Премиерата на книгата на Ангел Пилев „Пастори – агенти на ДС” снощи в Столичната библиотека се превърна в ценна дискусия за моралните стойности и качества и сила на две категории хора, преживели комунистическия режим – онези, които са се съпротивлявали и са платили за това с редица страдания и хора, които са сътрудничили на репресивния апарат на БКП – Държавна сигурност.

Разбира се, центърът бе поставен върху сътрудничеството на пастори от българските протестантски църкви в България, чиито досиетата са публично разкрити. С книгата си авторът Ангел Пилев, самият той пастор, продължава серията от активни публични дискусии и документални изследвания, които представители на евангелската общност у нас организират през последните няколко години.

 Според пастор Пилев покаянието не е вече това, което трябва да бъде и само изнасянето на истината ще направи свободно обществото. Един от основните въпроси по време на премиерата в пълната зала „Надежда” на Столичната библиотека, бе след изнесените факти за принадлежност към ДС могат ли съответните духовници на продължат да бъдат водачи?

Светослав Лучников, юрист, политик и общественик ще бъде почетен с паметник, стана ясно днес, когато се навършват 90 години от рождението му.

Символична първа копка беше направена в градинката пред Райфайзенбанк на ул. „Цар Иван Асен ІІ” с пресечката на ул. „Гогол”, където ще се издигне паметника.

Спонсор на статуята е д-р Георги Лазаров, емигрант в САЩ, председател на фондация „Свети Георги Победоносец” и инициатор на конкурсите за нови симфонични творби в 7/8 такт. Народните представители от Синята коалиция също са подкрепили финансово изграждането на проекта. Скулптор е Данко Данов.

На церемонията присъстваха граждани, общински съветници и депутати от Синята коалиция, сред които и лидерът на СДС Иван Костов, както и бившият председател на Народното събрание Йордан Соколов и бившият председател на Върховия касационен съд Иван Григоров.

Утре, 23 август, Европа отдава почит на жертвите на националсоциалистическия,  комунистическия и други тоталитарни режими.

На този ден преди 75 години Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като Пакта Молотов-Рибентроп. Към договора е приет и секретен протокол, в който са определени „сфери на влияние” и окупационни зони.  На практика пактът между Хитлер и Сталин подготвя Втората световна война.

За първи път датата 23 август да се чества като Ден на жертвите на сталинизма и нацизма е предложена през юни 2008 г. на конференцията „Европейската съвест и комунизмът” в Прага. На форума се приема т. нар. Пражка декларация.

В документа, подписан от чешкия президент Вацлав Хавел, депутати на Европейския парламент и на Чешкия парламент, историци, политически затворници, учени, писатели и дисиденти, се призовава за международно осъждане не само на нацистките престъпления, но и престъпленията на комунизма. В декларацията се предлага 23 август – деня на подписването на съглашението между Хитлер и Сталин да е ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

Сайтът Държавна сигурност.com ви предлага интервю с историка проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България. Повод за разговора е наскоро представеното теренно изследване „Топоси на историческата памет”, публикувано в книгата „Минало несвършващо”. Тя беше представена в рубриката "Книги", заедно с публичната дискусия в „Червената къща". Проф. Келбечева е един от участниците в изследването.

Проф. Келбечева, бихте ли разказали как се стигна до идеята за изследването „Топоси на историческата памет” и каква е неговата цел?

- Години наред, като преподавател в Американския университет в България задавах – и  задавам – на студентите си няколко въпроса, за да „измеря” тяхното отношение към историята. И тъй като имаме студенти от повече от 40 страни, успявам да правя и сравнения между отговорите на младите хора. Преди няколко години заедно с проф. Евгения Иванова от Нов български университет (НБУ) решихме да направим изследване в цяла България, за да видим днешната картина на това, което българските граждани смятат за най-значителни събития, фигури и места, свързани с историята. За нас беше изключително важно да сравним нагласите на различните малцинства в България с тези на мнозинството.

.