиела”, С., 2009 г.

Христо Христов е основател на сайта за разследвания, свързани с Държавна сигурност и комунистическото минало desebg.com.

 

Г-н Христов, след 1990 г. българското общество научи за лагера на смъртта край Ловеч, съществувал през 1959 -1962 г. Публикувани са много свидетелства на оцелели от издевателствата в този концлагер. Това е извършено по времето на управлението на Тодор Живков (1956-1989). Въпреки всичко непрекъснато има опити да се изкара Живков невинен – не знаел за "извращенията”, които ставали в Ловеч. Какво казват документите?

 

- На управлението на Тодор Живков тежат много престъпления, но създаването на концлагера край Ловеч, едно ужасяващо място за незаконно задържане, в което се извършват жестоки убийства, е може би едно от най-тежките. Създаването на лагера е инициирано лично от Живков през 1958 г. с предложеното от него в Политбюро решение за разправа с т. нар. хулигани – въдворяването им с принудителен физически труд. .
продължава>
 
История на Народна република България ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 16 Септември 2012 15:50

Историците обикновено обичат да казват, че не е изтекло нужното време, не се е уталожила добре миналата епоха, не са се охладили страстите, за да й се посветят исторически изследвания.

Чувал съм това обяснение многократно, когато някои историци са се опитвали да отговорят на въпроса защо не са предложили своя професионален прочит на комунизма.

Затова не е учудващо, че когато Стефан Куртоа издаде част 2 „Черната книга на комунизма”, излязла през 2002 г. и преведена у нас през 2004 г., с по-обстойна част за нашата страна, в цитираната литература в главата, посветена на България, научната, издадена след 1989 г. се брои на пръсти, а редом с нея присъстват документални проучвания и разследвания на журналисти, свързани с различни аспекти на комунистическия режим.

Когато след 2006 г. досиета започнаха малко по малко да се отварят стана ясно, че голяма част от по-известните историци са агенти на бившата Държавна сигурност и това обяснява тяхното дълго мълчание и капка безкритичност за комунистическото минало.

През 2005 г., 15 години след промените, по инициатива на неуморимия Дими Паница няколко души, сред които липсваха професионални историци, бяха поканени от емигранта за учредители на Института за изследване на близкото минало (ИИБМ).

С тази обществена инициатива беше поставена основата на липсващата държавна политика за натрупването на исторически изследвания, посветени на комунизма. Към института бяха привлечени изследователи и историци от по-младото поколение.

Четири години по-късно за 20-годишнината от рухването на комунистическата система в България институтът издаде една уникална по съдържанието си книга, която представям тази неделя в електронната библиотека на desebg.com. Става въпрос за „История на Народна република България”, дело на авторски колектив, под редакцията на проф. Ивайло Знеполски.

Книгата е уникална по замисъл, тъй като е първият отговор на една по-млада генерация историци за научно изследване на комунистическата епоха. За периода от създаването на Института за изследване на близкото минало през 2005 г. до излизането на „История на Народна република България”, повечето от авторите, включени със студии в нея, издадоха към института отделно по един научен труд по определен проблем от близкото минало.

Автори на „История на Народна република България” са Александър Везенков, Даниел Вачков, Даниела Колева, Ивайло Знеполски, Иван еленков, Мартин Иванов, Михаил Груев, Момчил Методиев, Николай Вуков, Петя Кабакчиева, Пламен Дойнов, Румен Даскалов и Чавдар Маринов. .

продължава>
 
Затворническата система в комунистическа България ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Книги
Написано от Христо Христов   
Неделя, 02 Септември 2012 17:57

Има книги от епохата на комунизма, които са абсолютно непознати на българските читатели. До 10 ноември 1989 г. те влизат в т. нар. инкриминирана литература. В тази група попадат и издания на българската емиграция, които по различни канали са внасяни нелегално в страната.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви предлагам една от тях (първата подобна книга, представена в рубриката „Памет” на сайта е швейцарското издание на „Задочни репортажи” на Георги Марков).

„Затвори и наказателни лагери” от 1979 г. е парижко издание на Българското освободително движение (БОД) – емигрантска организация, създадена от опозиционни земеделци в изгнание през първата половина на 70-те години на ХХ век. Тя е издадена в две книги, като първата е посветена на затворите в комунистическа България. Разполагам само с първата част, която преди време ми беше дадена от журналиста във вече закритата българска секция на Би Би Си в Лондон Димитър Димитров.

Тази седмица в разговор с българския емигрант в Париж Тодор Карабулков разменихме мисли за книгата. Той ми сподели и идеята в България да бъде създаден от държавата институт за изследване на емигрантската литература.

„Затвори и наказателни лагери” на БОД е добър пример какво може и трябва да съхрани българската памет за комунистическата епоха в страната.

Книга първа, крие изключително ценна информация за затворническата система в България след 9 септември 1944 г. В нея се посочва, че в края на 70-те години на миналия век в страната съществуват 18 затвора: от тях 11 са за мъже, 1 за жени, 2 за младежи (непълнолетни) и 4 за военни лица. Посочва се, че общо във всички затвори се намират над 50 000 затворници, по-голямата част от които са с политически присъди.

Стотици са осъдени за бягство през граница. Повечето от тях са младежи. Опитите за бягство се наказват със затвор от 1 до 5 години. При групите бягството коства от 3 до 8 години лишаване от свобода. Организаторите получават от 8 до 15 години затвор.

В предговора, озаглавен „Затворите и лагерите – важно оръжие на комунистите в борбата срещу българския народ”, е написано:

"Условията в затворите са мизерни. Повечето затвори са стари, влажни, нехигиенични и без отопление. Медицинската помощ е ограничена и неефективна. Само към два от затворите (Софийския и Ловешкия) съществуват болници. Храната е недостатъчна и некачествена.”

.
продължава>
 
<< Начало < Предишна 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 Следваща > Край >>

Страница 115 от 123
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов